Public Republic Art Studio

За часът накрая

12 септември, 2015 от · 7 Коментара

Виолета Бончева


Снимка:Partha S. Sahana

Той беше информиран за всички раждания, погребения и помени в градчето. Прибираше се следобед от кафенето и първо се отбиваше в дома на дон Винченцо, за да разкаже подробности и често повтаряше: „Хубаво погребение стана…”, смисълът на което се изразяваше в това, че са пристигнали много хора, имало е духова музика и пасторът е произнесъл чувствена реч на мястото за вечен покой, при това не е паднала и капка дъжд… Към горното се прибавяше и трапезата, която в такива случаи беше богато подредена…

Прочие, Ренато Роселини от години се подготвяше за своя прощален час – пред скромната му, но удобна едноетажна къща, пред която под сянката на няколко маслинови дървета, беше изпъната мозаечна площадка, във формата на елипса, на която щеше да се подреди духов оркестър и да свири „Реквием” от Верди. Беше заключил в сейфа си няколко спестени хилядарки, за да му бъде закупена персонална гробница и още няколко хилядарки, които искаше да остави на двете си дъщери. В гардероба му, в затворен с цип калъф, висеше сватбеният му костюм – изцяло запазен, поради факта, че го беше обличал само на паметния ден, преди около 60 години. С наслаждение разказваше как ще го пременят с него, за да се представи на Онзи свят на донна Марчела подобаващо и как тя ще го разпознае по венчалното перо на ревера му…

Обаче, една привечер пристигна вестта, че Ренато Роселини, който препускаше през събитията със своя мини фиат, не е забелязал, че семафорът светнал червено и той, като римски воин срещу врага си, се втурнал с висока газ да прекоси железопътния прелез…

Събираха го после на части… Сватбеният му костюм остана необлечен. И никому не мина през ума да каже, че стана „хубаво погребение”…

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

7 Kоментара за сега ↓

  • Виолета Бончева // 14 сеп, 2015 //

    Под публикацията имаше над 40 “харесвам” в подкрепа на кратката проза, а вече ги няма???

  • Стоян Тодоров // 15 сеп, 2015 //

    Има ли някакъв особен смисъл в пълния член на “часЪТ” от заглавието? Например, еднозначно ли е с “най-накрая дойде часът”? Имам предвид, че за часа в края на пътешествието може да се пише по различен начин…

  • Виолета Бончева // 15 сеп, 2015 //

    Избрах пълен член за думата “часът”, защото той я превръща в акцент – нещо, което търсех. Не е еднозначно с “най-накрая дойде часът”, тъй като в прозата няма намек, че този час, макар и неизбежен, е очакван с нетърпение… Радвам се, че коментирате…

  • Стоян Тодоров // 15 сеп, 2015 //

    Аха, нещо като “Търсете бикЪТ!!!” :)

  • Виолета Бончева // 15 сеп, 2015 //

    ОК, макар и не съвсем… Има и нещо друго – един наниз с отворената гласна “а”, която придава неблагозвучност на целия израз: ” зА чАсА нА крАя” – ако говорим сериозно. Ако не – “Търсете бикЪТ”!!! :)

  • Emilia Avginova // 16 сеп, 2015 //

    Не търсете никакви бикове :) Просто четете! :)
    Благодаря, Вили!

  • Виолета Бончева // 16 сеп, 2015 //

    Еми, усмивки, благодаря, че дойде на тази страница!!!

Коментирай