Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Seven

23 май, 2016 от · 1 Коментар

Интервю на Десислава Берндт с R&B певецът Seven
Превод от немски: Десислава Берндт

В третата поредица на музикално предаването „Пей моята песен“, което се излъчва по немската телевизия участват много известни немски изпълнители като: Xavier Naidoo, Nena, Samy Deluxe, Alec Völkel и Sascha Vollmer от The BossHoss, Wolfgang Niedecken и Annett Louisan.

За първи път присъства и участник от Швейцария и това е R&B певецът Seven, който поразява с уникален саунд и интерпретация на свои и чужди песни.

4
Xavier Naidoo и Seven, снимка: Archiv Seven

Имах щастието да срещна на фестивала JazzRally в Дюселдорф не само един изключителен музикант, но и един невероятно внимателен и сериозен човек, който отговори изчерпателно на моите въпроси. Разговорът ни за предаването, следващите му концерти, а също и неговите разбирания за живота, работата и семейството представям на вашето внимание в следващото интервю и се надявам да ви хареса!

Seven, довечера ще пеете на сцената на Бургплац в Дюселдорф. Немската публика научи междувременно, че вашето любимо число е 7, че вашите родители са музиканти, че сте професионален музикант от 14 години и че сте публикували 10 албума. Какво не знае немската публика за Вас?

Немската публика се запозна с това, което беше представено от колегите ми в предаването „Пей моята песен“.

Много се радвам, че в това предаване имаше време посветено на мен, тоест всеки от участниците имаше собствена вечер. Моите колеги избраха песни от целия ми репертоар от 12 години, не само от един албум. Това беше един голям букет от много мои различни парчета – от „Lost“ изпълнен от Сами де Люкс до „Wake up“ представен от Бос Хос.

Зрителите разбраха по този начин, защо се занимавам с музика. Prince, Michael Jackson, Marvin Gaye, George Michael, Steve Wonder и Herbie Hancock – това са големите имена в музиката, които са оказали голямо влияние върху мен като творец.

Новото е, че свирим на живо в Германия. Тук имаме участие на 25 фестивала и хората ще видят как протича нашия концерт на живо и ще се запознаят с моята банда.

2
Seven

Как става на един концерт? Каква е разликата от работата в студио?

Мисля, че много изпълнители се придържат на живо към оригинала си. Една добра песен можеш да я продуцираш с всички трикове и възможности, които ти предоставя едно студио – можеш да я изпееш хиляди пъти, да ѝ добавиш вокали и оркестър и т.н. Аз обичам също големи и пищни продукции.

Когато обаче реша да пея една песен на живо, започвам от нула. В момента сме шестима на сцената, затова разглеждам отделните компоненти на песента и започвам да интерпретирам на ново по нотния лист.

На живо всичко е различно при мен, иначе ще е скучно и човек може вместо това да си слуша диска в къщи и да гледа моя снимка:)

Свиренето на живо е много важно за мен и е нещо, което бих искал да разделя напълно от работата по един диск. Това са два различни начина на творчество, които обичам да правя с еднакво удоволствие.

Не ви ли е страх, че има опасност с това да разочаровате феновете, дошли да видят ваше изпълнение?

Ако публиката очаква от мен, концертът и албумът ми да звучат еднакво, е сбъркала.

Според мен един концерт трябва поне с малко да бъде по-добър от един албум. По-добър означава една изненада или нова версия, нещо свежо и специално само за този момент. Един албум е за често слушане в къщи и може би един повод да дойдеш на концерт. Истинската експлозия и събитие трябва да се случат на концерта.

11
снимка: Archiv Seven

Кой концерт е сполучлив според вас?

Този, при който и публиката и аз сме участвали, за да го направим такъв.

12
снимка: Archiv Seven

Когато забележа, че публиката е активна и решава заедно с мен, например когато се въодушевява при определна част от песента, тогава удължавам именно тази част с помощта на моята страхотна банда, променям нещо или просто импровизирам в тази посока до такава степен, че публиката се пита дали това е планирано или спонтанно. Точно тази тънка граница между нагласено и спонтанно ми харесва. Когато публиката и аз усетим уникалността на момента, тогава концертът си е струвал.

Иначе и за нас ще е скучно да повтаряме албума дословно, а и публиката ще дойде веднъж да ни чуе и повече няма да ѝ е интересно.

Кой е изворът на вашето творческо вдъхновение?

При мен музиката е нещо неизбежно. Аз не се събуждам сутрин и решавам да се занимавам с това. Аз го правя непрекъснато както някой, който пише дневник само, че при мен писането е с музика. Винаги записвам нещо в умния ми бележник, архивът ми е пълен с много парчета, които или никога няма да видят бял свят, или просто зреят там за после.

Вдъхновението при мен е нещо нормално, което се случва по между другото. Не ми трябва да се осамотявам в планината или някъде другаде. При мен всичко се натрупва и когато започне да прелива, непременно трябва да отида в студиото или да го запиша бързо вкъщи. Музиката просто извира при мен.

Предстоят Ви към 80 концерта до февруари 2017г. и ще бъдете доста време на път. Не страда ли семейството ви при това положение?

Когато съм на турне, както е в момента, планирам концертите по възможност между сряда и неделя, за да имам най-малко два дни за семейството. Понеделник е ден на таткото – моят син е само два часа на детска градина, аз го водя и прибирам и след това се занимавам с него. Това е много важно за мен.

По всяка вероятност множеството концерти се отразяват и на гласа?

Да, трябва доста голяма дисциплина. След концерта няма пиене и викане на висок глас. Достатъчно сън, здравословно хранене и спортуване – тогава става. При 80 концерта е много важно да си здрав и да поддържаш форма.

Знаете ли нещо за българската музика?

За съжаление не. Ако ме питате и за други страни също не мога да кажа, че съм експерт. Музиката, която слушам е главно Black Music. Може би познавам Англия и малко от Германия в музикално отношение, но от други европейски страни, нямам музикални впечтления досега.

При първа възможност ще последвам препоръката да се запозная с българската музика.

За какво мечтаете?

Като баща си пожелавам семейството ми да е здраво и синът ми да има живот с добри възможности за развитие. Преди да станеш баща имаш хиляди мечти, които изведнъж загубват значение след това.

Ние сме едно доста разглезено общество, което от първия си миг се грижи най-вече за собственото си его и себепознание. Досега имах възможност да се саморазвивам. От деня, в който станах баща, обаче получих истинска задача и намерих истинския смисъл в живота ми, които са много по-големи от мен самия.

Затова най-голямата ми мечта е смейството ми да е здраво, весело и заедно да остареем. Всичко останало се оказва маловажно.

А музиката?

Аз не мисля как ще се развия като музикант след пет години. Аз мисля за днешния концерт, който така ме изпълва, че едва остава малко място и за следващия концерт. Какво ще се случи след това, не ме интересува.

Когато си човек на изкуството, не можеш да повлияеш на мнението на публиката и критиците. Обаче можеш да решиш колко да даваш всеки път. И когато даваш всичко от себе си, се освобождаваш от чуждото мнение. За мен е нормално да давам всеки път всичко от себе си и затова при мен това не е мечта, а нещо съвсем естествено.

Затова единственото ми желание в тази посока е да мога да продължавам да работя с тези музиканти и да изживявам и занапред това приключение.

IMG-20150618-203301-1
снимка: Archiv Seven

Имам голямото щастие да си избирам хората, с които да работя. Ние сме по толкова часа на ден заедно, че ако не се разбираме добре, животът ни ще е доста тежък. Поради това, че притежавам и всички права за моите парчета поемам от една страна голям риск, но от друга – държа всичко в своите ръце и съм си създал един микрокосмос в този често мръсен бизнес. Да го запазя чист и с атмосферата на едно семейство както е досега е може би наред със семейното щастие едно важно желание.

Предаването „Пей моята песен“ е една отлична възможност за запознанство между музиканти и публика и за нови музикални изживявания. Как виждате вие предаването?

Мисля, че в днешно време всеки има своя музикален дилър, който ни снабдява с желаното – радиото ни снабдява доста канализирано , а пък iТunes ни дава предложения за подобна музика на тази, която уж харесваме.

Ние сме така настроени и снабдени с неща, които звучат като това което досега слушаме. В системата не е предвидено да се запознаеш с нови съвсем различни неща. Затова намираш във Facebook и Google само това, което пасва към слушаното или избраното от теб. Но може би това, което слушаш в момента не е най-истинското за теб, защото другото не ти е познато до този момент. Има вероятност и да си променил музикалните си вкусове с годините или просто да харесваш парчета от различни стилове.

Рекламната индустрия обаче винаги ще ти дава препоръки като „и други купиха това“ или „звучи подобно на“ или „също препоръчваме“. И в крайна сметка един рокаджия ще слуша цял живот рок.

В това предаване обаче нещата стоят по друг начин – тук си принуден по един много положителен начин да слушаш хора, музика и текстове, с които не би имал никога контакт. Това е крайно необходимо и важно, за да се борим срещу предубеждения.

Важно е също, че зрителят научава повече за възникването на някое парче и по този начин опознава истинския човек зад музиканта.

Да, това е вярно. Ние не консумираме музика. Човекът консумира човек, т.е. емоция. Ако музиката е създадена от компютър, не би се случило нищо, въпреки че технически погледнато двете парчета няма да се различават по нищо. Но ние искаме да чуем музиката на един човек и може би да отидем на негов концерт. И следващия път когато го чуем по радиото, вече ще знаем много повече за неговия свят след като сме гледали предаването.

Не ви ли е страх, че ще станете главно течение (Mainstream) и ще загубите фенове, които ценят интимния и звуковотехнически добър перформанс?

За мен е много много важно, независимо колко успешен съм бил в Швейцария, да правя на всеки две-три години турне с концерти, изпълнени на живо пред около 200-250 души.

Ако в Германия се окажем също толкова успешни и започнем да пълним концертни зали с хиляди, също ще направим такива малки концерти, защото връзката с публиката е много важна за мен. На такива концерти можеш да чуеш неща между редовете и да научиш повече за създаването на едно парче.

Един правостоящ концерт с 2000 души и един седящ концерт с 300 души са две коренно различни неща, които аз обичам и трябва да правя през известен интервал от време.

www.sevenmusic.ch
www.facebook.com/sevensoul

Jan Dettwyler е истинското име на швейцарския певец Seven, който е син на тенор и пианистка, израснал е от дете с музика.

На 15-годишна възраст пее в състава “Natural Acapella”, който само за три години създава над 200 концерта и е многократен гост на швейцарската телевизия. Първият му соло албум “Dedicated To…” излиза през 2002г. С този албум едва 23-годишен, музикантът участва като подгряваща група на “Destiny’s Child на стадиона в Цюрих. След втория му албум “Sevensoul” 2004 следват два Live-албума и третия му студиен албум “Lovejam”, с който влиза от раз в Top 10 на швейцарската класация за най-успешни албуми.

Концерти в Англия, както и откриването на известния Sundance Film Festival в САЩ през 2006г., като първи европеец в историята на този фестивал, са следващите важни стъпки в кариерата на швейцарския музикант. С албума “Home” достига пето място на швейцарската албум класация и получава наградата „Златна грамофонна плоча“. След разпродадено турне в Швейцария и многобройни концерти в чужбина следва представянето му през 2007г. на джаз фестивала в Montreux.

Албумът му “Like A Rocket” достига второ място през 2009г. в Швейцария и излиза едновременно и в Япония. “Focused” през 2011г е неговият първи издаден албум в Германия. Следват албумите “The Art Is King” (2012) и “The Art Is Piano” (2013). С актуалния си “BlackFunkLoveSoul” е номер 1 сред музикалните класации в Швейцария.

Рубрики: Frontpage · Гостува ни · Незабравимо · Сцена

Етикети: , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Богомила // 6 юни, 2016 //

    Много добро интервю! И тук става въпрос за работата на журналиста ина преводача, който го е превел на български, защото за мен този г-н Seven е абсолютно неизвистен.

Коментирай