Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Антония Дуенде

9 октомври, 2017 от · Няма коментари

Интервю на Десислава Берндт с художничката Антония Дуенде

DSC_0768
Антония Дуенде, снимка: desenze

Антония, как възникна идеята за рисуване в джаз клубове, на фестивали и концерти?

Когато попаднах в Берлин много съжалявах, че като дете моите родители не са ме пратили да уча някакъв инструмент. Музиката събужда едни други струни в мен, дава ми енергия и ме стимулира. И понеже за мен Берлин е градът на джаз клубовете и на джаз сешъните, в момента в който го открих, си зададох въпроса как аз мога да участвам активно в тях и реших, че просто си взимам пастелите и хартията, сядам и това става моя музикален инструмент.

И действително това се получи и видях, че се радва на много голям интерес от страна на музикантите, които ме приеха като част от тяхната среда. От фестивалите и джаз клубовете в Берлин дейността ми постепенно се разшири и в другитградове. В Индия съм попадала в джаз клуб, а също и във Франция. Но като че ли в Берлин има най-голям интерес и възможност човек да се включи в едно такова диалогизиране с други култури.

От няколко години изпробвам този проект и в България. Рисувала съм на Аполония, където имах и изложба в арт клуб Мишел.

isloshba sofia

Изложбата “Едно обяснение в любов, джаз в рисунки арт-принтове“ се проведе пък за първи път във вино бар MWAH в София от 15.09 до 07.10.2016г.

Сега съм в Банско, на джаз фестивала. Имах възможността да попадна на новооткритата тук галерия „Интернешънъл Арт Банско“. Запознах се преди една седмица с основателите, които ме поканиха веднага да участвам с моя изложба и ми предоставиха входното пространство като един вид диалог с джаз фестивала в Банско.

DSC_0657
Антония Дуенде, снимка: desenze

Vlatko Stefanofski
Владко Стефановски, снимка: личен архив

От кога започна да рисуваш на живо по фестивали?

Още от 90те години започнах. В Къщата на културите в Берлин имаше един фестивал „Jazz accross the borders“ за етно елементи в джаз музиката. Видях, че Йълдъз Ибрахимова ще пее там и заради нея отидох с блокче да рисувам.

Дори направихме една пиратска изложба след това. Понеже не ни беше разрешено официално, последната вечер наредихме с колегата, който отговаряше за музикалното пространство пред залата, моите черно бели рисунки на постаменти и така публиката можа да види на излизане от залата около 30 рисунки. За един два дни работите се видяха от страшно много хора и така аз получих много силен импулс да продължа. Това да е било може би през 1991/1992г.. Имаше и интервю с мен, което се излъчи в предаване по телевизията. Тогава разбрах, че има интерес към такъв тип диалогизиране между изкуствата и че не го правя само за собствено удоволствие. Вече имам и постоянни джаз клубове в Берлин, където съм правила изложби.

DSC_0769
Джаз в рисунки арт-принтове, снимка: desenze

Каква е съдбата на картините след изложбата в джаз клубовете?

Много е различно. Някои се купуват и понеже имам голяма колекция много хора идват в ателието и се ровят с часове докато си направят сами някаква колекция. Затова често се продават по три картини наведнъж. Рисунките са много специфични и трудно се комбинират с други неща. Много хора ми казват, че рисунките им действат като много живи може би защото наистина ги рисувам на живо и това ги стимулира да имат в личното си пространство музикален живот в картини. Интересното е , че музикантите много трудно решават да си купят сами портрета. Затова когато някой от тях има рожден ден, неговите приятели се наговарят да му подарят такъв портрет, а аз естествено винаги правя приятелски цени за тях.

Аз самата бях сред публиката вчера, когато ти се появи да рисуваш и наблюдавах големия интерес, който предизвика твоята неочаквана и нобичайна поява, не само от страна на фотографите, но и от страна на публиката, която хвърляше по едно око да види докъде е стигнала рисунката. Каква е реакцията в различните градове и места, където си била?

Много е различна. На един такъв фестивал се събира по-професионална публика и интересът е по-голям. През последните години развих жанрa на така наречената „рисувана журналистика“ и сътруднича на електронното списание „Студия трансмедиа“ като фактически правя репортажи с мои рисунки. И когато ги правя на фествали това се гледа по съвсем друг начин и се приема с по-голяма толерантност.

Докато в джаз клубовете е по-друго. Там има един предръсъдък: когато правиш нещо на открито не всеки разбира че си професионалист. Даже някои се държат така, че сякаш им пречиш със статива да виждат. Но хора, които разбират, показват определено голям интерс, даже в някои клубове имах осветление и маса, знаеха кога ще дойда и ме считаха като част от музикалното семейство.

DSC_0770
Антония Дуенде в Банско, снимка: desenze

Даже при един международен клецмер фестивал в Hackesches Hoftheater (бел.ред. театър в Берлин) в продължение на четири години документирах фестивала с рисунки. Плакатът за последния фестивал се състоеше от мои рисунки и това беше един по-голям проект, при който се видя, че правя тези неща не за един ден, а от години и при който пак се събра голяма колекция, а после последва и изложба.

Това е хубавото на тези по-постоянни изяви, че завършват с изложба и се виждат и развитието и резултата и става нещо много цялостно. За мен е все по-важно да работя на серии и с постоянни партньори, за да се видят на края резултатите и хората да разберат, че това е част от събитието.

Много пъти обичам също да се вмъквам инкогнито в някой джаз клуб. Когато пък се вплитат и други медии това може да се разработи още повече. В Берлин имаше например един шоурум на Пежо, където правеха много арт събития. Там се провеждаше фестивал на френската музика всяка година. На огромни монитори една камера предаваше как аз рисувам и на сцената зад музикантите се виждаше как образите им се появяват в моята рисунка. Това беше едно невероятно изживяване и за мен. Но организаторите бяха млади хора, на по 35г. и това беше тяхна идея да го комбинираме и накрая да представим рисунките с изложба.

Но тези неща са като фойерверки. Получават се прекрасно, но остават после само в спомените. И всеки път човек започва отново да търси нови партньори и да създава нови контакти. Но това е интересно и много ме стимулира.

Днес си облечена с индийска дреха. Каква е връзката ти с Индия?

Бях четири години подред в Индия. Сестра ми беше там на работа като лектор по български език и литература и имах възможност да я посетя и да попадна в по-тайни кътчета за посветени. Дори имаше един български музикант, който ни водеше в индийски джаз клуб. Вокалът им е много интересен наред с инструментите. Това е така наречения етно джаз, защото там културата на местните хора се смесва с класическия джаз и се получава нещо много уникално.

Portraitieren_Delhi_11
Портретиране в Делхи, снимка: личен архив

Както примерно при моя дългогодишен и добър приятел Владимир Карпаров, когото съм рисувала няколко пъти, който е откривал мои изложби и с когото непрекъснато се уговаряме къде ще ходи, за да го рисувам. Типичното при него е, че смесва класически джаз с елементи на българския фолклор и прави това направо витруозно. Винаги ни изненадва с нещо ново, защото свири с различни музиканти.

Кои събития бяха по-специални досега?

Тази година бях на „джазахед!” и отразявах фестивала на живо. Дванадесетото издание на фестивала събра над 1.000 изложители и 3.000 посетители между 27 и 30 април в Бремен.

В Хамбург пък бях на седмото издание на ЕЛБ-ДЖАЗ, който отбеляза рекорд с общо 19.500 продадени билета за двата фестивални дни. И публиката бе в непрестанно движение, следвайки своя избор от общо 50 концерта, поднесени в абсолютно противоположни като атмосфера пространства, разположени както на северния, така и на южния бряг на Елба – новооткритата Елбфилхармония, непосредствено до нея – откритата сцена за млади таланти ( достъпна за жителите и гостите на Хамбург при свободен вход), църквата ”Санкт Катаринен”, шапитото на театър „Талия” и бившата корабостроителница „Блом и Фос“…

DSC_0772
Антония Дуенде, снимка: desenze

Какво следва след Банско Джаз?

В България обичам да се връщам и да ходя на пленери, защото това е пак нещо като джем сешън с познати и нови колеги художници, които общуват чрез изкуството.

Бях на пленер в Ботевград и след Банско се връщам пак там, за да открия изложба. След това съм в Родопите и после следва Аполония, където също ще рисувам на джаз концертите. Това ще е последната изява в България преди да ме поеме ежедневието в Берлин с преподавателската дейност.

Интересно е, че когато човек прави нещо с желание това се предава и на другите. Аз преподавам основи на рисуването, но видях, че мога да го продължа с работата в джаз клубове. Сега имам курс „Рисуване в джаз клуб“, който се радва на голям интерес.

По този начин кръгът се затваря и пак се срещаме в джаз клуба.

Антония, благодаря много за интервюто!

Антония Дуенде е завършила специалност „Живопис” на ВИИИ „Н.Павлович” в София през 1984 година. Специализира „Изкуство в контекст” във висшия институт по изкуствата в Берлин от 1990 до 1995 г. със стипендия на фондация „Хайнрих Бьол”.

Била е хоноруван преподавател в Университета по изкуства – Берлин, доцент по изобразително изкуство в образователната система Фолксхохшуле в Берлин, както и ръководител на уъркшопи по изобразително изкуство в Германия, Франция, Тайланд, Полша, Испания, Белорусия, България и Индия.

Живее и работи в Берлин като художник на свободна практика – реализирала е многобройни самостоятелни изложби в България, Германия, Франция, Италия, Словакия, Македония, Полша, Унгария, Хърватия, Австрия, Индия, Перу и САЩ.

http://antoniaduende.com

Рубрики: Frontpage · Галерия · Гостува ни · Незабравимо · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай