Public Republic Art Studio

Стилистика на изпращането

5 януари, 2016 от · Няма коментари

Йорданка Белева

Из сборника с разкази “Ключове”

gara
Photo: Stefano Corso

Имаше добре трениран,отработен последен поглед.С професионално окончателно взиране. Способен на откъсваща се видимост. Рязко отместване встрани. И с много стремеж към идеалното отдалечаване.
През всичките тези години не спираше да се оглежда за него по перони и чакални, на гари и автогари.

Знаеше наизуст движенията му, техните повторения, връхните му дрехи, всичко. Освен името , но то не беше важно. И все пак, ако трябваше да го нарича по някакъв начин, щеше да е нещо събирателно. Може би само с една дума и с много премествания в назоваването. Като табела, за пристигащи или заминаващи. Но пристигащите не го интересуваха.

Заминаващите и заминаването намираше за по-честни адреси на въздуха. И честността беше важна. Затова нямаше ценоразпис, вземаше толкова пари, колкото му даваха. Понякога, ако настояваха, обявяваше процент от цената на билета. Колкото да придаде официалност на нещата. Като данък добавена стойност. Това беше другото му определение за изпращанията – добавяне на тежести. От лекотата на откъснатите страници.

На всички възможни места за заминаване, множество листчета с неговия телефонен номер висяха подканващо да бъдат откъснати – обратна връзка в текст от обява. А в обявата само това: изпращач на свободна практика/goodbye freelance/. Екстравагантно. С претенции. Звъняха му няколко пъти от различни телевизии. Да разкажел какво е това и как работи, да го снимат.

Отказваше им, отказваше да бъде новина. А и журналистите не бяха с категорията на неговия поглед.Играчи,без уважение към играта, без ритуали в изпращането. Неопитни. Докато той можеше. Да разпознава фалшивите заминавания, насилеността на изпаренията, престорените посоки.Секунди бяха достатъчни да открие репортери, дегизирани като пътници.

Можеше да оправдае жаждата им за зрелища, но нямаше какво да им каже. Беше обстоятелствен в движенията си, но ползваше само кратки изречения: тук съм да продължавам стари сбогувания и да започвам нови, да проследявам отдалечавания, да оттеквам. И толкова.

Собствените му новинарски емисии винаги избираха друга подредба – в праймтайма на сърцето отдавна нямаше място за приближени движения, за кадри от първи план, за гъсти очертания и присъствия.

Разделяше изпращанията на извънредни и стандартни. Стандартни означава да комбинира почасово прегръщане, общуване, съпреживяно отделяне, отдадено помахване. Или просто тихо движение в локалното платно на обозначени чанти и анонимни ръце.

Неговите – едновременно обозначени и анонимни: служебни ръце с длъжностна характеристика. Ръце с конкретни задължения. С другите си органи не беше длъжен, с тях участваше по собствена преценка, изпращаше предимно сърдечно неангажиращо. Въпреки че в практиката си нямаше невинни изпращания.

Невинните сбогувания са непрофесионални. Добрият изпращач трябва да подменя достоверно отсъстващите, да сгъстява или да разрежда лепилото по дръжките, в зависимост от гравитацията на багажа. Обичаше клиенти със свръхбагаж и такива, които тръгваха без нищо.

Единствено междинно натоварените не разбираше с тяхната средна смелост и полукураж в преместването. Затова още в началото задаваше въпроси – имате ли багаж, колко тежи, в какви чанти е разпределен. Не обичаше да изпраща извънредно, инцидентно.Предпочиташе да е наясно предварително с всичко: съставяше профил на изпращания и сбогуваше различно клиентите си. Кратки интервюта преди път. После обобщаваше информацията,но в сбогуванията беше поотделен.

Наясно ли сте с поведението на заминаващия?Желаете ли инструктаж?

Знаеше, че първото самостоятелно отдалечаване никога не е достатъчно уплътнено. Виждал е тази прозрачност в заминаващите, как им липсват движения, които да повторят. И онези малки несигурни влакове в очите, плахо композирани, с разхвърляни релси.

Но това е клише, а той харесваше оригиналните изпращания, индивидуалния подход при сбогуването. Затова им предлагаше вместо да поплачат, да си отворят малко, еднократно магазинче. Да нареждат мислено по стелажите му всичко ненужно. Нещата за забравяне. За незабравяне.Всичко, от което дерайлират нощните влаковете.Когато магазинът се препълни, да врътнат ключа и да му го дадат на съхранение.

Друг път накратко: без да си говорят, без да се разбира какво е заключеното. Доколко е заключено, брой превъртания на ключа. И на сърцето също.

Имате ли препоръка?

Обикновено не разбираха въпроса. Поясняваше. Че не очаква непременно документ. По-скоро кратко преместване в други очи. На някой, който би описал клиента му като подходящ за заминаване, достоен да заеме позицията на изпращания и да расте кариерно.

Например бързо да се ориентира в заминаването. Да асистира сливането с близки хоризонти. Постепенно да обезпечава по-далечните. С качествена логистика. Но това си бяха негови думи, онагледяване на примери. За препоръка в изпращането.

Бяха му ценни техните думи. Изговорени от някой друг. Накрая изчисляваше: заминаването е равно на скоростта на придвижването в някой трети, умножено по времето, необходимо за обратния път към себе си. И никога не знаеше в един заминаващ дали има повече собствени умножения или повече собствени деления. Математическите им портрети оставаха недовършени, лишени от точността на числата.

Колко числа има в едно заминаване? В събирането и изваждането на погледите, в разпадането на двуцифрената система, в закръглянето до нула.Кръглите отдалечавания го отказваха, кръглите отдалечавания са предстоящи завръщания и не заслужаваха посвещенията.

Мотивационно писмо?

Понеже знаеше, че неизпратените са болки, лишени от индивидуална свобода, обезболяваше според дълбочината на неизпращането. Дългите мотивационни писма понякога бяха последователна тишина в няколко абзаца, колкото да се спазят стандартите на изискванията.
Припомняше си собствени мотивации.

Първото преместване в болката. Измерване на отстоянията. Неравномерната кръв. Между сърцето и загубите. Между сърцето преди и след някого. Плътната черта, която не е линия за стартова позиция.

Малките редовни финали и това да остава винаги встрани от щедростта на сезоните. Когато си встрани никой не те изпраща. Няма съпровождащи движения.Съпровождам е дума за едновременност. Думата, която започва като недописана съпротива, продължава като изключен проводник и се римува с някой, който е сам. Трите думи за едно сбогуване. Три думи и сто тишини: мотивационни писма.

Какви са Вашите очаквания от това изпращане?

Нещо като да ги пита коя смърт избират. Да подсилва заминаването, внушавайки им че всичко тук е за напускане. Да ги напусне едновременно отвсякъде. С размах на наемен убиец.Да му е подобен все повече. По позицията на тялото. Спрямо другото тяло. Спрямо точката, спрямо изписването й, да няма право на втори изстрел. Еднократно изпращане със заглушител.

С балистиката на тихото оттегляне.Траекторията на заличаването, параболите й: гордостта се изпраща в профил, тъгата с наклон, забравата е гладка.Регистратор на параболи, на масова смърт на пейзажи в някого.

Един ден непременно ще ги научи на самостоятелност в сбогуванията. Да могат да се самоизпращат. Да заминават някъде. По-близо или по-далече в себе си. В зависимост от предимствата.

cover_kliuchove

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай