Public Republic Art Studio

Из “Аз преди теб”

7 юли, 2016 от · Няма коментари

Джоджо Мойс

170488_3306025980742_793034389_o
Снимка: Любозар Димитров

Първа глава
2009 г.

От автобусната спирка до къщи са 158 крачки, но ако не бързаш, може да станат и 180, например, когато си с обувки с платформи. Или такива, купени от благотворителен магазин, с пеперудки на пръстите, но с изхлузващи се каишки на петата, което обяснява защо струват невероятните две лири. Завих зад ъгъла към нашата улица (оставаха ми 68 крачки) и вече виждах дома ни – четиристайна къща близнак в редица от еднотипни жилища. Колата на татко беше отвън, което означаваше, че още не е тръгнал на работа.

Зад мен слънцето залязваше. Тъмната сянка на Стортфолдския замък се плъзгаше по хълма като разтопен восък и заплашваше да ме догони. В друг ден бих могла да ви разкажа всевъзможни истории, свързани с тоя маршрут: за това как татко ме учеше да карам велосипед без странични колела; как госпожа Дохърти със смъкнатата перука ни правеше курабийки; как ръката на Трина се заклещи в един плет, когато беше на единайсет, и разбуни гнездо с оси, след което тичахме с писъци по целия път до замъка. Велосипедът с помощни колела на Томас лежеше преобърнат на пътеката. Затворих портичката, преместих велосипеда до верандата и отворих вратата.

Топлината вътре ме блъсна като въздушна възглавница; мама е зиморничава и парното работи по цяла година. Татко постоянно отваря прозорците и мърмори, че това ще ни разори. Казва, че сметките ни за парно са по-големи от брутния вътрешен продукт на малка африканска държава.
- Ти ли си, миличка?
- Аха. – Провесих якето си на закачалката, където трябваше да се пребори за място сред останалите дрехи.
- Кой е, Лу или Трина?
- Лу.

Хвърлих поглед във всекидневната. Татко лежеше по корем на дивана, пъхнал ръка дълбоко под възглавниците, които сякаш я бяха погълнали до рамото. Томас, петгодишният ми племенник, клечеше до него и го наблюдаваше напрегнато.
- Лего. – Татко обърна към мен лице, почервеняло от усилието. – Не разбирам защо ги правят толкова малки тия проклетии! Да си виждала лявата ръка на Оби Уан
Кеноби?
- Беше върху дивидито. Томас май е разменил ръцете на Оби и Индиана Джоунс.
- Е, не можем да оставим Оби с кафяви ръце. Трябва да намерим черните.
- Не си струва труда. И бездруго Дарт Вейдър си отрязва ръката във втория епизод. – Потупах бузата си – покана за Томас да ме целуне. – Къде е мама?
- Горе. Я гледай! Монета от две лири!

Вдигнах очи към горния етаж и долових познатото скърцане на дъската за гладене. Майка ми – Джоузи Кларк, никога не подвиваше крак. За нея това бе въпрос на чест. Случвало се беше да боядисва прозорците, покатерена на стълба отвън, и да ни маха с ръка, докато ние вътре ядем неделния си обяд.
- Няма ли да ми помогнеш да намерим тая проклета ръка? От половин час я търся, закъснявам за работа.
- Нощна смяна ли си?
- Аха. Вече е пет и половина.
Хвърлих поглед към часовника.
- Не е. Четири и половина е.
Татко измъкна ръка изпод възглавниците и погледна часовника си.
- Защо си подранила?

Поклатих леко глава, сякаш не бях чула въпроса, и влязох в кухнята.
Дядо седеше в стола си до кухненския прозорец, забил поглед в някакво судоку. Сестрата от поликлиниката ни беше казала, че е добре за концентрацията му, помагало
му да се съсредоточи след инсулта. Май само аз забелязвах, че попълва квадратчетата с първата цифра, която му дойде наум.
- Здрасти, дядо.
Той вдигна очи и се усмихна.
- Искаш ли чаша чай?
Поклати глава и размърда устни.
- Безалкохолно?
Кимна.

Отворих вратата на хладилника.
- Няма ябълков сок. – После се сетих, че ябълковият сок е твърде скъп. – Лимонада?
Той поклати глава.
- Вода?
Дядо кимна и докато му подавах чашата, промърмори нещо, което би могло да мине за „благодаря“.
Мама влезе в стаята, понесла огромна кошница с идеално сгънато пране.
- Твои ли са? – размаха чифт чорапи.
- Май са на Трина.
- И аз така си помислих. Странен цвят. Сигурно съм ги изпрала със синята пижама на дядо ти. Рано си се върнала. Ще ходиш ли някъде?
- Не. – Напълних чаша вода от чешмата и я изпих.

- Патрик ще идва ли довечера? Звънна преди малко. Да не си си изключила мобилния?
- Аха.
- Каза, че щял да направи резервация за почивката ви. Баща ти казва, че видял нещо по телевизията. Какво си бяхте харесали? Ипсос? Калипсо?
- Скиатос.
- Точно така. Трябва много да внимавате с хотела. Може да го проверите и по интернет. Двамата с дядо ти гледали нещо в обедните новини. Изглежда, доста строят
там – и половината били от тези, как ги наричаха, бюджетни хотели, – та трябва добре да го проучите. Татко, искаш ли чай? Лу предложи ли ти вече? – Тя включи
електрическия чайник и чак тогава ме погледна. Изглежда, най-сетне бе забелязала, че не казвам нищо. – Добре ли си, скъпа? Виждаш ми се бледа.

Протегна ръка и я сложи на челото ми, сякаш бях дете, а не на двайсет и шест години.
- Почивката май ще ни се размине.
Ръката на мама замръзна. Изгледа ме проницателно, сякаш ме изследваше с рентгенови лъчи. Помнех този поглед от детинство.
- Да не сте се скарали с Патрик?
- Мамо, аз…
- Знам, че не е моя работа. Но сте гаджета отдавна. Нормално е да има и такива моменти. Понякога и ние с баща ти…
- Изгубих си работата.

Думите увиснаха в тишината и продължиха да се реят из стаята дълго след като бяха изречени.
- Какво?
- Франк затваря кафенето. От утре. – Протегнах ръка с навлажнения плик, който в шока си бях стискала по целия път – в автобуса и 180-те крачки от спирката до къщи. – Това е заплатата ми за три месеца напред.

az_predi_teb_hrm_1

Технически характеристики:

Издателство: „Хермес”, 2016
Формат: 14×21 см., меки корици
Обем: 408 стр.
Цена: 14,95 лв.
ISBN: 9789542611721

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай