Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Илия Троянов

27 ноември, 2017 от · Няма коментари

Интервю на Десислава Берндт с автора, публициста, преводача и издателя Илия Троянов
Превод от немски: Десислава Берндт

Църквата CityKirche във Вупертал е известна както с висококачествена програма от събития, така и с доброто сътрудничество с други партньори. По покана на Католическия образователен институт и в сътрудничество с книжарницата Макензен и културното бюро на град Вупертал, CityKirche подслони за една вечер вече обществено-политически заинтересовани хора и ентусиазирани читатели. Те имаха щастието да посрещнат многократно наградения автор Илия Троянов и да присъстват на представянето на новата му книга в разговор с Хуберт Шпигел от Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.

Многобройни откъси и истории от новата книга “След бягството” бяха представени и коментирани от автора с тънко чувство за хумор. Ако е трябвало да напуснете страната си, непременно ще се познаете в книгата. И нещо още повече. Авторът говори просто от сърцето ви. Темата за “бягство” го е съпровождала през годините и подсъзнателно толкова го е занимавала, че книгата е била създадена “еруптивно” за няколко седмици.

20171016_160449

А ако не сте имали такива преживявания, непременно трябва да прочетете книгата. Тя е един опит да се предадат тези преживявания на другите и с това да донесе повече разбиране за “тази опеделена категория човек – бежанецът”. Гласът на г-н Троянов се чува добре в Германия и в чужбина. Дано книгата достигне още повече хора и привлече внимание в обществените дебати по тази тема.

Ето интервюто ни с Илия Троянов, който е бил чест гост на нашето списание.

Г-н Троянов, какво означава за вас думата „родина“?

Затова трябва да прочетете новата книга (смее се), защото всъщност наистина имах нужда от 100 страници, за да покажа колко труден е въпросът за родината и колко сложен, многопластов, калейдоскопичен и фрагментарен въпрос се оказва той за бежанеца. На въпроса практически почти не може да се отговори или да се обобщи с едно изречение.

DSC_0163
Илия Троянов в разговор с Хуберт Шпигел, снимка: desenze

На въпроса не може да се отговори, защото първо в началото на всеки разговор трябва да се изясни: „Какво точно разбирате под „родина“?“ Това е едно невероятно дифузно понятие.“

Къде се чувствате у дома?

Това е лесно: в апартамента ми, с хората, които обичам. Но това според мен важи за всеки.

Защо се занимавате отново с темата “бягство”? С романа “Светът е голям и спасение дебне навсякъде” вие вече сте го направили веднъж през 1996 г.

Първо, защото темата е неизчерпаема. Второ, защото на тези, които са го изпитали, рядко се дава думата в обществените дебати.

DSC_0162
Илия Троянов в разговор с Хуберт Шпигел, снимка: desenze

Невероятно много хора говорят за миграция, бягство, бежанци, но повечето от тях не са го изпитали лично и това е една голяма разлика.

Реакцията на книгата го доказва. Получил съм повече писма от всякога, от много, много хора с биография, подобна на нашата, които ми казаха, че за първи път са чели нещо, което отговаря на техния житейски опит.
Защото всъщност вярвам, че някой, който не е изпитал това, някои неща просто не може да разбере. Това е опит да обясним на другите какво означава това.

DSC_0164b
Илия Троянов в CityKirche Вупартал, снимка: desenze

Много от тези явления са независими от причините да отидете в друга държава. Това не е толкова важно за остатъка от живота ви, независимо дали сте избягали по политически или икономически причини или по други причини.

Когато напуснете собствената си страна и отидете в друга, вие сте разкъсани между двете. Какво ви помогна да се справите с това?

Да прегърна тази ситуация в един момент не като проблем, а като възможност ми помогна, а също и да си кажа, че това разбира се има определени негативни страни, но от друга страна това ми отваря много други гледни точки и много възможности, които други хора нямат.

DSC_0171
Илия Троянов след четенето, снимка: desenze

В този смисъл е съвсем просто: това е въпроса дали чашата ви е половин празна или полупълна. Човек може да го приеме като голямо богатство за себе си.

Какво може да се каже за човека Троянов?

Не знам. Има една красива африканска поговорка на племето шона в Зимбабве: “Човек винаги може да се нарече човек от другия”. Вярвам, че това е една много дълбока мъдрост. Ти самият не се виждаш.

DSC_0157a
Щанда с книгите на книжарница Макензен, снимка: desenze

Едно от прозренията, които човек придобива след време е, че собственият и чуждият образ никога не съвпадат.
В този смисъл понякога съм изненадан от положителните описания за себе си, които чувам и се ужасявам от отрицателните, но и двете не възприемам съзнателно. Така че на въпроса трябва да отговорят другите.

Вие не можете да кажете например, дали сте един весел или един замислен човек?

Мисля, че като писател винаги си замислен и книгите го показват. Няма почти една моя книга, която да е написана без хумор. Хуморът е много важен за мен и е ваксина срещу отчаянието, срещу мизантропията. Без хумор е трудно.

Така че хуморът и може би желанието за пътуване ви характеризират?

Да, но пътуването не го считам за моя характеристика. Хората могат да бъдат съвсем различни, но да обичат да пътуват. Това не е характеристика на един човек. За мен пътуванията са последица от биографията ми. Ние се местихме често. Израснал съм в различни страни, на много континенти. Това е нормално за мен, но не е съзнателно избрано.

А какво ще кажете за ходенето пеша?

Това е едно мое късно откритие. Установих, че ходенето е адекватна форма на сближаване с чуждото.
Всъщност само пеша мога да възприема света, както ми се иска. Това е един вид културен подход.

Многократно сте награждаван. Какво означават славата и признанието за вас?

Не винаги наградите са радостни. След тях ще има повече книги, които ще се продават и ще последват парични награди, което е практично, но не ми помага при моята работа. Работата на един писател е винаги трудна и изключително несигурна, защото когато започва нова книга никога не знае дали тя ще е успешна. Няма значение дали имате известно име и награди или не.

Всеки сериозен човек на изкуството сам се подлага на своите високи очаквания. Да бъдеш сериозен писател означава да имаш голями очаквания към самия себе си. А очакванията, които аз имам към себе си са много по-високи от тези на другите към мен.

Какво ви дава смисъл в живота?

Човешките взаимоотношения, разбира се, и писането. Не мога да си представя живот без писане. Това със сигурност ми дава смисъл в живота.

Как и кога осъзнахте, че трябва да пишете?

Знаех го на 16-годишна възраст. Отначало това беше един копнеж. Копнежът трябва да се превърне в начин на живот и това отнема много време, защото трябва да разберете дали това не е илюзия.

Съвсем сигурен бях когато се появи първият ми роман “Светът е голям и спасение дебне навсякъде”. Това беше на 30. Тогава разбрах, че писането е нещото за мен.

Как избирате темите?

Винаги имам теми, които просто ме намират. Пътувам по света с отворени очи и уши. Имам дълъг списък от теми, интереси, идеи, скици. Ако сега бих могъл да се заключа някъде в манастир ще имам идеи за 20 книги.
Идеите ме занимават по различно интензивен начин. Когато една идея се конкретизира, сгъсти и започне да преобладава, тогава решавам “Ще пиша по нея”.

За какво мечтаете?

Метафорично погледнато мечтая за един по-добър свят, както и други хора. Лично аз съм щастлив. Аз съм изключително привилигирован.

Г-н Троянов, много Ви благодаря за интервюто!

DSC_0172

Илия Троянов е многократно награден автор; романът му “Събирачът на светове” беше отличен през 2006 г. на панаира за книги в Лайпциг.

През 1971 семейството му емигрира в Германия, където получава политическо убежище. Тези преживявания на бягство и пристигане в чужда обстановка му оказват влияние до ден днешен. Бежанецът е за Троянов една собствена категория човек.

“След бягството” не е автобиографична книга, но с много лични послания. Троянов събира спомени, философски и психологически възгледи и ги преплита с афоризми и цитати от текстове на световната литература.

Троянов се противопоставя на принизяването на бежанеца до социално-икономически въпроси и регулаторни рамки. Внимателно и поетично се доближава към централни и екзистенциални понятия като родина, непознатост, непознати и разкрива сложността на процеса на пристигането в една чужда страна. „Опасността не се крие в това, че ще бъдем отчуждени, а че непознатото ще ни изчезне“.

http://trojanow.de/

Рубрики: Frontpage · Гостува ни · Сцена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай