Public Republic Art Studio

Из “Цигуларят от Венеция”

23 април, 2016 от · Няма коментари

Алиса Паломбо

Gaspar_van_Wittel_-_View_of_the_San_Marco_Basin
Снимката е предоставена от издателството

Маестрото

Гондолата се плъзна безшумно по тъмната вода на канала. Наетият от мен гондолиер притисна лодката близо до стената на една от сградите, които се издигаха край водния път, за да позволи на друга гондола да ни задмине.

– Ciao, Luca! – извика той и гласът му отекна силно между камъните на тесния канал, а аз подскочих стресната от изненада.
Придърпах качулката на наметалото над лицето си, за да се прикрия, докато се разминавахме с другата гондола.

Стигнахме до мост и забелязах няколко каменни стъпала, които водеха към улицата – онази улица.
– Спрете – казах. Гласът ми прозвуча приглушено изпод качулката. – Искам да сляза тук, per favore.
Гондолиерът се подчини, докара лодката близо до стъпалата и спря, така че да мога да вдигна полите си и да изляза. Подаде ръка, за да ми помогне, а аз притиснах няколко монети в дланта му.

– Grazie, signorina. Buona notte – кимна ми.
Поех надолу по улицата, взирах се в къщите и търсех онази, в която ми бяха казали, че живее мъжът, когото издирвах.
Прекосих мост на друг малък канал. Водата изглеждаше достатъчно дълбока, за да погълне и тайната ми, и мен самата, без да остане и следа от нас.

Намерих къщата точно зад моста. Поех си дълбоко въздух, прогоних и последните остатъци от нервността си, отворих вратата и смело пристъпих вътре, без да почукам.

Стаята, в която влязох, не беше голяма и изглеждаше още по-тясна заради множеството вещи в нея. Пергаментови листове бяха пръснати по масата на няколко крачки от мен, някои изписани, други празни, голяма част – с надраскани ноти по тях. До една от стените имаше клавесин, едва различим изпод струпаните върху него вестници.

Преброих три калъфа за инструменти в цялото помещение, всичките с подходящия размер за цигулка или може би виола д’аморе. На масата, сред вестниците, бе поставена запалена лампа, а на бюрото до стената имаше още една. Те и бавно гаснещият огън в камината вляво от мен бяха единствените източници на светлина в мъждиво осветената стая.

До бюрото, наведена над пергамент с перо в ръка, седеше фигура в износено свещеническо расо. Мъжът вдигна стреснато глава и за първи път успях да го огледам добре. Имаше коса, червена като жарта в огнището, и големи тъмни очи, които присви гневно в първия миг, когато ме видя. След това ме погледна с недоумение.

Чувала бях, че е на около трийсет, но следите от детските болести и изпитанията, на които навярно го бе подложил животът, му придаваха уморения вид на по-възрастен мъж. И все пак под изпитата му външност се забелязваше искрица живот – пламък, който го правеше привлекателен.

– Коя сте вие? Какво искате? – попита и стана от стола си намръщен.
Пристъпих още крачка напред и свалих качулката от лицето си.
– Търся маестро Антонио Вивалди, мъжа, когото наричат il Prete Rosso.
Червения абат.
– Хмм – изсумтя мъжът подигравателно. – Намерихте го, макар че не знам дали още имам правото да нося титлата „маестро“. В края на краищата съм уволнен.
– Знам.

Всички във Венеция знаеха, че преди около година маестро Вивалди бе отстранен по неясни причини от поста майстор-цигулар и композитор в Conservatorio dell’Ospedale della Pietá – сиропиталището, прочуто със своя превъзходен женски оркестър и хор. След уволнението си бе прекарал цяла година в обикаляне на Европа – или поне такава беше мълвата.

Щом чух за завръщането му, при първа възможност дойдох да го потърся.
– Мислех си, че тъй като в момента сте без работа, може би ще проявите желание да приемете частен ученик.
Присви очи още повече.
– Може и да проявя.

Очевидно очакваше да се пазаря. Извих ъгълчетата на устата си в лека усмивка, когато пъхнах ръка под наметката си и извадих оттам платнена кесия, пълна с монети. Приближих се и я подадох на маестрото. Той разшири очи, щом усети тежестта ѝ, и направо се смая, когато я отвори и видя колко много злато има вътре.
– Смятам, че е достатъчно за един месец уроци – казах, – както и за дискретността ви.
Погледна ме отново.

Tsigularqt_of_Veneziq_cov

Технически характеристики:

Издателство: „Софтпрес”, 2016
Формат: 13×20 см., меки корици
Обем: 448 стр.
Цена: 17.00 лв.
ISBN: 9786191512799

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай