Public Republic Art Studio

Архангеловден, Рангеловден, събор на св. арх. Михаил (8 ноември)

3 ноември, 2015 от · 1 Коментар

Проф. дфн Томислав Дяков

Arhangel_Mihail

Това е празникът в чест на св. Рангел (арх. Михаил). В народните представи той е млад и хубав момък, който олицетворява смъртта; вади душите на умрелите, затова го наричат душевадник.

Според поверията Рангел е един от шестимата братя-юнаци, които разделили света, небето и земята: на него се паднало отвъдното царство. Душите той вади с ябълка, затова и на гробовете на млади хора забиват оруглици – ябълково дръвче, пресечено ниско, близо до корена. Когато то изсъхне, душата вече е заминала в рая.

Архангеловден се почита не само от старите хора, които биха пожелали бърза и лека смърт, но и от всички останали.

В повечето къщи колят курбан – овен, който се угоява още от лятото за този празник, и омесват обредни хлябове. Свещеник прекажда гозбите и чак след това стопанките раздават от тях по съседи и близки хора. После всички сядат на трапезата и празникът започва.

В отделни краища той съвпада с обредите и обичаите светец (служба), посветени на домашния патрон, закрилник на семейството.

Някъде на Архангеловден правят задушница – помен за умрелите роднини, и раздават жито и питки.

Тържествено посрещат празника и всички, които носят имената Ангел (гр. вестител), Рангел, Михаил (евр. като Бог), Милен, Гаврил (евр. крепост божия) или възможните им женски съответствия. Архангел (гр. главен Бог), Райко, Райна, Рая, Рафаил (евр. Бог лекува), Рада, Радко. На 7 ноември е имен ден на Лазар (евр. Бог е помощник) и на Евгений (гр. благороден).
*
Архангеловден е християнският празник в чест на смъртта и нейния главен повелител – св. арх. Михаил. В народна среда е разпространено вярването, че той вади душите с нож, а също, че е млад и красив.

Всъщност тези представи не са нищо друго, освен потвърждение на фолклорната диалектика, която възприема смъртта като междинно звено между двата живота. Затова и нейната уродливост изчезва, за да бъде заменена от красотата и спокойствието, предхождащи вечността…

Така народният светоглед актуализира древния митологичен тричлен живот – смърт – нов живот, спрямо който раждането на този свят е смърт по отношение на отвъдното, а смъртта тук е раждане в света на предците.

Израз на дълбока житейска философия откриваме и във факта, че в много краища Архангеловден е избран за празник на светеца=покровител.

Проличава известно надхитряне със съдбата в това, че закрилник на дома (и живота) става… смъртта, олицетворена от св. арх. Михаил.

Поради това отношението към светеца граничи с езическото преклонение в древните култове; на него са посветени жертвоприношенията (животинско и житно), неговото име се споменава на домашните трапези; на него се моли цялото семейство – за здраве и плодородие през годината.

Народният календар – празници и вярвания на българите. С., 2013.

Рубрики: Frontpage · Без категория · Модерни времена · Около света

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • ема // 3 ное, 2015 //

    Благодарности, Проф. дфн Томислав Дяков, липсата на Вашите статии за народните ни обичаи осезаемо липсваха в този сайт. Надявам се Вашето присъствие да не приключи, лично за мен всичко това е интересно и поучително.

Коментирай