Public Republic Art Studio

Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер. Случаят Анна О. – раждането на психоанализата

29 юни, 2016 от · Няма коментари

Росица Чернокожева


Снимка:cea +

През годините се предава коментар за това какво произтича от Случаят Анна О., съдържащ малко иронична отсенка. Анна О. загубва терапевта си д-р Бройер, д-р Бройер загубва пациентката си Анна О., Фройд загубва приятеля си и колега Бройер. Единствено съпругата на Бройер спечелва четвърто им дете – дъщерята Дора, създадено през втория меден месец на семейство Бройер в Италия, случил се така бързо и непредвидено.

Дали ще се отнесем стоически-иронично или ще се потопим в драматичния ход на събитията е личен избор на читателя. Но едно е видно – поредно поднесената книга на Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер „Анна О. Към психотерапия на хистерията”, като нулев /0/ случай от поредицата „5-те случая” на Зигмунд Фройд на Издателска къща „КХ – Критика и Хуманизъм” и „Стигмати” е събитие, което българският читател има възможността да съпреживее.

Книгата съдържа четири текста: Йозеф Бройер, Зигмунд Фройд „За психичния механизъм на феномена на хистерия. Предварително съобщение”, Йозеф Бройер „Г-ца Анна О…”, Зигмунд Фройд „Психотерапия на хистерията” и послеслова на д-р Давид Иерохам „Относно г-ца Анна О.”. Това са различни по трудност за лаика научни четива. Ако първият текст на двамата приятели лекари Бройер и Фройд е едно обобщение на случая, маркиращо прозренията в прехода от метода на хипнозата към метода на свободните асоциации, то вторият текст може да се чете и като камерен „роман” с двама герои – г-ца Анна О. и д-р Йозеф Бройер, неин терапевт. Третият текст – най-трудният като научно четиво – „Психотерапия на хистерията” ни предлага да избродим заедно с Фройд прохождането на психотерапевтичното лечение на хистерията – прехода от хипноза към метода на свободните асоциации и прозренията на бащата на психоанализата за приложимостта на този метод при неврозите. Послесловът на д-р Давид Иерохам ни насочва към културноисторическия контекст на случая Анна О., с хуманистичния нюанс в общуването пациент-терапевт.

Това, което обединава тези четири различни текста, културологичният смисъл на тези четири текста е, че пациент и терапевт са заедно в нелекия, но толкова вълнуващ, танц на пренос и контрапренос. Надделяване на хуманното, надделяване на човешкото достойнство, надделяване над демоните ни, които като нощните кошмари на Гоя ни тласкат към несъзнаваното.

Предварителното съобщение за психичния механизъм на феномените на хистерия Бройер и Фройд е завършено и датирано декември 1892 г. Двамата лекари споделят, че преди години едно случайно наблюдение ги подтиква да се заемат с изучаването на различните форми и симптоми на хистерията, с цел да стигнат до случката, предизвикала съответния феномен за първи път, често – много години по-рано. Отбелязва се, че в някои случаи връзката между повода и патологичното явление не е толкова елементарна, а по-скоро е символична, каквато всеки здрав човек понякога изгражда в съня си. Тук неминуемо ще провидим намек на Фройд за задълбоченото проучване на сънищата, което след осем години /1990/ той ще публикува. Така на двадесетина страници Бройер и Фройд синтезират своите наблюдения и изводи. На първо място, че при хистеричните кризи болният халюцинира все същото събитие, предизвикало първата криза. Много често това са случки от детството, породили един повече или по-малко болестен симтом, продължил през всички последващи години, така че болният страда най-вече от реминисценции. Разцепването на съзнанието в тези случаи се сменя от нормалното състояние; така пристъпите и нормалният живот вървят редом в ежедневието на страдащия. Прави се и аналогия между патогенезата на хистерията и травматичната невроза. В „изплакването на болката”, в този метод, който те прилагат, двамата лекари виждат радикалното лечение.

За втория текст – Йозеф Бройер „Г-ца Анна О.” можем да кажем, че е облъхнат от една особенна сънна тaйнственост. Както се споменава в послеслова: „Там където има мъгли,…има и легенди”. Наред с това тези отношения между лекаря Бройер и пациентката Анна О. са много точно описани, почти скрупульозно регистрирани в бележките, които си е водил Йозеф Бройер в терапевтичния процес. Това не са сухи, делови регистрации на психиатъра Бройер, а записки на човека Бройер, ангажирал се с цялата си човешка и лекарска всеотдайност, както и етика, със случая на Берта Папенхайм /истинското име на Анна О./ Казах, че на тази част от книгата може да се гледа като на роман не само в жанров смисъл.

Но тук има и друга специфика. Творческият поглед би видял този текст като много благодатен за сценично представяне, както това бе направено на премиерата на книгата. Издателска къща „КХ – Критика и Хуманизъм”, заедно с Магистърска програма „Артистични психо-социални практики и психодрама”, НБУ и Център за култура и дебат „Червената къща” ни направиха съпричастни с един впечатляващ камерен спектакъл. Това е една възможност труден теоретичен текст да бъде поднесен драматургично, в частност психодраматично. Сценарийното виждане, което предлага Антоанета Колева е креативен акт на тълкуване на един трудночетивен научен текст и възможност за съпреживяване от по-широка аудитория. Този спектакъл изиграва просветителска и пополяризаторска роля, в най-добрия й замисъл. Това е дълбоко промислена концепция на Издателска къща „КХ – Критика и хуманизъм”, която от третия том на поредицата „5-те случая” на Фройд, вече за четвърти път прави такъв сценичен прочит на произведение на Фройд. Тя се утвърди като традиция, която със своите художествени качества, усет и вкус спечели широк кръг почитатели.

Коя е Анна О. и какво й се случва. Думите на Бройер я характеризират много точно. Тя е на 21 години, много интелигентна, учудващо остроумна и комбинативна, с проницателна интуиция и мощен интелект, с богата поетична дарба, говореща свободно английски, френски, италиански. В бележките на Бройер фигурира следният пасаж: „Сексуалният елемент е учудващо неразвит: болната, чийто живот стана за мен прозрачен, както рядко нечий живот става прозрачен за друг човек, никога не се беше влюбвала и в множеството халюцинации по време на болестта й нито веднъж не изплува този елемент от нейния емоционален живот.” Бройер проницателно отбелязва и друга съществена черта на характера й – състрадателната й доброта, грижата и помощта, които тя дарява на околните, дори след разболяването си, и които задоволяват един неин силен нагон. Колко точно Бройер е определил същността на Анна О. ни убеждава животът и деятелността на Анна О. След години, когато отдавна вече не е пациентка на д-р Бройер, а като Берта Папенхайм тя се изявява като социално ангажирана личност и феминистка, създавайки в Германия социални домове за сираци от антисемитските погроми в Русия, Полша, Украйна. В Германия е отпечатана дори марка в нейна чест, отдавайки й дължимото за принос в историята на Европа.

Но още сме в 1880 г. и г-ца Анна О. се разболява. Това става в изтощителния за нейната физика и психика период, когато тя се грижи неотлъчно за болния си баща. Клиничната картина на заболяването д-р Бройер формулира педантично, описвайки парафазия, конвергентен страбизъм, контрактурни парализи на крайници, пареза на шийни мускули или изразено лаически – тежка кашлица, парализа в дясната част на тялото, смущения в зрението, слуха и говора, както и халюцинации. Може би след това изреждане ще ни се стори, че тази млада жена е тежко инвалидизирана. Но тази тежка клинична картина е много динамична и г-ца Анна О. в ежедневието си преминава през няколко сменящи се по вида и интензивността на проявлението периоди и състояния. Тук трябва да добавим, че в разказа си за пациентката, Бройер постепенно разкрива образа на момиче, „което прелива от духовна виталност”. Още в пуританската атмосфера на бащиния си дом тя се спасява от монотонността на ежедневието, отдавайки се на мечтанията си, които нарича свой „частен театър”. В хода на лечението у Анна О. като че ли присъстват два Аза и съзнанието й постоянно осцилира между нормалното и „второто състояние” /condition seconde/. Това тя нарича „Лошия Аз” и проявленията му силно влияят върху моралния й хабитус. Това, с което тази млада жена спечелва нашето съчувствие, е нейната борба за живот, дори когато в дадени състояния тя неспирно повтаря безличната форма: „мъчи, мъчи”. Когато нещо от което тя се страхува се случи, тя се успокоява. Понякога хората за нея са като восъчни фигури, но д-р Бройер ще отбележи в записките си: „Само мен ме познаваше всеки път когато влезех, и винаги оставаше адекватна и жива, през цялото време докато разговарях с нея, като изключим халюцинаторните абсанси, настъпващи междувременно и винаги много внезапно.”

Д-р Бройер разбира, че нещо в миналото я е засегнало много силно, но е решила да не говори за това. Следобедните си автохипнотични състояния тя отново ще назове с много точен израз „облаци” /clouds/. За мен Анна О. е като една Шехерезада, която често разказва толкова сполучливи приказки в стила на Андерсеновите, след което се чувства успокоена и по-нейните думи „уютно”.

Това състояние на Анна О. продължава две години. В хода на заболяването има и друг интересен момент: под хипноза тя преживява събития, които са се случвали в същия ден, но …от предишната година. Истинността на тази факти д-р Бройер педантично е сверявал със записаното от майка й в един таен дневник.

Неслучайно, в послеслова сe отбелязва, че в случая Анна О., Бройер „сам се е отразил в него, вероятно без да подозира това”. Моето чувство е, че Бройер ясно и убедено е „инвестирал” изключително много време, търпение и всеотдайност в тези отношения. Естествено е, че това е било за сметка на дължимото време и внимание на близките му. От съвременна гледна точка, един терапевт не би могъл, дори и да иска, да отдели такова внимание на пациента си – да го посещава по няколко пъти дневно, да му посвещава дори часове от нощите си, да го посещава дори при заминаването на подходящ климат на село, да го обгрижва / Бройер дори е хранел Анна О. понякога/. За всеотдайността и изобретателността в процеса на лечението говори и фактът, че Бройер създава една сценична възстановка от миналите отношения на пациентката с баща й, която днес бихме определили като психодраматична техника. Честността изисква също да отбележим, че от записките на д-р Бройер става ясно как симптомите на болестта на Анна О. постепенно започват да изчезват и заплетената картина на болестта започва да просветлява. Самият д-р Бройер скромно отбелязва към края на своите записки, че чрез изговорването под хипноза при пациентката са се ликвидирали симптомите на заболяването, че това той не смята за някакво свое откритие, но го прилага вече като терапевтична техника. Можел ли е дори да предположи д-р Бройер на какво откритие става свидетел и основоположник. По долу, в текста на Фройд, ще видим, че той почтенно го нарича „методът на Бройер” , както и нарича Бройер „моя уважаван учител и приятел”. За близкото и дълбоко приятелство между двамата говори фактът, че Фройд кръщава най-голамата си дъщеря Матилда – името на съпругата на Бройер. Можем само да се догаждаме дали пък в по-късния си случай „Дора” Фройд не заимства името от четвъртото дете на семейство Бройер.

Въпреки че д-р Йозеф Бройер ще напусне сцената на отношенията с пациентката си така внезапно, стъписан от фантазма на Анна О., „че бебето на д-р Бройер тръгна да излиза” и че на този случай ще се гледа като на една несполука за терапевта, едно „несръчно случване”, случаят остава в историята на психоанализата. Но нека не забравяме, че тази история се развива през 80-те години на 19 век. Тук стои и въпросът за доверието. Г-ца Анна О., в моменти на дезориентация, е опипвала ръцете на д-р Бройер, за да се увери, че при нея е именно той. Или това, което е записал Бройер: „Разказаните неща бяха дълбоко свързани с онова, което бе най-свято за нея”. Както се отбелязва в послеслова, важно е кое се е появило първо – контрапреносът или преносът. Това, мисля, е от съществено значение: накъде тръгват едни отношения, а и самото лечение, доколкото то може да продължи.

Този случай на Бройер и Фройд е бил тълкуван многократно в хода на развитието на психоанализата от следовниците на Фройд. Известна е шеговитата трактовка, че Анна О. е измислила психоанализата, че несъзнаваното е измислено от „хистеричките”, а е откритие на Фройд. Наистина, едното е хрумване, а другото е изследване. Не можем да не отбележим колко сполучливо интуитивно Анна О. е наричала терапията си с шеговитото „chimney sweeping” /прочистване на комина/ и самия процес на хипнозата „talking cure”/лекуване чрез говорене/.

Внимателното четене на втората част – текстът на д-р Йозеф Бройер – прави читателят съпричастен с историята на една изключителна личност, г-ца Анна О., личност с богат интелектуален потенциал и високо интелигентният и ерудиран психиатър д-р Бройер. От по-късната история на психоанализата, случаят на Фройд и неговата пациентка Дора, също ще сме респектирани от срещата и партнирането на две впечатляващи личности, но моята симпатия е завинаги спечелена от дуендето на Анна О. и Йозеф Бройер.

Третата част на тази книга, текстът на Фройд „Към психотерапия на хистерията” е най-трудната теоретична част. Бих казала, че ако с текста на Бройер „Г-ца Анна О.” съпреживяваме раждането на психотерапията, то с текста на Фройд вървим по несигурните стъпки на прохождането на психотерапията. Фройд, с гениалността си е предугадил значимостта на откритието на Бройер и Анна О. във века, когато на хистеричките се гледа като на симулантки. Той стъпка по стъпка разгадава процеса на хистерията и теоретично обосновава приложимостта на метода на свободните асоциации и за невротичните патологии.

Фройд тръгва от това, че не всеки се поддава на хипноза и с какво хистерията се различава от другите неврози. Той стига до убеждението, че етиологията на неврозата трябва да се търси в сексуалните фактори, нещо за което Бройер не се досеща да търси причините и неврозата на Анна О. не е разгледана от него през призмата на сексуалността, нито има досещане за пренос и контрапренос. Има само моменти на премълчаване и завоалираност, за които по-късно Фройд ще напише. Бащата на психоанализата уточнява, че най-често неврозите се определят ката „смесени” и дава картината на заболяването на четири свои пациентки. Фройд споделя, че най голямата трудност в работата чрез катартичния метод е преодоляването на защитите на пациента.

Тук Фройд описва своите случаи когато заменя авторитарността на хипнотизатора с това, което е негов патент – лекото притискане с ръка челото на пациентката. Както той се изразява: „Тогава започвам първо да си служа с една малка техническа хитрост”. А може би в следните негови думи се съдържа резюмирана цялата същност на психоанализата, която ще стане негова съдба, както и ще трасира нов път към човешката душевност. „Опитваш се да помогнеш по човешки на болния, доколкото ти позволяват мащабите на собствената ти личност и степента на симпатията, която събужда у теб съответният случай” – ще каже Фройд в този ранен период от кариерата си, задавайки насоката на хуманността в терапевтичния процес. Аз бих отбелязала и нюанса, защо не всеки човек може да работи с конкретен терапевт, както и обратното.

Забележителен е краят на текста на Фройд. Това е един въображаем /и реален/ диалог между пациент и терапевта. Болният пита: нали ме убеждавате, че проблемът е в обстоятелствата около мен и премеждията ми. Защо не промените нещо в тях – как иначе ще ми помогнете. Ето отговора на Фройд: На съдбата би й било по-лесно отколкото на мен. Но когато болният се е справил с проблема и го сведе до обикновена несполука, той ще може да се брани вече срещу нея с един възстановен душевен живот.

Колко дълбоко приникновение съдържа тази трактовка и какво обещание е тя за гениалността на всички следващи победи, които ще удържат пациент и лекар съвместно в клиничната практика на д-р Фройд. А стройната теория – психоанализата, която ще разбуни света е колкото развенчаваща илюзиите за човека, толкова и хуманистична идея.

Както при предишните издадени пет случая на Фройд и тук послесловът на д-р Давид Иерохам „Относно г-ца Анна О.” не е дописване на предходните части от книгата, а самостоен текст, равен по научното си и културологично изследване на процесите, до първите три части на книгата. Авторът ни кани на едно съпреживяване със смелото твърдение, че „не словото е в началото, даже не и действието, в началото е вълнението, плод именно на тази тайнственост, която забулва раждането на психоанализата”. Кани ни на пътуване във времето, заедно с Фройд и с Бройер, където сме в епохата на хипнозата или още по средата на реката, която трябва да бъде избродена, за да се достигне до другия бряг.

От този послеслов ще научим тълкувания и подробности около случая Анна О. на Доналд Мелцер, на Елизабет Рудинеско и Мишел Плон, на биографа на Фройд, Ърнест Джоунс. Д-р Иерохам ни споделя също и своето усещане и възприемане за романтичност в озаглавяването на текста от Йозеф Бройер „Г-ца Анна О.”

„Относно г-ца Анна О.” моето чувство е за една свързаност между предишните послеслови към предходните пет случая на Фройд и този текст. Като че текстът иска да каже: досега говорихме за други неща, но знам, че нещо няма да е в пълнота, че се очаква да кажа и това – та, относно г-ца Анна О. …това е важно и аз няма да го подмина – макар и последно по ред, но не и по значение….

В послеслова се акцентува на това как Фройд след специализацията си при Шарко ще промени посоката на вниманието си от неврологията на мозъка към психичното, от физиологията към преживяванията и осмислянето им. Интерес представлява разглеждането на разликите в трактовките на случая Анна О. от Бройер и Фройд. Според Бройер, някои хора са по-податливи на хипноидни състояния и оттам и склонността към хистерия. Фройд въвежда друга хипотеза – съзнанието не е предварително разцепено, а това става в резултат на невъзможността да се понесе тежестта на преживяването и конфликта му със съзнанието. Това дава и насоката на по-нататъшната терапевтична практика на Фройд. Преодолява се медицинския предразсъдък, че това са органични промени, а същността е, че всичко е в емоционалното преживяване и то трябва да се отреагира в терапевтичен контекст. Д-р Иерохам ще ни напомни отново как на Бройер му е убегнала и не е разпознал сексуалната мотивация в случая Анна О., нещо, на което Фройд още тогава акцентува. В послеслова авторът ще направи аналогията на случая Анна О. със случая на Фройд „Дора” – кой кого изоставя в диадата пациент-терапевт. В един момент Фройд променя към повече толерантност и собственото си отношение към пациентките си, което понякога е граничило с авторитарност, деспотичност и дори жестокост.

Сигурно у някого възниква въпросът: защо този най-ранен случай, макар и общ – на Бройер и Фройд – се издава последен, като 0 /нулев/ случай. В това има логика, която издателите следват и която ние, като читатели, сигурно също ще доловим. Докато първите пет случая са самостоятелни случаи на Фройд и текстовете естествено са компактни, създадени от един автор, тук при Анна О. имаме един по-компилативен характер на книгата и естествено разностилие на текстовете. Ако петте случая затваряха кръга, това своеобразно връщане към зората на психоанализата дава една нова, допълваща, обогатяваща гледна точка към създаването на метода на свободните асоциации, към раждането и прохождането на психоанализата. През това „връщане” към нулевия случай можем отново да си представим всичките предишни пет случая. Според тълкуването, направено на премиерата от редакторката Нина Николова, като че ли е имало нещо пропуснато и неизяснено и този 0 /нулев/ случай можем да го мислим като „нещо пред скоби”.

Този пореден издателски прецедент на Издателска къща „КХ – Критика и хуманизъм” е повод да благодарим на издателя Антоанета Колева, на преводачката от немски Анастасия Рашева, на редакторката на поредицата Нина Николова. Създателката на дизайна Яна Левиева за пореден път ни посреща със своя безупречен вкус и творческо виждане – обичайната придружаваща тетрадка е оформена в стилен тъмносин цвят, с една дискретна буква О. в правоъгълно бяло поле, а на разделителя е ликът на истинската историческа личност Берта Папенхайм. Интересно е изживяването, когато си отбелязал с разделителя страница, как ликът на Берта Папенхайм се слива с думите на Анна О. от текста на страниците. Изправен си и пред двойствеността и същевременно целостта на личността на прочутата пациентка на д-р Бройер. Постига се някаква особена стереоскопичност. Чувство за общност с предишните пет случая е неизменната лентичка през корицата, но този път тя е прекарана хоризонтално през обединяващото заглавие „5-те случая” на поредицата.

Да отдадем дължимото признание на вдъхновителите и организаторите на премиерното представяне на книгата като един „Частен театър”, назован „Случаят 0 и дързостта на мисленето: Анна О.” Това събитие по книга е дело на Антоаната Колева, издател от Издателска къща „КХ – Критика и хуманизъм”, Магистърска програма „Артистични психо-социални практики и психодрама”, НБУ и Център за култура и дебат ”Червената къща”: д-р Давид Иерохам, Цветелина Йосифова – директор на „Червената къща” и водещ на споделянето и дискусията след драматичния спектакъл. Актьорите Юлиана Сайска / „Лошият” Аз на Анна О./, Паула Ангелова / „Добрият” Аз на Анна О./, Стоил Атанасов / д-р Бройер/, Валентин Калинов/ д-р Фройд/, Иван Стоянов /изпълняващ „по съвместителство” Музика, Публика и друго необходимо/ – тези талантливи млади хора – имаха възможността като в край на психодраматична сесия да споделят как са се чувствали в тези роли.

Това бе един вълнуващ драматичен спектакъл на екип от съмишленици, изкушени и посветили се на психоаналитичната и психодраматична кауза. Драматургичният прочит на издателката Антоанета Колева, която е сценаристът и режисьорът на спектакъла, даде възможност на актьорите да импровизират и доразвиват основната тема в писания текст, подобно на джаз-импровизация, която постепенно навлиза в нови и нови пластове и нюанси. Така трудният първоначален текст за Анна О. достига до всеки в залата и всеки посвоему съпреживява тази толкова човешка история, която кореспондира със собствените ни желания, страхове, провали, надежди, сънища.

Д-р Иерохам сподели акценти от своя послеслов към книгата и убеждението си за нелекия път в терапевтичния дует – пациент и лекар, които преминавайки през трудни, мъчителни преживявания де факто се борят за живота си.

С какво поредицата „5-те случая” на Фройд, обогатена и с новия 0/нулев/ случай на Фройд и Бройер е актуална за днешния читател, докосва ли го или стои малко встрани? Дали разбираме тези думи, писани преди толкова години? Стигат ли те до нас и как се вграждат в практиката? Това бяха умоподбудителните въпроси на Цветелина Йосифова, с които се обърна към участници и публика.

Това е преди всичко е честният подход на Фройд в описанието на тези велики клинични случаи, както и Фройдовият почтен научен скептицизъм, който изисква признаване и на грешките. А със стройното и последователно писмено регистиране на теория и терапевтична практика Фройд като че ли няма аналог в развитието на психоанализата. Случаят „Анна О.“ има свой културологичен принос в осветляване на нелекия път на вглеждане и самовглеждане в човешките чувства.

Aнтоанета Колева ни представи и своето визуално възприемане на поредицата – различни възможности за графично изобразяване и възприемане по времевата ос. Акцентът в нейната трактовка е, че на всеки случай от поредицата може да се гледа като на точка от едно безкрайно преплетено движение между точките от всичко към всичко; мъчително движение на чувства, мисъл, практика. Фройд трябва да се чете и преживява бавно и всеки път при това общуване ще бъдат решаващи нашите чувства, а не толкова знанията. Тя ни предложи да мислим като революционна според нея заслуга на Фройд – възможността лекуването на човешката душа да бъде обект не само на медицински специалисти, но и на хуманитари.

Ще ми се да завърша с вълнуващото съпреживяно и споделено чувство от редакторката Нина Николова на премиерата. Нейното усещане бе, че както в дълбок сняг някой прави първите стъпки, така тези, които го следват стъпват отново в неговите стъпки, хванати за ръката му. Споделям мнението й, че това изисква доверие от страна на следовниците. Когато проправяш пъртина, не е лесно.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай