Public Republic Art Studio

Арх. Габриела Семова-Колева: „Eдинственото спасение е новото поколение…“

26 февруари, 2018 от · Няма коментари

Интервю на Десислава Берндт с aрх. Габриела Семова-Колева, председател на дружество „Архитектурно наследство“ и Български национален комитет (БНК) на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС)

01
арх. Семова-Колева, снимка: Стояна Колева-Колин

Арх. Семова, за 5ти пореден път се провежда конкурса за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство на дружество „Архитектурно наследство“, на което сте председател. Как възникна идеята за конкурса и какви са неговите цели?

В последните десет-петнайсет години архитектурното наследство в България остана малко на заден план, може би като следствие на обществено-икономическото ни развитие.

DSC_9281
Архитекти от Творческа мрежа за културно наследство, снимка: Иван Колев

Властимащите се поблазниха от по-бързите темпове и по-преките пътища за постигане на своите цели. При такава ситуация експертното и научно мнение се пренебрегва и неглижира. И тогава единственото спасение е новото поколение, жадно за знания, за реализация, за изява. Така нашите взаимни търсения се срещнаха. Затова основна цел на членовете на дружеството, а също и на тези от ИКОМОС (една четвърт от членовете на дружеството са и активни членове на ИКОМОС) са развитието на младите колеги, тяхното формиране и изграждане, затвърждаване у тях на ценностна система в дух на уважение към наследството, към нашите традиции, към непреходните стойности на нашето общество, утвърдени в нашето исторческо развитие и запазването им за бъдещите поколения.

DSC_9734
Част от изложбата в Дома на киното, снимка: Иван Колев

Друга наша амбициозна цел е изграждане, координиране, сверяване на основните методологически похвати и подходи на преподавателските екипи подготвящи бъдещите архитекти. Да видят на едно място плодовете на своите усилия е добра възможност за преподавателите и позволява сравнение, сверяване на часовника и по-безпристрастна и вярна самооценка.

Възпитанието и по-специализираното информиране на публиката и обществото в базисните ценности, които носи опазването на наследеното ни богатство като доктринално мислене е също наша съкровена мечта.

В началото на този етап макар и спорадично такива конкурси се провеждаха в рамките и от специалистите на ИКОМОС – България (Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места). Но както и в управлението (държавно и общинско) така и в БНК на ИКОМОС превес получиха специалности различни от АРХИТЕКТУРАТА.

По медиите, а и не само там, се настани удобно мението, че архитектурата е просто и само естетика т.е. една от многото специалности участващи в строителството. Това вече беше прекалено, а освен това и много същностно невярно, защото архитектурната професия е комплексна и съдържа в себе си познания от всички други професии.

АРХИТЕКТЪТ е лидер на процесите за съграждане. Всичко това отначало доведе до лавинообразно недоволство особено в средите на архитектите по консервация и реставрация. Така че, създаването на дружество “Архитектурно наследство” се получи някак естествено, а с него и националната изложба–конкурс.

Не е ли великолепно съвпадението, че в Европейската година на наследството националната изложба-конкурс има своя юбилей, а мотото на международния ден на паметниците на културата и забележителните места на 18ти април тази година е “Наследство за нашите поколения!”

EYCH2018_Logos_Pink-EN-300


Доволна ли сте от показаното и какви са впечатленията Ви от младите колеги архитекти, които спечелиха конкурса в различни категории?

И да и не толкова. Кoгато говорим за културно наследство, ние специалистите по консервация разбираме под това все пак високостойностни обекти, които са утвърдени от компетентната институция и имат статут на недвижими културни ценности. Тази година прави впечатление, че някои от избраните обекти за разработване от кандидат-архитектите не носят толкова напластени ценностни характеристики, а са по-скоро изоставени сгради, които са загубили своята оригинална автентична функция.

DSC_9726
Участници в конкурса за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство на дружество „Архитектурно наследство“, снимка: Иван Колев

Това навежда на извод, че все повече млади хора откриват смисъл и ценности в преосмисляне и преизползване, адаптиране и ревалоризиране на стари или съществуващи сгради. Изоставените или занемарени сгради могат и трябва да се реабилитират чрез намиране на подходяща нова функция използване, ако автентичната функция е напълно изчерпана. В това отношение младите колеги са се справили отлично с присъщото им дръзновение, искренно отношение и търсене на иновативно, но и балансирано вмешателство в старото.

Анализирането и доказването на значимост на избрания от тях обект или сграда обаче е показана общо по-бегло, да не кажа вяло.Тук намирам известна вина и в условията, които ние като възложители на конкурса сме поставили.

Всеки участник можеше да представи своята работа само в два броя табла, а обемът на една дипломна работа е твърде голям. Организационният екип, вижда се е потърсил по-голяма компактност на изложбата като цяло, а и изразходваните средства така са по-икономични.

Като методологически подход отличените проекти са на много високо ниво. Демонстрирани са много добро познаване, анализиране и умесно, чувствително и балансирано отношение към архитектурното наследство.

Как бихте описали дружество „Архитектурно наследство“, неговите цели, проекти, партньори?

Дружеството е сформирано на творческо-професионална основа към Съюза на архитектите в България, за да отговори по коректния начин на нашите професионални търсения и разбирания като философия за живота.

Ние сме архитекти и естествено имаме нужда да обменяме идеи, да говорим за актуалните проблеми на изградената околна среда, да коментираме съвременната политика в това отношение, за законовата и нормативна база и дали тя е адекватна на новите пазарни условия. За голямо съжаление ние като специалисти, като че ли не успяваме да овладеем процесите в общесвените отношения и като резултат се изправяме пред едно незадоволително статукво на една бързо променяща се, но недостатъчно хармонична околна среда. Накратко, ние се опитваме да бъдем коректив на общинските и държавни политики в сферата на опазването.

В началото направихме дискусии в строго професионален кръг в сферата на опазването като поканихме: археолози, конструктори, реставратори, изкуствоведи, социолози, историографи и предимно преподаватели от няколко университета. Е, не постигнахме особен напредък и чуваемост сред управляващите, а имаше много проблеми, особено в реализирането на редица бутафорни проекти на паметници на културата от национално значение.

Бяхме едни от основателите на Форум “Културно наследство” като подписахме заедно с други 40 организации меморандум относно този погрешен тип намеси в наследството ни. Държавната администрация не ни припозна като експерти, но това ни амбицира още повече.

Така основахме и „Творческа мрежа за културно наследство“. Точно тази мрежа сега с арх. Ана Неврокопска е в основата на успешното организиране на петия национален конкурс и фестивал “Дни на архитектурното наследство” с разнообразни лекции, дискусии, разговори на чай с архитект, много исторически и архитектурни филми, изложби и представяне на специализирани продукти за консервация и реставрация. Смея да мисля, че експертното сътрудничество с някои членове на Българския национален комитет на ИКОМОС допълнително ще даде тласък и повдигане интелектуалното ниво на инициативите и събитията в името на общата ни кауза по опазването на наследството ни.

Защо според Вас темата за опазване на архитектурното наследство е важна за една държава?

Тази тема е твърде важна, особено за нас в България. Като страна с бивш тоталитарен режим ценностите на еволюционното мислене някак като че ли са закърнели. През почти половин век нашите поколения бяха възпитавани да мислят предимно революционно, непременно и на всяка цена се търсеше новото, изключителното, невижданото, грандиозното.

Така забравихме основни ценностни черти формирали ни през вековете, изградили нашата устойчивост и помогнали ни да се съхраним като народ, но също така са ни определили и като уникални и единствени. Именно това е особено необходимо в днешния глобализиран свят – да запазим, да преоткрием нашата идентичност.

Какво бихте си пожелали за съдбата на сгради като Старопиталището в Габрово и фабрика Струма в Батанци?

Много ми иска да се отървем от опростенческото мислене за съградената преди нас околна среда като оценяваме само моментното й незадоволително физическо състояние. Посочените сгради освен естетски имат и много други ценностни характеристики: дидактически, технологични, психологически, емоционални, исторични…


Кратък филм за Старопиталище “Пенчо Семов” с български субтитри (под видеото More, Transkript); https://www.facebook.com/Staropitalishte/

Тяхното опазване и реабилитиране ще хвърля мост през поколенията и през вековете, ще ни даде усещане за устойчивост и гордост, за толерантност и уважение, за съизмерване с времето и неговата духовност, ще ни даде познание, ще ни даде нови прозрения.


Построена 1912г. по проект на арх. Георги Фингов, чиито думи са “Ние отговаряме не само за това, което вършим, но и за това, което не вършим”, Видеото е заснето от Илия Попиванов

Подкрепя ли дружеството обществени инициативи като в двата споменати случая?

Ние, архитектите от дружество архитектурно наследство не само подкрепяме подобни инициативи, но заедно с останалите експерти в областта на опазването се стремим да увлечем и други участници за подкрепа на такива каузи в живота ни, за да бъде той по-желан, по-пълноценен и по-удовлетворителен, по-качествен.

Какви са следващите проекти и мероприятия на дружество „Архитектурно наследство“?

В европейската година на културното наследство вече направихме главното събитие – Конкурса с всички съпътстващи го събития, споменати по-горе.

Сега предстои организацията на изложбата в Националния дворец на културата. А по-късно във всички Висши училища и университети. Към края на годината спираловидно продължаваме. Ще организираме и конференция за автентичността – ,,Оригиналът в паметника на културата – 40 години по-късно.“

Стремим се непрекъснато да подобряваме нашите коментари, дискусии, срещи, събития и конференции. Работим упорито, всеотдайно и с постоянство. Очакваме с нетърпени да се срещнем и с нашите съседи на бъдещия Балкански форум на архитектите, на който ще сме домакин, за да споделим и обменим идеи, проблеми, духовни измерения и въжделения.

Арх. Семова, благодаря Ви за интервюто!

И аз благодаря за дадената ми възможност!

Дружество „Архитектурно наследство“ към Съюза на архитектите в България (САБ) е основано през 2011г. от архитекти за обмяна на опит и споделяне на страстта към историята и архитектурата. Дружеството е основано с цел да се бори за законови промени, отворени конкурси и опазване на културното наследство в България.

Дружество „Архитектурно наследство“

Рубрики: Frontpage · Гостува ни · За творчеството

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай