Public Republic Art Studio

Из “Момичето с ягодите”

21 февруари, 2017 от · Няма коментари

Лиза Стрьоме

13416821_10205997683492425_9209183549731301686_o
Снимка: Любозар Димитров

АСГАРДСТРАНД
1893 година

Първа глава

Празно платно
И най-ярката светлина без блясъка си не е нищо повече от най-дълбока тъмнина.
„Теория на цветовете“, Йохан Волфганг фон Гьоте

Потънах в Картината с надеждата, че тя нямаше да види каква съм станала сега. Понякога това все още се получаваше. Ако затворех очи и започнех да мисля за ягоди, можех да усетя как конци от скъсаната рокля гъделичкат голото ми рамо, докато четката на хер Хайердал играе по палитрата и докосва платното. Ако се съсредоточех достатъчно, можех да придобия леко нацупено, ала и смирено изражение, точно такова, каквото го беше уловил той. Можех дори да усетя крехките стръкове жасмин, вплетени между пръстите ми като паяжини. Другата ми ръка трепереше от умора, стискайки купата. Сърбеше ме рамото, но не можех да се почеша – не трябваше да мърдам, нито да говоря, трябваше да стоя мирно.

През зимата, когато гостите ги няма, тя ме вижда такава, каквато бях тогава – десетгодишно старателно момиченце. На шестнайсет обаче ми ставаше все по-трудно да бъда Момичето с ягодите. Прозвището ме бе обезличило, плътно беше закрило истинската ми същност. Още от момента, в който картината беше завършена и показана в грандхотела, така че всички гости на Кристиания да могат да й се насладят, името ми залепна като смола. Като дете го носех с престорена гордост. Сега то носеше мен, но бляскавият му лак старееше и все повече се пропукваше и се лющеше…

Майка ми беше коленичила пред печката и непрестанно топеше парцала в кофата, сякаш къпеше малко дете. Когато ме видя да идвам, тя го измъкна рязко и го усука толкова яростно, за да го изцеди, сякаш парцалът щеше да й избяга.
– По-живо, Йохане! – извика тя. – Защо едва се тътриш, когато има толкова много работа за вършене? Началото на сезона е, за бога! Семейство Хайердал пристигат този следобед. Нали знаеш как той харесва къщата – да е светла и просторна, без никакъв… – извиси въпросително глас тя и замлъкна, очаквайки отговора ми. – Без никакъв?

– Безпорядък – отвърнах през стиснати зъби аз.
– Не трябва да се държиш така, момичето ми – укорително каза майка ми. И за да подчертае думите си, нави ръкави още по-нагоре, въпреки че вече бяха вдигнати до лактите й. – Той носи платна, бои и всякакви материали. Не може да работи, ако наоколо цари безпорядък.
Ханс Хайердал обаче едва ли се впечатляваше особено от това. Той беше художник. И сам създаваше повече безпорядък, отколкото ние четиримата бяхме създавали някога през живота си.

Нарисувах форма на стената с пръст.
– Ама недей да стоиш така – скара се мама. – Нали ти прочетох писмото на глас?
– Да, майко. Първо лодката, после товарната кола. Ще пратим татко и Андреас да ги вземат.
– Значи, трябва да се размърдаме.

Тя мина забързано покрай мен и се протегна към най-горната полица, след което тракна рязко дървената купа върху печката.
– Намери плодове – нареди ми тя – и бързо напълни купата! Трябваш ми тук да пометеш подовете и да проветриш чаршафите. Чу ли?
– Рано е още – отвърнах. – Няма да мога да набера толкова много ягоди, нужни им са още няколко седмици, за да поузреят…
– Стига си го усуквала! Отивай в гората! – избухна тя и плесна с ръце пред лицето ми. – И ако онзи Томас тръгне след теб, да му кажеш, че не се интересуваш от подобно внимание. Чу ли ме?

– Да, майко.
– И да не се мотаеш около къщата на онзи, другия художник – Грешника. Фру* Йоргенсен спомена, че е пристигнал миналата вечер. Отново е домъкнал злото със себе си. Този човек не е с всичкия си. – Тя и почука с пръст по слепоочието си. – Не е като нашия хер Хайердал. Не е добре с главата. А ти продължаваш да минаваш покрай къщата му. Дори не поглеждай към градината! Знаеш, че оставя онези ужасни картини да съхнат навън. Богохулни! Такива са те! А той ги слага на показ, все едно се гордее с тях! Дръж си главата наведена, Йохане Лийн! Мисли за доброто име на това семейство и за твоята репутация!

fcckfikoiccpdfop

Технически характеристики:

Издателство: „Хермес”, 2016
Формат: 16×21 см., меки корици
Обем: 304 стр.
Цена: 14,95 лв.
ISBN: 9789542616108

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай