Public Republic Art Studio

БЪЛГАРИЯ ПОД КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ 1944–1989

11 март, 2018 от · 1 Коментар

от Стоян Райчевски

Bulgarien 1944-1989. BG 001

ISBN: 978-619-7265-11-8
Поръчки тук: www.bulgaria1944-1989.eu

Фанна Коларова, автор и ръководител на проекта “България 1944-1989″ и Стоян Райчевски, български политик и публицист посвещават този проект на независимата работна група „Забраненото минало на България“ на един малко известен период в новата история на България. Няколко книги и изложбата „България 1944-1989 – Забранена истина” са резултат от проекта.

Двамата автори искат да насочат вниманието особено на младите хора, а също и на европейската общност:

“към онази част от българското общество, която не е преставала да защитава демократическите си убеждения, въпреки комунистическита репресии. Тя е била преследвана, унижавана и подложена на физическо унищожение. За нея се говори много рядко, имената на убитите политици, писатели, журналисти и на многото обикновени почтени хора са почти непознати днес, а техните гробове – незнайни. Те бяха против комунизирането и съветизирането на България и затова обявявани за „врагове на народа“.

Нека се знае, че истината за съпротивата в България, за преживените репресии по затвори, лагери и насилието в ежедневието беше забранена за споделяне и пред най-близките хора. Това е една от причините днес по-младите поколения да знаят толкова малко за комунистическия терор.

С този проект искаме да дадем своя принос на обединена Европа да разбере причините за сегашното състояние на България. Те се коренят в редица несправедливи геополитически решения и в погрешни действия в по-ново време. Историята на България е част от историята на Европа. Правата на човека и демокрацията са нашата обща ценост, за която хиляди българи за дали живота си.

Отношението към жертвите на комунизма и пораженията от комунизацията и съветизацията на Източна Европа след Втората световна война, са общоевропейски проблем, който до днес се подценява и не се осветлява достатъчно. (Откъс от уебстраницата на проекта)

Днес искаме да Ви представим първа част на предговора към книгата “България под комунистическия режим 1944–1989″ на Стоян Райчевски.

Предговор Част I

Тоталитарният режим в България (1944–1989) бе наложен на българския народ против неговата воля. На 9 септември 1944 г. комунистическата партия сваля с военен преврат демократичното правителство на Константин Муравиев, когато съветската армия бе започнала да окупира страната. Четири дни преди това, на 5 септември 1944 г., Съветският съюз, непредизвикан с нищо, обявява война на България, с която той до тогава е поддържал редовни дипломатически отношения, без нито един български войник да е участвал във военни действия на Източния фронт.

На 8 септември съветските войски навлизат в България, когато вече в страната е съставено ново правителство от представители на старите буржоазни партии, обявило неутралитет, дало пълна амнистия на политическите затворници и предприело активни действия за сключване на мир със САЩ и Великобритания.

Наложеното и доминирано от комунистите просъветско правителство на Отечествения фронт започва да налага своята власт с тотален терор. Още в първите дни и седмици, чрез т.нар. екзекутивни тройки, съставени от активисти на комунистическата партия и криминално проявени лица, са избити по бърза процедура без съд и присъда около 30 000 души.

С масови репресии, убийства, арести, изселвания и други насилнически действия комунистическата партия, която разполага с Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, се разправя жестоко със своите противници и с потенциалните си политически опоненти. Терорът обхваща всички нива на политическия, икономическия и духовен живот на страната. Правителството на Отечествения фронт приема поредица репресивни наредби, издава укази и постановления, с които се дават пълномощия на репресивните органи и привилегии на подкрепящите новата власт.

В грубо противоречие с действащата тогава Търновска конституция на 24 септември 1945 г. Политбюро на комунистическата партия одобрява наредба-закон за създаване на извънреден „народен съд”, приета от Министерския съвет на 30 септември с. г. Под предлог, че този съд ще съди виновните за въвличането на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт, започва масова разправа с политици, стопански дейци, военни, интелектуалци, учени, писатели, журналисти и др. Обвинените са обречени предварително, защото са съдени с презумпция за виновност. Присъдите са окончателни, не подлежат на обжалване и се изпълняват веднага.

На всички осъдени се конфискува имуществото, а членовете на семействата им са подложени на пожизнено преследване като „врагове на народа”. Този извънреден съд подвежда под отговорност 11 122 души, от които 2816 осъжда на смърт, 1233 получават доживотни присъди. Само на 1 срещу 2 февруари 1945 г. „народният съд” осъжда на смърт и часове след това екзекутира 3 регенти, 33 министри, 67 народни представители, 47 висши офицери. За сравнение Българският „народен съд” осъжда на смърт 150 членове на висшето държавно ръководство; Международният Нюрнбергски трибунал 11, Международният трибунал за Далечния изток – 7.

Този съд подвежда под отговорност и народния представител Димитър Пешев, обвинен и в антисемитизъм, когато съшият има най-голяма заслуга за спасяването на всички български евреи от депортация – над 40 000 души.

Властта започва преследване на църквата. Установени са имената на около 100 убити православни свещеници, инсценират се процеси срещу евангелската и католическата църква. По-късно на репресии са подложени и представители на мюсюлманското духовенство. Правителството издава наредби и веднага започва да прилага насилствената колективизация в селото, национализацията на промишлеността, търговията и финансовото дело. В изпълнение на тази партийна директива за унищожаването на частната собственост само след няколко години в България не остава нито едно частно предприятие в областта на индустрията, занаятите, финансовото дело, търговията или услугите.

Съпротивата на българския народ против комунистическия режим започва веднага, след като става ясно, че дошлото на власт правителство на Отечествения фронт, доминирано от комунистите, налага съветски модел на управление и провежда политика за изолирането на страната от западните демокрации. Тази политика се провежда с терор, избиване без съд и присъда, задържане и изселване на неудобните на режима граждани. Всяко безогледно ликвидиране на политически опоненти и противници на комунистическия режим тогава се представя пред света като продължаваща борба срещу хитлеристкото наследство.

Всеки демократ и дори всеки един обикновен гражданин, който през този ранен период проявява несъгласие с налагания от комунистическата партия терор, се заклеймява като „фашист” и ликвидирането му или репресията срещу него се представя като акт в защита на демокрацията. Едва когато между партиите и организациите, влизащи в доминираната от комунистическата партия управляваща коалиция Отечествен фронт, започва вътрешна борба, световната общественост започва да научава, че в страната има сериозна съпротива срещу комунистическия режим.

В първите години след 9 септември 1944 г. съпротивата на българския народ срещу комунистическия режим се проявява под две форми:

– чрез борбата на легалната или парламентарната опозиция, която е организирана в политически партии със свои представители в парламента, със свои опозиционни вестници и с осъществяването на активна опозиционна политическа дейност;
– чрез нелегална борба и въоръжена съпротива.

Продължение на предговор част II следва…

Портрет Стоян Райчевски
Стоян Райчевски, снимка: личен архив

Стоян Райчевски е историк, публицист и политик. До 1989 г. той е един от опозиционните политици, дисиденти и интелектуалци, които открито критикуват комунистическия режим в България. От 1989 г. активно участва в създаването на Съюза на демократичните сили (СДС) и в прехода от тоталитаризъм към демокрация.

Бил е член на:
36-то Народно събрание (1991-1994 г.), член на парламентарната комисия по националната сигурност;
37-то Народно събрание (1994-1997 г.) Заместник-председател на Парламентарната комисия по култура;
38-то Народно събрание (1997-2001 г.) Председател на парламентарната комисия по култура и медии
Председател на Демократическата партия 1896 (1994 – 2005 г.)
Председател на Българската лига за правата на човека (от 2006 г.)
Председател на сдружението “Истина”.

Стоян Райчевски е автор на повече от 60 книги в областта на историята, етнологията и културата.

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Гостува ни

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР // 18 юли, 2018 //

    За КОМУНЯГИТЕ – само унищожение до 9-то Червено коляно …. ! БЕЗ МИЛОСТ ……… !!! ” Око за Око , Зъб за Зъб ! ” , докато не бъде изтрита Червената зараза и мутантите и от Земята БЪЛГАРСКА ……!!!

Коментирай