Public Republic Art Studio

Омила

18 октомври, 2015 от · 7 Коментара

Виолета Бончева


Снимка: Aimanness Photography

Сигурно на повечето хора изглеждаше изключително изискана с кръшните си глезени над високите токове, които яздеше през всички сезони на годината, винаги с преметнат лек шал около шията, ухаеща на парфюм, със задължителен грим по миглите зад модерните рамки на очилата си. Дългата й до раменете коса излъчваше синкав блясък, а пръстите на ръцете й, украсени с пурпурен маникюр, наподобяваха разперени крила на пеперуда, когато махаше за поздрав. Въобще – елегантност отвсякъде!

А пък аз я наричах Маслената Кокона… Може би заради вазелиновия гланц, с който лъскаше разтегнатата си усмивка, заради лисичия поглед, който сигурно трябваше да излъчва благонравие, заради думите, които изричаше и които се ронеха от устата й, като маслини, извадени от буркан със зехтин… И със сигурност заради жестовете на ръцете й, отрепетирани сякаш в салон за масажи, потопени обилно в гъсто, бадемово масло, преди да се плъзнат по тялото… А може би заради това, че вечната й усмивка действаше развращаващо и скриваше истинското й лице, по което никога не съзрях вълнение…

Тя преминаваше през света, като героиня от щастлив епизод на филм за райската обител и за мен излъчваше единствено скука. За мен, обаче. За другите – друго.

Завист ?! – едва ли… Само знам, че ако те боли душата или скърбиш за нещо – трябва да не спираш сълзите си, които ще те пречистят и лицето ти ще сияе повече, отколкото след грим от марката OFRA Professional Make-Up…

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

7 Kоментара за сега ↓

  • Ружа Велчева // 23 окт, 2015 //

    Великолепен разказ!!!Браво, Вили!!!
    Ружа Велчева

  • Ружа Велчева // 23 окт, 2015 //

    Великолепен разказ!!! браво, Вили!!!
    Ружа Велчева

  • Оля Стоянова // 23 окт, 2015 //

    Благодаря,Вили.Липсваше ми прозата ти.Жива и здрава,бъди приятелко.
    Усмивката,като учтива любезност.
    Не е нужно да обясняваш,защо си слагаш маска.
    Сълзите са бисерите,които излизат от душата ни.
    След това,всичко е различно,пречистено и обновено.

  • Кера Георгиева // 23 окт, 2015 //

    Поздравления,Вили !Най-после,липсваха ми твоите публикации точно тук !Браво ! Както винаги оригинална,с прекрасно обагрени сравнения,пищни епитети !А сълзите…ах,сълзите…те са като балсам за наранената женска душа !Благодаря !Ти си благословена от Бог с този талант!

  • S.R // 23 окт, 2015 //

    Поздравленията са най-изисканата форма на завист !
    Не те поздравявам, Виолето Бончева, просто обичам да чета написаното от теб. Имаш елегантен и точно толкова остър и безкомпромисен език…цяло чудо е, че не пролива кръв….
    Колкото до сълзите….когато те напират, значи душата не може повече да търпи !

  • Лияна Фероли // 15 ное, 2015 //

    Добро напомняне, точно сега, Вили, че всичко преминава, независимо накъде, лустросано или не, то си знае, но ефектът от него остава – сълза или въздишка, радост или тъга… Точно каквото и както трябва да е… Като твоите думи…

  • Тонка Хаджинакова // 15 ное, 2015 //

    Чудесно четиво, Вили! Благодаря ти за удоволствието! Кратко, ненатрапчиво, истинско! Ти и твоята героиня-абсолютни противоположности. Естествеността и непринудеността срещу превзетостта лустросаната фасада, зад която няма нищо. Не, не е завист! Не можем да завиждаме на фалшивото. Една гримаса на болка, една сълза , един вопъл издават, че човекът е жив, а не восъчна кукла. А твоята дама от разказа е точно такава-красива, изящна, грациозна…, но кукла. Досадна и скучна!

Коментирай