Public Republic Art Studio

Австрийска литература и култура в европейски контекст 4

8 май, 2016 от · Няма коментари

Продължаваме представянето на цикъла лекции (на български език) по повод 25-годишнината от създаването на Австрийска библиотека „Д-р Волфганг Краус”, посветени на австрийската литература и култура в европейски контекст. Организатори са Софийски университет „Св.Климент Охридски”, самата Австрийска библиотека „Д-р Волфганг Краус” и Посолство на Република Австрия.

Предстои последната лекция от цикъла. Тя ще се проведе на 11.05.2016 г., сряда, от 16 до 18 ч., в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски” (бул. Цар Освободител 15). Темата на лекцията е:

„Млада Виена“ и млада България. Културен трансфер между България и Австро-Унгария в годините на модерността: три случая
Българските преводи на Шницлеровия „Хоровод“.
Защо актьорът от Бургтеатър Раймерс пада на колене пред Фердинанд Български?
Хофмансталовата „Електра“ на българската театрална сцена.

Лектор: д-р Младен Влашки

Кратка анотация на лекцията:

Преди години, когато се насочих към тази научно-изследователска тема, много колеги ми намекваха, че тя е непродуктивна – най-вече с оглед на рецепцията на австрийската литература в българската. И наистина, по темата можеха да се наблюдават предимно дефицити – активни търговски, образователни, дори модни контакти между Виена и България, и на пръв поглед никакви литературни. Ако се отбелязваха някакви – то силно митологизирано.

Знаеше се, че Теодор Траянов „поставял“ на сцената на Фолксопер във Виена една пантомима, играна „триста пъти“, но текстовата основа се считаше за безвъзвратно изгубена. В същото време под сурдинка се споменаваше, че през тридесетте години на ХХ век един от най-четените автори в България е Артур Шницлер. А за рецепцията на Ото Вайнингер сред българските литератори не се говореше. Фигурата на посредника между двете култури, княз/цар Фердинанд Български, по повеля, идеща още от д-р Кръстев, бе достойна за забрава, а делата на проф. Иван Шишманов в този контекст бяха наистина забравени.

С годините на проучване и с помощта на колеги, престои в архиви и дискусии на научни форуми тази мътна картина бе просветлена и днес е в стадий на основно реставраторско фиксиране. Дори само няколко акцента могат да ни убедят колко интересна, но все още непозната е тя:

Текстът на Траянов е открит, но се оказа, че постановката е изпълнена само три пъти, връзките на проф. Шишманов с емблематичното виенско издание на „Ди Цайт“ са реконструирани, в библиотеката на Пенчо Славейков, който се е стремял да изгради българския национален театър по модела на Виенския Бургтеатър, бяха открити няколко томчета от Херман Бар с интересни подчертавания, от библиотеката на Гео Милев „изплуваха“ моделите за неговата постановка на Хофмансталовата „Електра“, фигурата на княз/цар Фердинанд Български доби образ в друга светлина и т.н.

Трите конкретни случая, които ще представя, са ясни примери за това, как идеологията на социалистическия период от българския обществен живот разрушава паметта за културното общуване между „Млада Виена“ и млада България и внушава неадекватен образ на този процес. Изкушавам се да виждам в това начинание предизвикателство към днешните по-млади поколения изследователи по една тема с все още „скрит“, но солиден потенциал.

Д-р Младен Влашки

plakat-Mai

Рубрики: Frontpage · Tворчество · За творчеството · Новини

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай