Public Republic Art Studio

Из „Херцогинята куртизанка”

16 юли, 2016 от · Няма коментари

Джоана Шуп

13310444_10205899362474461_7371469252779023154_n
Снимка: Любозар Димитров

Трета глава

– Каква лудост – каза той, докато тя сядаше на мястото си – те накара да откажеш кралски подкуп под формата на бижута? Дадох ти избор, за Бога! Изпратих най-доброто, което може да се намери във Венеция. Моля те, кажи ми как нараних деликатните ти чувства с такъв щедър жест на уважение.
Джулия въздъхна вътрешно. Как можеше да му обясни? За всяка жена щеше да бъде лудост да откаже подобен подарък – особено за такава, която в замяна предлага удоволствие и разтуха.
– Бижутата бяха изящни, Колтън…
– Ник – поправи я той.
– Много добре, Ник. Нито изборът ти, нито жестът ме обидиха. Но ние едва се познаваме и такава щедрост със сигурност ще наруши крехкия баланс на взаимоотношенията ни.

Той премигна.
– Чух всяка дума и пак не мога да схвана смисъла. В случай, че не си разбрала, аз имам намерение точно да наруша равновесието в нашите отношения. – Издиша шумно и скръсти ръце на гърди като сърдито малко момченце, което не е получило своето. – Кълна се, ти ме озадачаваш на всяка стъпка. В един момент изказваш съгласие, в следващия ми отказваш. По-лоша си и от девица, която преследва пари.

Очевидно имаше намерение да се пошегува, затова тя се засмя, макар и забележката му да я бе жегнала. Не беше чак толкова далеч от истината.
– Говориш глупости, Ник. – Джулия си наля още чай. – Със сигурност не съм девица и не преследвам богатството ти. Няма нужда да ме впечатляваш с разточителни подаръци. Вкусът ми е… съвсем обикновен.
– Все още не съм срещал жена с евтин вкус.

Тя се наведе напред, за да напълни бавно чашата му, и му позволи дълъг поглед към горната част на гърдите ù, които сякаш щяха да се изсипят от деколтето на роклята ù. Когато върна чайника на подноса, със задоволство видя, че очите му са потъмнели.
– Може би си срещнал жена като за теб, Ник. – Взе чашата си и седна отново на дивана.

Той я дари със знойна полуусмивка, от която дъхът ù заседна в гърлото.
– Може би, Джулиет. – Ник също се отпусна и протегна напред и кръстоса дългите си, обути в ботуши крака. – Изненадах се, като те заварих да забавляваш Лансфорд. В такъв случай, ще бъде ли той още един от приятелите ти?
Тя едва успя да потисне потръпването си.
– Не. Лорд Лансфорд е добър човек, но не е за мен.
– Очакваш ли и други посетители този следобед?

Веждите ù се спуснаха ниско над очите в знак на смущение и тя остави чашата си в чинийката.
– Не. Защо?
– Защото мисля да заключа вратата, да дойда на дивана и да те целуна така, че да си изгубиш ума. Да си кажа правичката, не мисля почти за нищо друго, откакто съм влязъл в стаята.

Тя го гледаше хипнотизирана как внимателно оставя чашата си на масата. Той стана от стола с лекота и грация и се премести на дивана. Едрото му стройно тяло бе съвсем близо до нейното. Вдигна ръка и погали бузата ù с кокалчетата на ръката си в нежна като шепот ласка, след това усука един червен кичур около пръста си.
Лекият допир причини тръпка, която се спусна по гръбнака ù. Дишането ù стана накъсано и учестено и тя се уплаши, че Ник ще усети безпокойството ù. Само че не можеше да потисне нервността си. Двамата бяха сами в това тясно пространство, топлината на тялото му я заливаше и замайваше. И макар че се представяше за жена с опит, тя беше девствена.
Факт, който Ник не подозираше.

Трябваше да запази контрол и да продължи да изпълнява ролята си… да пофлиртува още малко с него. Навлажни долната си устна, като плъзна език от единия до другия ù край.
– Трябва да те предупредя. Много е трудно да бъда завладяна.
Погледът му остана дълго прикован в устната ù.
– Предпочитам предизвикателствата. И тъй като си финансово осигурена, имам намерение да те съблазня по… други начини.

Прокара бавно пръст по голата ù ръка и кожата ù настръхваше там, където беше докосвана. Той стигна до дланта ù, взе я и я обърна, после се наведе и допря топлите си устни от вътрешната страна. Продължи, без да бърза, да обсипва с нежни целувки дланта ù. Сърцето на Джулия блъскаше в гърдите, вътрешностите ù бяха омекнали.
Така ли планираше да я съблазни? Ако да, то определено успяваше. Тя преглътна и се опита да запази спокойс¬твие.
– Планираш да ми дадеш няколко урока по поквареност, нали?
– Трябва да се покажа достоен за името си – прошепна той и погледът му се сля с нейния, докато устните му се плъзгаха по чувствителната кожа от вътрешната страна на китката ù.

Той се отдръпна, но продължи да държи ръката ù, пръс¬тите им бяха преплетени.
– Откривам, че съм любопитен по отношение на теб, Джулиет. Никога не съм виждал Уинчестър така омагьосан от жена. Поне не и преди да напусна Лондон. А и историите, които се носят за теб, са диви и фантастични, едва ли не като измислени. После те срещам и около теб витае атмосфера на невинност, която е невероятно примамлива.

Джулия ококори очи, но преди да е успяла да отговори, той продължи:
– Чувствам се… привлечен от теб така, както никога досега от нито една жена. Заинтригуван съм.
Господи, съпругът ù можеше да бъде и очарователен. Тя се опитваше да запази настроението си весело и безгрижно, въпреки че езикът ù сякаш бе надебелял от желание.

– Заинтригуван? А аз се надявах да бъдеш заинтересуван. Или, още по-добре, увлечен.
– О, аз съм всичките тези неща. – Отново погали нежно с кокалчетата си бузата ù. – Приятелството ни няма да ти причини неприятности с Уинчестър, нали?
– Никой не ме притежава. Мога да си позволя лукса сама да контролирам съдбата си. Двамата с лорд Уинчестър не възразяваме другият да има много… приятели.
– В такъв случай, той е по-склонен да проявява разбиране от мен. – Ник се наведе напред, устните му бяха опасно близо до нейните. – Защото откривам, че те искам цялата за себе си.

Херцогът съедини устните си с нейните, нежно и сладко, сякаш я вкусваше. Тя се отпусна и започна да го целува в отговор и той се усмихна, без да откъсва устни от нейните. Ръцете му се плъзнаха в косата ù и задържаха главата ù, а целувката му стана по-дълбока. Макар че вътрешностите ù тръпнеха – господи, първата ù истинска целувка! – тя трябваше да бъде смела, за да убеди Ник, че е опитна куртизанка. Ако се поколебаеше или покажеше срамежливост, планът ù щеше да се провали.
Тя вдигна ръце към раменете му и се притисна в него, гърдите ù се допряха до неговите. Разтвори леко устни и той веднага се възползва, обви ръце около нея и греховно плъзна език в устата ù.

Беше великолепно. Дива и все пак ловко контролирана, целувката бе повече от всичко, което някога си бе представяла. Гърдите ù се издуха, зърната ù се втвърдиха под материята на роклята и пламнаха при допира до твърдите му гърди. Дъхът им се смеси, докато езиците им продължаваха дуета си и вкусът му – на чай и подправки – заплашваше да я завладее. Беше прекалено много и все пак не бе достатъчно. Преди да е успяла да го потисне, от устните ù се изтръгна стон.

– Мили Боже! По-вкусна си отколкото си представях – прошепна той. Устните му отново се спуснаха над нейните и я завладяха с неподправена страст и брутално чувство за собственост. Езикът му обходи вътрешността на устата ù, галеше и изкушаваше. И двамата дишаха учестено и накъсано в смълчаната стая, а целувката продължаваше и продължаваше.

Пърл ù беше обяснила в най-пълни подробности какво се случва между мъжа и жената. Но имаше огромна разлика между знанието и опита. Джулия не знаеше, че сърцето ù ще бие с такава заслепяваща болезненост. Че плътта между краката ù ще пулсира и боли с непознато досега отчаяние. Тялото ù се извиваше неспокойно до неговото в търсене на още, надявайки се да утоли силната жажда.

courtisane duchess

Технически характеристики:

Издателство: „Егмонт България”, 2016
Формат: 13×19 см., меки корици
Обем: 352 стр.
Цена: 14,90 лв.
ISBN: 9789542717324

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай