Public Republic Art Studio

Из “Искрица живот”

20 април, 2016 от · 1 Коментар

Ерих Мария Ремарк

11950224_10204409777195760_6678412209226393871_o
Снимка: Любозар Димитров

Ударът не беше силен; беше обаче неочакван. И дойде от страна, която му изглеждаше по-защитена от другите. 509 го усети като удар в стомаха, идващ от земните недра. Същевременно воят извън лагера бе пронизан от остро металическо свистене, което стремително се усилваше, напомняше звук на сирени и все пак бе коренно различно.

509 не знаеше кое беше първо: ударът от земята или свистенето и последвалият трясък – но знаеше, че и двете бяха липсвали при предишните въздушни тревоги, а когато всичко се повтори, по-близо и по-силно, над и под него, вече разбра какво е: за пръв път самолетите не бяха отлетели по-нататък. Те бомбардираха града.

Земята отново се разтресе. 509 имаше чувството, че го шибат подземни гумени палки. Изведнъж се окопити. Смъртната умора се беше разсеяла като дим, увлечен от вихрушка.

Всеки тласък от земята беше и тласък в мозъка му. Още някое време полежа неподвижно – ала после, почти несъзнателно, протегна предпазливо ръка напред и повдигна палтото от лицето си, колкото да види какво става долу в града.

В същия миг гарата бавно и като на игра се разглоби и се вдигна във въздуха. Гледката бе едва ли не възхитителна: златният купол прелетя грациозно над дърветата в градския парк и изчезна зад тях.

Тежките експлозии сякаш нямаха абсолютно нищо общо с това – всичко се развиваше твърде бавно и грохотът на зенитната артилерия потъваше в тях досущ джавкане на териер, заглушено от басовия лай на голям дог.

При следващия мощен трус едната камбанария на църквата „Св. Катарина“ започна да се накланя. И се срути много бавно, а докато се срутваше, полека-лека се разпадна на парчета – като че ли всичко се случваше на забавен кадър, а не в реално време.

Между сградите, подобно на гъби, никнеха гейзери от дим. 509 все още нямаше усещане за разруха: невидими великани си играеха долу, нищо друго.

От комините в незасегнатите квартали все така мирно и кротко се точеше пушек; реката както и преди отразяваше облаците; облачетата от зенитните оръдия осейваха небето, сякаш то беше просто възглавница и шевовете й се пукаха, а от процепите се сипеха сивкави валма памук.

Една от бомбите падна извън града, в ливадите, които се простираха по склона към лагера. 509 все още не изпитваше страх; всичко това беше твърде далече от тесния свят, който единствено познаваше.

Страх се изпитваше от запалена цигара, допряна до очите или тестисите, от седмиците в бункера на глада, каменен ковчег, в който не можеше нито да се стои, нито да се лежи, от гимнастическата коза, върху която смазваха бъбреците от бой; от помещението за изтезания в лявото крило до портала – от Щайнбренер, от Бройер, от лагерфюрера Вебер – но дори това беше вече поизбледняло, откакто го бяха изпратили в Малкия лагер.

Човек трябваше да стисне зъби и да забрави бързо, за да събере сили и да продължи живота си. Освен това самият концлагер „Мелерн“ се беше поуморил след десетте години мъчения – даже на новодошлия, преливащ от идеали есесовец с времето му дотягаше да измъчва скелети. Не бяха държеливи и не реагираха задоволително.

Старият патриотичен жар се разгаряше отново само когато пристигаха здрави, способни да понасят болка попълнения. Тогава нощем пак се дочуваха познатите писъци, а есесовците изглеждаха малко по-оживени, като след хубава порция свинско печено с картофи и червено зеле.

Пък и с течение на войната лагерите в Германия бяха станали повече или по-малко хуманни. Общо взето, сега само умъртвяваха с газ, пребиваха от бой и разстрелваха затворниците или просто караха хората да работят до пълна изнемога и после ги обричаха на гладна смърт.

А че се случваше да изгорят в крематориума и някой жив концлагерист, се дължеше по-скоро на преумора и на факта, че някои скелети дълго не даваха никакви признаци на живот, отколкото на зъл умисъл.

Пък и това ставаше само когато чрез масови ликвидации трябваше на бърза ръка да се направи място за новите попълнения.

Даже обричането на гладна смърт на нетрудоспособните в „Мелерн“ не се практикуваше по твърде брутален начин; в Малкия лагер все се намираше по нещо за ядене, а ветерани като 509 бяха успели да счупят всякакви рекорди и да останат живи.

Siyaina zora

Технически характеристики:

Издателство: „Хермес”, 2016
Поредица: „Клуб Класика”
Формат: 13х21 см., меки корици
Обем: 368 стр.
Цена: 17,95 лв.
ISBN: 9789542615361

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Bogomila // 21 апр, 2016 //

    Уникален автор и една наистина много силна книга, която задължително трябва да бъде прочетена!

Коментирай