Public Republic Art Studio

Из „Въздействие“

27 юни, 2016 от · Няма коментари

Джейн Остин

891934_10200529541792300_901155552_o
Снимка: Любозар Димитров

Глава първа

Сър Уолтър Елиът, господарят на Келинч Хол в Съмърсетшир, бе човек, който никога не би посегнал за свое удоволствие към друга книга освен „Баронетите“*. В нея той намираше занимание в свободните часове и утеха, когато бе потиснат; страниците й будеха у него възторг и почитание, докато размишляваше колко малко титулувани особи произлизат от наистина стари родове; чрез нея всяко неприятно чувство, породено от домашните дела, естествено се превръщаше в жалост и възмущение, докато четеше безбройните имена на пръкнали се едва през последния век благородници. И ако всички други страници на книгата се окажеха безсилни да го разтушат, сър Елиът можеше да прочете собствената си история с неизчерпаем интерес. Тъкмо на тази страница винаги се отваряше любимият му том.

„ЕЛИЪТ ОТ КЕЛИНЧ ХОЛ
Уолтър Елиът, роден на 1 март 1760 г., сключил брак на 15 юли 1784 г. с Елизабет, дъщеря на Джеймс Стивънсън от Саут Парк, графство Глостър; от същата (починала през 1800 г.) има потомство: Елизабет, родена на 1 юни 1785 г., Ан, родена на 9 август 1787 г., мъртвороден син, 5 ноември 1789 г., Мери, родена на 20 ноември 1791 г.“

Така изглеждаше текстът, излязъл изпод ръцете на печатаря, но сър Уолтър го бе доукрасил, като за собствено и на потомците си сведение след датата на раждане на Мери бе добавил следните думи: „Омъжила се за Чарлз, първороден син на Чарлз Мъсгроув от Ъпъркрос, графство Съмърсет, на 16 декември 1810 г.“, а освен това беше дописал и точната дата, на която бе изгубил съпругата си.

По-нататък в обичайния за подобни текстове стил се описваха историята и възходът на този древен и уважаван род: как първо се заселили в Чешир, как били споменати още у Дъгдейл*, как им била възложена службата „главен шериф“, как представлявали цял окръг в три парламента поред, с какви подвизи на вярност към Короната се прославили, как получили титлата „баронет“ още през първата година от царуването на Чарлз Втори; изброяваха се всички Мери и Елизабет, за които се оженили – всичко на всичко две страници голям формат. Текстът завършваше с фамилния герб и изречението: „Родово имение Келинч Хол, графство Съмърсет“. За финал служеше още една ръкописна вметка на сър Уолтър:

„Предполагаем наследник: Уилям Уолтър Елиът, правнук на втория сър Уолтър“.

Суетността бе главна черта в характера на сър Уолтър Елиът – суетност както по отношение на външния вид, така и на общественото положение. На младини той се славеше със забележителна външност и дори сега, на петдесет и четири годишна възраст, все още бе много представителен мъж. Малко са дамите, които могат да се похвалят с такива грижи за външния си вид, а дори и камериер на нововъздигнат лорд едва ли би бил по-доволен от общественото си положение. По-високо от достойнството на красотата той поставяше единствено благословения дар на титлата „баронет“ – ето защо сър Уолтър Елиът, който се радваше и на двете, бе постоянен обект на собственото му уважение и всеотдайна привързаност.

Трябва все пак да се отдаде заслуженото на представителната му външност и високото обществено положение, тъй като именно заради тях той се бе сдобил със съпруга, чиито достойнства на характера далеч превъзхождаха неговите собствени. Покойната вече лейди Елиът бе чудесна жена, разумна и приветлива, а нейната преценка и поведение – ако можеше да й се прости младежкото увлечение, което я направи лейди Елиът – бяха напълно безукорни през всичките години на брака. Цели седемнадесет години тя бе успяла да търпи, смекчава и прикрива лошите му черти и да насърчава истинските му достойнства. И макар самата лейди Елиът да не беше особено щастлива, тя бе успяла да намери достатъчно радост в домашните си задължения, в приятелите и децата си, за да се чувства свързана с живота и да не е безразлична, когато се наложи да се раздели с него.

Три момичета – по-големите на шестнайсет и четиринайсет години – бяха ужасно наследство, което една майка може да остави, и почти непосилно бреме за авторитета и наставленията на един самовлюбен и глупав баща. Но тя имаше една наистина близка приятелка, разумна, достойна жена, която заради привързаността си към нея се бе заселила наблизо, в селото Келинч. Именно на нейната добрина и съвети лейди Елиът бе разчитала да поддържа доброто възпитание и нрав, които тъй усърдно бе формирала у дъщерите си.

Независимо от очакванията на всичките им познати, тази приятелка и сър Уолтър не се ожениха. От смъртта на лейди Елиът бяха минали тринадесет години, а двамата продължаваха да бъдат близки съседи и сърдечни приятели, но той си оставаше вдовец, а тя – вдовица.
Това, че лейди Ръсел – жена на средна възраст, с улегнал характер и изключително заможна при това – не си и помисляше за втори брак, не се нуждае от оправдания пред обществото, което е по-склонно да недоволства, когато една жена се омъжи повторно, отколкото ако не го направи. Но фактът, че сър Уолтър продължаваше да живее самотно, вече има нужда от обяснение.

Нека тогава споменем, че сър Уолтър, като добър баща (и след като преживя едно-две тайни разочарования в отношенията си с нежния пол), се гордееше, че е останал сам в името на скъпите си дъщери. За едната от тях – най-голямата – той наистина би се отказал от всичко, макар и не с особена охота. На шестнайсет години Елизабет беше наследила всички права и привилегии на майка си, а понеже беше изключително красива и тъй много приличаше на него самия, влиянието й беше голямо и двамата съжителстваха в хармония.

Двете си други деца той смяташе за твърде маловажни. Мери донякъде се бе издигнала в очите му, след като стана мисис Чарлз Мъсгроув, но Ан, с нейния изтънчен ум и благ характер, които би трябвало да й спечелят уважението на всеки истински разумен човек, нямаше никаква тежест пред баща си и сестра си. Нейната дума не значеше нищо, нейната участ бе винаги да отстъпва – тя беше просто Ан.

*Родословна книга на английската аристокрация. – Б. р.
*Сър Уилиам Дъгдейл (1630-1686), историк и специалист по генеалогия; автор на „Баронетите на Англия” (1675-1676). – Б. р.

dushi v okovi

Технически характеристики:

Издателство: „Хермес”, 2016
Поредица: „Клуб Класика”
Формат: 13х21 см., меки корици
Обем: 240 стр.
Цена: 13,95 лв.
ISBN: 9789542615897

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай