Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Владимир Каперски

22 октомври, 2018 от · Няма коментари

Интервю на Десислава Берндт с писателя Владимир Каперски

37851627_1858652434203273_5152190086212747264_o

Владо, ти живееш от 18 години в село Лешко? Каква е разликата в живота ти тук и преди в града?

Все едно живея втори живот. Корените му са в предходния, защото макар и чедо на града, от дете общувам с природата, тя е светът, където винаги съм се чувствал истински и жив, зареждал съм се със сили и предизвикателства, озарявало ме е вдъхновение и надежда за всичко, с което се захващам.

IMG_20180320_154809
Из околностите на с. Лешко, снимка: Владимир Каперски

През Средновековието в Европа е имало мисъл: Градът прави човека свободен. Отнасяло се е за крепостните селяни, които попадайки в града, са се измъквали от господарската опека на феодала.

Сега, поне в моите очи, е обратно: селото прави човека свободен. Тук времето тече с други измерения, часовете и дните нямат познатото си значение, понякога дори ги забравяш. И имаш възможност да принадлежиш много повече на себе си, да вършиш неща, които в града са ти убягвали или си отлагал, защото са ги поглъщали леки изкушения и текущи радости.

Кога разбра, че искаш да живееш различно и преди всичко, че искаш да пишеш?

Винаги съм искал да живея различно. Не ми е било ясна и заявена цел, мисля, че е потребност, същност, състояние – да видиш кой си, да се издигаш и падаш, да проглеждаш и грешиш, да откриваш пътя си, да се съизмерваш с други – живи и покойници.

100_2422
Из околностите на с. Лешко, снимка: Владимир Каперски

Но не сътезанието ме води, а усещането, че принадлежиш най-вече на себе си. Това за писането никога не съм го предлолагал и допускал. Не съм от хората, които от ранна възраст са били наясно какво желаят, какъв житейски избор да следват.

Завършил съм история, наука, в която попаднах случайно, а може би не. Пишех дипломната си работа, когато в родния ми Благоевград се откри място за журналист, който да се занимава с историческите материали. Нямах никаква увереност, че писането е мое поприще и началото далеч не бе обещаващо.

С времето нещата се поотпушиха, читатели бяха забелязали името ми, някои ме срещаха на улицата и ме ободряваха с насърчителни думи.

После кариерата ми продължи в друга, но близка област и не престанах да сътруднича на медии. Работих и като телевизионен журналист, водещ на предавания, автор на документални филми. Така дойде изкушението да опитам и в писаното слово, стоящо на по-високо стъпало.

В един съдбоносен житейски отрязък, започнах да описвам, да водя диалог със себе си, изразявайки тежките си изпитания в кратки и иносказателни импресии, есета, поезия в проза – по признанието на други, а и на самия мен е трудно да им се даде ясна жанрова формулировка.

03

“Водолеен вихър”, Издателство “Весела Люцканова”, 26 страници, 1994г.

В началото на 1994 г. тези текстове излязоха на светло в сборника „Водолеен вихър”. Писателката Весела Люцканова, която издаде книгата, ги определи: „Като гейзери, бликнали под лунна светлина, блестящи и избухнали в капки, те са сълзи и любов, болка и щастие, върхови моменти на човека, разпънат между две безкрайности.”

От началото на 80-те години на миналия век опитвах да пиша разкази, без помисъл непременно да ги публикувам. С прекъсвания това продължи двадесетина години, докато се реших да ги събера в книга. Така през 2009 г. се появи „Страхът и ти”. След още две последвали книги – „Синът на лудата” и „Блескавици”, се роди сегашният ми роман „Към виделина”.

04

“Страхът и ти”, Издателство Делакорт, 144 страници, 2009г.,ISBN 978-954-690-007-04

05

“Синът на лудата”, Издателство Факел, 292 страници, 2013 г., ISBN 9789544111878

Всъщност, заселването на село, ми позволи да надмогна творческата си неустановеност и любовно да се отдам на писането.

Каква е твоята житейска философия?

Трудно ми е за себе си и други да давам ясни и изчерпателни определения, а това начинание е и притеснително. Вярвам, че формулировките, не могат да изразят напълно представите на човек за света, за себе си и ближния.
Ако имам житейска философия, тя не е просветнала в миг на щастливо прозрение, а се е изграждала, променяла и изяснявала в открития, заблуди, изпитания.

Ще се опитам да я изразя така: Бъди различен, без да скъсваш с останалите. Не можеш да избягаш от цивилизацията, защото тя е пътят на човечеството, но ѝ отдай усилия, за да се очовечава и не разрушава естественото си, изначално лоно – Природата. Да я изграждаме със съзнанието, че над нас и нея стои Всевишния разум, и Той няма да ни позволи да я тласкаме в опустошителни крайности.

Как възникна идеята за новия ти роман „Към виделина“?

Очевидно възникването му е следвало дълъг път. Романът е първият ми опит в жанра и е обобщение на всичко, което съм чувствал, писал и научил досега.

02

“Към виделина”, Издателство Арс

Това е разказ за градски човек, който в тежък момент, съобщавайки му, че може би има тумор в мозъка си, търси изход и спасение в преселението на село. Повествованието е изплетено от много нишки. Когато тези нишки се явиха, бях смутен и имах опасения, че трудно, а и може би е невъзможно да ги съединя в единна канава, защото са случки и измислици, действителност и мистика, фолклор и съвременност, минало и бъдеще, срещи на хора и съдби, на различни културни представи, на любов и разочарования, на възторзи и сривове, на живот и смърт, на страх и надмогване на страха, на равносметки и нови предизвикателства. А над всичко светлее крехка, но мамеща, изстрадана, желана виделина, която ни крепи и дава смисъл на усилията да продължаваме напред.

Какво място заема той сред другите ти сборници „Водолеен вихър” с есета, „Страхът и ти” с разкази за Македония и третата книга „Синът на лудата” – „Апокрифни спомени за едно време и едни хора”?

Засега „Към виделина” заема последно място по реда на появата на книгите ми, но се надявам да е най-високото възвишение, до което съм се домогнал. Проблемът е, че когато писателят публикува своя творба, тя престава да е негова, полита като ято птици и търси читатели, за да се роди наистина и остане в живота, или ѝ се отреди мрака на тлението. Така че истинското ѝ място ще бъде обозначено от триумвирата на читателя, критиката и времето.

01

“Блескавици!”, Издателство Арс, ISBN 9789549857542

Иначе, романът най-много се родее с книгата, която пропуснахте – „Блескавици”, тя се оказа подготовка за настоящата авантюра. Защото е сборник с къси разкази, предимно из селския живот, знаци на щастливи и печални срещи с хора, с които имах радостта и тъгата да общувам в селското ми пребивание. Те вече са покойници, но навярно Отгоре ми дават упование и дълг да опиша изчезването на планинските села с всичките социални, културни и психологически последствия. А също и провиждането на надеждата, че не всичко е загубено, защото бавно, но вече заявено се явяват нови заселници и това са все млади хора.

dscn82704
Из околностите на с. Лешко, снимка: Владимир Каперски

Къде ще бъде представена книгата на живо и къде може да се закупи или поръча?

Първото представяне ще бъде към края на октомври / началото на ноември във фоайето на радио Благоевград. Ще има и съпътстваща фото-изложба с мои снимки от село Лешко и околностите, която ще допълва събитието.

Разпространението ще го доуточним с издателство АРС и неговия управител поета Валентин Дишев. Най-вероятно романът, както и предходните ми книги, ще се предлага в книжарниците на „Хеликон” и някои други вериги.

IMG_20180320_150101
Из околностите на с. Лешко, снимка: Владимир Каперски

С поръчка до автора всеки може да получи чрез ИКОНТ „Към виделина”. Навярно ще предлагаме и електронен вариант. Нека първо видим какъв ще бъде интересът на читателите и тогава ще решим как точно да осъществим разпространението. Засега интересът е обнадеждаващ, вече има десетки заявки от България и на българи от чужбива да закупят романа. Обяснявам си го с въздействието на откъсите, които публикувах на профила си във Фейсбук. Ако си позволя допустима скромност, навярно и защото имам искрени почитатели на книгите ми.

Къде намираш историите за твоите книги и документални филми?

Историите са навсякъде, стига да отхвърлиш похлупака на житейския си парник.

Аз съм от поколението, което събираше материали за журналистическите си писания от срещите с живи хора, събития, забележителности и преди да се появят компютърът, Гугъл и останалите електронни средства за комуникация. Безспорно, безценен е приносът на улицата, градът, планините и реките, където за добро и зло съм расъл и живял. И пътуванията, разбира се, но на село открих, че след всичко това не е задължително да шеташ и търсиш в света, понякога можеш да седиш пред селския си дом и светът да идва при теб с необикновени хора, съдби, провокации.

Какво е твоето послание към младите хора?

Избягвам да давам послания, съвети и препоръки на млади хора, освен ако не ми ги поискат, но и тогава е рисковано да се вживявам в ролята на назидаващ пророк. Още повече моето поколение е обременено с прекалено много пропагандно насилие, забрани и кухи послания.

Tsarkva i kozi
Из околностите на с. Лешко, снимка: Владимир Каперски

Предпочитам да приведа думи на главния герой от романа „Към виделина”, архитект Пътелев, които дават известен отговор на въпроса Ви: „Може би някой ден, когато си мислим, че сме стигнали далеч, ще открием как по пътя сме изгубили най-важното – да се удивляваме на изгревите и залезите, да се прехласваме по шепота на гората и песните на птиците, да благоговеем пред невинния поглед на една козичка…”

Кой или какво те вдъхновява?

Вдъхновява ме Бог и неговият единосъщен син Христос с човеколюбивите си и вечни откровения.

100_1514
Из околностите на с. Лешко, снимка: Владимир Каперски

Вдъхновява ме любовта – тази, която сме прегърнали или мечтаната, очакваната. Вдъхновяват ме жените с изкусителните си тела и загадъчните си души. Вдъхновяват ме гениите на духа. И разбира се, Природата с красотите и тайните си, със силите, които раждат, поддържат и дават вечност на живота. А напоследък ме вдъхновява и малкото ми внуче Анжелина – Анжи, на която посветих романа „Към виделина”.

Как можеш да се опишеш като личност и човек на изкуството с пет думи?

Никой не е съвършен, някои го съзнаваме.

Какво си пожелаваш?

Здраве, сили на краката ми, за да ме носят в планините, а в духовните си изкушения да не разочаровам прекалено небесния ни Татко.

У дома е…?

Затворен уют и отворен прозорец към безкрая на света.

IMG_20180320_154211
Из околностите на с. Лешко, снимка: Владимир Каперски

Какво да очакваме още в бъдеще? С какво ще ни изненадаш?

Този въпрос отново гъделичка самолюбието. Но съм улеснен, защото имам отговор. „Към виделина” стана доста дълъг в първоначалния си вид.

Първият човек, който го прочете, бе Румен Леонидов и без превъзнасяния ми препоръча да съкратя ръкописа, и го направя по-стегнат. Направих го и съм му изключително благодарен, защото намирам, че във вида за отпечатване стана по-приемлив за мен, а надявам се и за читателите си.

Та, трябваше да откъсна ценни случки, които, оказа се, че стават за отделни разкази. С някои стари непубликувани неща и с други, които имам идеи да напиша, би се пръкнал нов сборник с разкази. Може би ще бъде интермецо между „Към виделина” и ако е рекъл Господ – следващ роман.


www.facebook.com/vladimir.kaperski

06

„Никой не е съвършен. Някои просто го съзнаваме”. С тази житейска философия писателят Владимир Каперски търси съвършената формула на живота и творчеството си.

Роден е в Благоевград. завършва История в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като журналист във вестник „Пиринско дело”.После е адмнистратор в културния живот на родния си град. Като главен редактор на ТВЦ – Благоевград пише сценарии и е водещ на телевизионни предавания.

През 1991 г. по собствено желание напуска ТВЦ и прави опити с частно предприемачество. Един ден осъзнава препоръката на баща си, с когото имат странната връзка на сурова обич и постоянни спорове: „Не се занимавай с глупости! Пиши! Твоята сила е в писането”.

През 1994 г. издава малката книжка „Водолеен вихър” с кратки емоционални есета. През 2009 г. отпечатва сборника „Страхът и ти” с разкази, които е писал в продължение на 20 години. Следват публицистично-изповедната книга „Синът на лудата” и сборникът с къси разкази и импресии „Блескавици”.

На предела на Милениума Владо Каперски се заселва в чезнещото полупланинско село Лешко, където се посвещава на писането, необременен от суетата и страстите на града.

Тези дни излиза от печат първият му роман „Към виделина”.

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Гостува ни

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай