Public Republic Art Studio

Из “Ще се видим в Париж”

27 април, 2016 от · Няма коментари

Мишел Гейбъл

Двореца Бленъм
Снимката е предоставена от издателството

Глава първа

„Гус Крийк Хил“
Мидълбърг, Вирджиния
октомври 2001 година

– Може и да ни изненада – каза Ерик.
Вървяха по пътеката към конюшнята, чакълът хрущеше под сандалите на Ани. Беше двайсет и шест градуса, необичайно горещо за това време на годината, истинско циганско лято. Слънцето грееше ярко, хълмовете блестяха от зеленина. Листата на дърветата все още не бяха започнали да променят цвета си.

– Да ни изненада ли? – попита Ани и стомахът ѝ се сви. Някъде в далечината се чу цвиленето на кон. – А, не, мама не изненадва никого.
– Хайде, имай малко повече вяра! Такива неща се случват непрекъснато. Мислиш си, че познаваш някого, и изведнъж най-неочаквано… – Ерик щракна с пръсти и се обърна към нея: – Просто ей така. Щрак! Пълно обръщане на сто и осемдесет градуса.
Той се завъртя и Ани се разсмя.

– Лоръл Хейли никога не се обръща на сто и осемдесет градуса – каза тя. – Животът ѝ винаги е бил добре премерена права, насочена в точно определена посока.
С изключение на едно малко отклонение, побърза да добави тя. И това отклонение бе Ани.
– Но те обича – каза Ерик и взе ръката ѝ. – Сигурен съм, че ще бъде не по-малко развълнувана от нас. Усещам го.

Ани се усмихна, непоколебимият му оптимизъм я очароваше всеки път. Ерик бе непоправимо жизнерадостен, вечно потопен във ведро настроение, сякаш тренира в детски лагер. Беше ѝ трудно да прецени дали подобно отношение е много полезно или изключително опасно за човек, който скоро ще се качи на кораб на Военноморските сили за бързо реагиране и ще замине за Близкия изток.
– Може би си прав – усмихна се тя и отново отстъпи пред чара му.

Не беше чак толкова невъзможно. Лоръл твърдеше, че за нея няма нищо по-важно от щастието на Ани. А тя бе щастлива с Ерик. Може би това наистина ще се окаже достатъчно.

Спряха до вратата на конюшнята. Ани си пое дълбоко въздух, докато край тях се шмугна шумна група тийнейджърки. Момичетата бяха слаби, имаха спортни фигури и щяха да се превърнат в истински красавици, но все още не бяха пораснали достатъчно, за да изпълнят бричовете и ботушите за езда.

– Добре – съгласи се тя. – Да вървим.
Ани пристъпи напред предпазливо и надникна в едно от отделенията на конюшнята, където Лоръл оседлаваше коня си.
– Днес се справи чудесно, Софи – каза Лоръл, когато една майка и дъщеря ѝ преминаха покрай нея. – Следващите две седмици ще отсъствам, но Маргарет ще ви обучава вместо мен.

Момичето махна с ръка и се ухили на Ани, докато минаваше край нея. Софи бе едно от двайсетината деца, които Лоръл обучаваше безплатно. Това бяха момичета със здравословни проблеми, момичета, за които не се очакваше да живеят дълго или да имат лесен живот. Дори когато работеше в бляскавата си юридическа фирма в центъра на града, Лоръл винаги намираше време за тези деца.

– О, здрасти, Ани! – поздрави я Лоръл, докато закопчаваше оглавника на врата на кобилата. – Здравей, Ерик! Не знаех, че сте тук.
– Това последната ти ученичка ли беше? – попита Ани, усещайки подкрепата на Ерик зад гърба си. – Заета ли си?
– Не, изобщо не съм заета – отвърна Лоръл и стегна каиша. – Току-що свърших урока и възнамерявах да отида да пояздя. Е, казвайте какво има.

Стисна юздите с дясната си ръка, а на лицето ѝ се появи колеблива усмивка. Лоръл винаги усещаше, когато Ани възнамерява да направи някоя беля, когато криеше или увърташе истината за нещо важно.

Тази проницателност винаги изумяваше Ани, защото светът на майка ѝ бе изключително малък и затворен – свеждаше се единствено до работата, Ани и конете. Преди година Лоръл напусна работата си, така че сега оставаха само фермата и дъщеря ѝ. Как така успяваше да прозре всичко?

– Вие двамата имате да ми казвате нещо – заяви Лоръл и стопи леда, сковал и тримата. – Хайде, изплюйте камъчето!
Цялото това напрежение ще подплаши конете.

– Исках да помоля за разрешението ви, госпожо – започна Ерик, гласът му звучеше силно и уверено.
Ани присви очи, всеки момент Лоръл щеше да ги покрие с непроницаем тъмен облак. Майка ѝ беше мила, любяща и понякога истински забавна. Но отдалеч подушваше лошите идеи и нямаше никакви колебания да се оплаче от миризмата.

– Съжалявам, че не се обърнах първо към вас – продължи Ерик. – Но няма много време, преди да се присъединя към частта си. А и вие ще пътувате за Англия. Всичко стана толкова бързо. Но сега ви моля.
О, господи!, помисли си Ани и сърцето ѝ заби като лудо. Може би това е грешка. Но вече бе прекалено късно.
– Моля ви за разрешение да се омъжа за дъщеря ви – каза той.
И след това – тишина. Сякаш дори конят се почувства неудобно и започна смутено да рие сеното с копито.

– Госпожо?
– Наистина ли ме молиш за разрешение? – попита най-накрая Лоръл. – Или просто ме уведомяваш?
– Мамо!
– Всичко е наред, Ани – Ерик потърка ръката ѝ. – Хванахме майка ти неподготвена. Нека ѝ дадем възможност да дойде на себе си.
– Колкото и да е странно, не съм чак толкова изненадана – отвърна Лоръл и тихичко се засмя. – Някак предчувствах, че ще се случи.

– Обичам я, госпожо Хейли. Кълна се пред бог и родината си, че ще се отнасям към дъщеря ви по-добре от който и да е принц, за когото е мечтала.
– Дъщеря ми никога не си е падала по принцове – отбеляза Лоръл. – Ани не е от този тип момичета.
– Мамо, би ли се успокоила за минута?
– Да се успокоя? Анабел, моля те!
– Госпожо, обичам Ани – повтори Ерик, а южняшкият му акцент бе по-силен отвсякога.

Макар вътрешно Ани да се разтапяше, когато го чуеше да говори така, знаеше, че майка ѝ се отнася скептично към всичко, което дори бегло напомня за романтика. Предпочиташе бъдеще, основано на сделки и банкови вложения, а не на любовни признания от някой красив млад моряк.

Shte_se_vidim_v_Parizh

Технически характеристики:

Издателство: „Софтпрес”, 2016
Формат: 13×20 см., меки корици
Обем: 448 стр.
Цена: 17.00 лв.
ISBN: 9786191512805

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай