Public Republic Art Studio

Андреевден, Едреевден, Мечкинден, св. ап. Андрей Първозвани (30 ноември)

30 ноември, 2015 от · Няма коментари

Проф. дфн Томислав Дяков

Apostol-Andrey-Pervozvannyj

В традициите ни това е празникът, посветен на мечката, която е най-голям и хищен звяр. За нея разказват, че на този ден обикаляла всички къщи и ако в някоя къща не са й приготвили храна, тя изяждала децата.

Оттогава остава обичаят предварително да се вари царевица (кукуруз), която тя много харесва. Още от вечерта жените ронят царевицата в голям котел и я оставят накисната. Сутринта я сваряват; най-старата жена в къщата взима до три пъти по десет зърна, хвърля ги нагоре в комина и изрича: Нà ти, мечко, варен кукуруз – да не ядеш суров! В казана слагат също от всичко, което се сее: зърна боб, жито, ечемик, леща, грах, зеле, чушки. Вярва се, че така на следващата година растенията ще родят едри и пълни плодове, защото от Мечкинден дните започват да наедряват. Затова някъде наричат празника Едреевден (от глагола едрея). През целия ден семейството яде от варивата.

На този ден жените не работят домашната си работа, не предат, не тъкат, не плетат и не перат, за да не напада мечката нивите с кукуруз, кошерите и добитъка (ако е стръвница). Ако се спазват забраните, в къщата ще има плодородие и дори човек да срещне мечка, тя няма да му навреди.

Вярва се също, че св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи.
През деня Андреевците (гр. мъжествен) празнуват имения си ден.
*
Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. И следователно основна идея, върху която е изградена обредността, е тази за нарушеното равновесие между соларното и хтоничното начало. Впрочем точно времето на преход активизира силите на злото и спомага за вредоносното им действие, тъй като границите между отвъдния свят и света на хората са разрушени.

В традиционните ни представи мечката е част от хтоноса, част от подземния свят, в който живее (пещерите). Всичко това прави възможен контакта й с мъртвите; в народното съзнание тя се свързва също с плодородието, влагата, женското начало. Тези характеристики на мечката (сигнализиращи цялата парадигма от веригата зло – смърт) имат вероятно много древен, езически произход; отправят ни към тотемичните времена. Освен това мечката е атрибут на езическите божества, на гората, лова, мъртвите.

В българския фолклор мечката е едно от превъплъщенията на змея; а някои легенди обясняват произхода й от мома-сираче. Мечият персонаж е много разпространен в кукерските и сватбените ни обреди, където също маркира хтоноса или нечистото, от което трябва да се освободим.

Тези схващания моделират и обредността на Мечкинден. Първо, извършва се жертвоприношение (царевицата) за омилостивяване на звяра. Жертвата е житна, както за умрелите предци, защото мечката е част от отвъдния свят; тя също е прародител, тотем. Второ, магически продуциращ смисъл има и добавянето на други продукти в котела, за да едреят на следващата година. Трето, едновременно с мечката се почита и св. Андрей (Едрей), нейният повелител, но и светец, който уголемява деня. Четвърто, забраните за работа (отрицателна магия) имат апотропейна функция, много характерна за обредите в преходните периоди. Пето, празникът е свързан с другите подобни празници, например с Никулден (прието е в народна среда, че св. Андрей е баща на св. Никола).

Така отново езическата идея за сезонен прелом се свързва с християнската митология, за да моделира спецификата на българския народен календар.
_________________________
Народният календар – празници и вярвания на българите. С., 2013.

Рубрики: Frontpage · Без категория · Модерни времена · Около света

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай