Public Republic Art Studio

Из “Забранява се неверието в съдбата”

5 ноември, 2015 от · Няма коментари

Мамен Санчес

904255_4423817924842_1205646400_o
Снимка: Любозар Димитров

1.
Забранено е да се страда по причини, несъвместими със здравия разум

Сесилия щеше да напише „плаче“ вместо „страда“, но си помисли, че след някакъв що-годе разумен период от време сълзите й може би щяха да свършат. Горчивината обаче можеше да откаже да напусне дома й и тровейки въздуха, да се загнезди между пода и тавана или в рамките на вратите, или между решетките на прозореца. Да започне да се превръща във вода, както парата в облаците, и така да продължи да се излива с години, подобно на дъжд от сълзи.
Ето защо трябваше да прогони тъгата. Записа „Забранено е да се страда“ и отиде да си легне.

Тъй като все още не бе дошъл денят, в който тези толкова упорити сълзи щяха да са спрели, плака цял час, преди да успее да заспи.
Допълнението „по причини, несъвместими със здравия разум“ й хрумна сутринта, след като за N-ти път анализира мотивите, които съпругът й изтъкна, когато й каза, че я напуска. Като цяло бяха три: че вече не бил влюбен в нея, че след дванадесет години брак и на прага на четиридесет и петата си година си бил дал сметка, че не иска деца, и че трябвало да намери себе си.

И трите причини, разбира се, лесно можеха да бъдат оборени, тъй като не се вписваха в критериите за здрав разум. Първо, човек не престава да обича за една нощ. Второ, човек не осъзнава изведнъж нещо толкова фундаментално като желанието да бъде или да не бъде баща, след като дванадесет години се е опитвал да направи дете на жена си. И трето, невъзможно е същият този човек да намери себе си, когато единственото, което търси с истинска страст, са чорапите на любовницата си, забравени от нея в съпружеската спалня. И които е намерила домашната помощница, изпрала е, без да задава въпроси, и е прибрала внимателно при бельото на съпругата, която пък никога през живота си не е имала мрежести чорапи, защото винаги са й изглеждали курвенски.

Така че Сесилия добави: „Забранено е да се страда по причини, несъвместими със здравия разум“, и това бе първото правило, което установи за пансиона.
Не можеше да понесе идеята да продължи да живее в мансардата срещу парк „Ретиро“, която бе неин дом през последните години. Изведнъж това място се бе превърнало във враждебна територия. А леглото си възприемаше като предател, в чиито чаршафи изпитваше отвращение да си ляга.

Когато дойде моментът за подялба на общата съпружеска собственост (деликатна формулировка с антисептично и аналгетично действие, с която юристите обозначават провала на един брак), тя се отказа от своята част от недвижимото имущество, като пожела тя да й бъде изплатена в брой. Той се съгласи, защото се чувстваше виновен.

И на излизане от адвокатската кантора, където бяха договорени условията по развода, след прекратяването на тяхната любовна история (изведнъж превърнала се в „случай“, приключил със „споразумение между страните“, потвърдено с ръкостискане и довиждане) – те, „страните“, тоест съпругът й и тя, вече без общи фамилно име и вещи, поеха по различни пътища. Споразумяха се и разтрогнаха брака точно според препоръките на адвокатите. Всъщност той се споразумя. Тя бе съкрушена. Той се разведе. Тя потъна.

За щастие жилищният въпрос бе единственият, който не притесняваше Сесилия. Притежаваше къща – не много елегантна, нито много модерна, но пък пълна с хубави спомени.
Баба й и дядо й я бяха купили през седемдесетте години, намираше се на брега на река Мансанарес и беше доста скромна на вид. С разрастването на града и преди всичко с построяването на М30 и облагородяването на крайбрежието районът процъфтя и се превърна в приятно за живеене място.

Жилището бе празно от три години, откакто баба й и дядо й починаха. Той – на деветдесет и три, тя – на деветдесет и една. След зле лекуван грип и споделена пневмония двамата скоропостижно се оказаха на небето. Заминаха си един след друг за месец. А къщата не можеше да се смята „обща съпружеска собственост“, защото принадлежеше на внучката им още преди тя да се омъжи.

- Ще купя къщата ви, ще я изплащам на вноски, а вие ще продължите да живеете тук както винаги и някой ден ще остане за мен.
- Тя е за теб така или иначе – нямаме други внуци.
- Добре, ако предпочитате, ще ви плащам наем. Искам да ви помагам с разходите. Така е честно.
- А родителите ти съгласни ли са?

Разбира се, че бяха съгласни. Не само съгласни, но и щастливи със споразумението, от което бяха доволни всички: възрастните щяха да са осигурени, дъщеря им нямаше да е сама, а къщата нямаше опасност да рухне поради липса на поддръжка. Те самите продължиха да си живеят в Агила, Тиера де Кампос, над книжарница „Макондо“, собственост на семейството, да се разхождат по главната улица и да ходят на литургия в катедралата.

Тя завърши юридическото си образование, започна работа в реномирана кантора, представи се добре, взеха я на постоянно място и така успяваше да плаща вноските без проблем. Къщата на баба й и дядо й официално стана нейна много преди те да починат. Затова изпита облекчение, когато настъпи моментът на съпружеската подялба.
Сесилия бе кръстена на прадядо си Сесилио, известен архитект. Улица в град Агила носеше неговото име – в памет на забележителните му дела, сред които обновяването на арената за корида и построяването на казино на Пласа Майор.

Потомците на този бележит човек се ползваха с две големи привилегии в живота: можеха да бъдат членове на казиното, без да плащат вноска, и да посещават корида с покана от общината.
- Какво още искаш, дъще? – попитаха я родителите й, заинтригувани и удивени, когато им съобщи, че иска да учи право в Мадрид.
- Да опозная света – отвърна тя с патоса на човек, чиито илюзии все още не са разбити.

Тогава тримата измислиха този толкова удобен план, с който запознаха възрастните по телефона:
- Ако нямате нищо против, Сесилия ще дойде да живее при вас, докато следва.

На 1 октомври 1990-а – помнеше го, сякаш бе вчера – Сесилия се качи на влака, който за малко повече от три часа я отведе от детството в зрялата възраст. В края на пътуването я чакаха баба й и дядо й, двойка очарователни старци, щастливи да я приютят в дома си до реката.
За нея бяха приготвили най-хубавата стая, най-светлата, с големия прозорец, вградения гардероб и вътрешната баня. И тяхна спалня през целия им живот. Те самите се бяха оттеглили в един тъмен ъгъл с изглед към задната улица.

Тя категорично отказа да се нанесе в тази прекрасна спалня. Обясни им, че предпочита таванския етаж, където ще се чувства независима и самостоятелна, където може да си въобразява, че живее в мансарда над Сена в Париж, както и да се припича по бански на терасата, облицована с керамични плочки, и да си представя, че е на Хавай. Или да се затвори да учи на спокойствие, докато те долу трополят като двойка шумни таласъми сред оркестър от тенджери и градински инструменти.

Stastieto e chsha chai s teb

Технически характеристики:

Издателство: „Хермес”, 2015
Формат: 14×21 см., меки корици
Обем: 288 стр.
Цена: 14,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1502-6

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай