Public Republic Art Studio

Никулден, рибни свети Никола, свети Николай Чудотворец (6 декември)

6 декември, 2015 от · Няма коментари

Проф. дфн Томислав Дяков

sveti_nikola

Това е един от големите български празници. Той е в чест на светеца – покровител на водите, който пази хората от потоп и удавяне. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и над целия подводен свят (рибите, юдите, самовилите, халите, демоните). Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят (мъртвите) – на арах. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето, е частта на св. Никола.

В народните представи той е крилат момък с изключителна физическа сила, летящ над моретата и бдящ над моряците и рибарите. Другаде пък го изобразяват като стари свети Никола, старец с дълга бяла брада – такава е и християнската иконографска традиция. Вярва се също, че св. Никола е патрон на търговците и кираджиите; помага на младите хора да се оженят.

Най-важно място в празника заема трапезата в чест на св. Никола. На нея задължително трябва да има прясна риба, главно – шаран. Рибата се пече, увита в тесто, а ястието се нарича рибник. Шаранът се пълни с булгур, ориз, стафиди и орехи.

Опичат се също обредни хлябове – света Петка и свети Никола. Цялото семейство сяда на трапезата, а свещеникът я прекажда и после отрязва и взима опашката на рибника. Стопанинът разчупва хляба, вдигнат високо над трапезата.

Трапезата не се вдига цял ден; семейството остава край нея, пеят се никулски обредни песни, трапезни. Преданията гласят, че св. Никола спасил една гемия от потъване, като запушил дупката й с шаран. Затова на трапезата той трябва да бъде основно ястие (останалите гозби задължително са постни: сарми, чушки, фасул, царевица).

Следобеда на мегдана се извива обичайното хоро, наричано някъде сглядно; на него се хващат всички моми, на които предстои женитба.

В някои райони в деня на св. Никола се извършват обичаи и обреди, наричани светец, служба, наместник, оброк или курбан. В тях св. Никола приема функциите на семеен или родов закрилник, стопанин – пазител на дома, семейството и имота. Обредното събиране и угощение става вечерта и на него са поканени всички роднини, но обикновено само мъжете.

В случаите, когато св. Никола е патрон на селото, се коли курбан – бик или теле, и трапезите се нареждат върху кърпи на земята. Тогава присъстват всички.

Много тържествено деня на св. Никола посрещат и имениците. Николай означава победител (от гр.).
*
Набелязаните най-общо обичаи и обредни практики на Никулден ясно очертават връзките между паганистичните и християнските традиции.

В народните представи св. Никола е наследник на езически черти, макар и видоизменени: това са остатъци от белезите на хтоничните божества на подземния свят, влагата и плодородието.

Изследователите с основание сочат светеца за евентуален приемник – в балканския регион – на древногръцките божества на морето – Посейдон, и на отвъдния свят на мъртвите – Харон.

Като че ли най-ясно се долавя тази връзка в сферата на действие на светеца: той е повелител на водите, рибите (знаци на хтоноса) и едновременно с това е християнизирано въплъщение на анонимния покоен прадед, покровител на дома и семейството.

По подобие на змея (отново хтоноса) св. Никола е крилат и необикновено силен млад момък. Другият му образ е на възрастен мъдрец. Тези различни наглед образи всъщност маркират двойствен митологичен персонаж. Той отново подсказва преплитане на християнство и езичество, резултат на бавен процес на взаимно проникване.

Амбивалентността е константна характеристика на повечето митологични образи, защото тя представя в единство вечната борба между доброто и злото; амбивалентността е един вид нагледна парадигма за опозициите в системата хаос – космос. Затова и св. Никола носи черти на хтоничното и соларното начало.

Признакът му има и друга, много важна функция: той маркира времето на преход към зима; счита се, че от него започва същинската зима, зимните вихрушки и бури.

Вярва се, че на Никулден вали първият сняг, който светецът изтърсва от брадата си (подобно на св. Димитър). Никулден е повратен момент и за рибарите: той бележи края на есенно=зимния риболовен период; след него риболовът е забранен. В селищата по река Дунав и по Черноморското крайбрежие, както и покрай другите големи реки, тържествено го отбелязват.

Във връзка с представите за преход са и различните гадания за бъдещия цикъл: ако през деня е студено и вали сняг, годината ще е добра; ако е топло и сухо, реколтата ще е слаба.

Приготвянето на никулденската трапеза с рибата се осмисля като жертвоприношение за светеца, т. е. тя е курбан – за омилостивяване на злите сили и за осигуряване защитата и подкрепата на християнския светец. Трапезата не се вдига, за да има и за умрелите предци, чиято закрила също е необходима. Вдигнатият високо и разчупен от стопанина хляб трябва магически да вдигне житата в бъдещата реколта.

Обредните практики от типа светец (служба) в чест на домашния покровител, в които участват само мъже, вероятно имат много древен произход. Той е свързан с инициации и посветителни обреди в някога съществувалите мъжки военни съюзи.

В този смисъл зимната никулденска обредност е във връзка с коледарските и сурвакарските обичаи. Коленето на курбан (мъжко животно) не се схваща като нарушаване на поста, защото жертвата е нарочена за светеца. Всъщност отново става дума за чисто езическо жертвоприношение.

Така традицията ни отново синтезира различни, често – разнопосочни вярвания, представи и ритуали, за да изгради монолитната никулденска обредност.
____________________________________
Народният календар – празници и вярвания на българите. С., 2013.

Рубрики: Frontpage · Без категория · За творчеството · Модерни времена · Около света

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай