Public Republic Art Studio

Из “Последното писмо от любимия”

1 август, 2015 от · Няма коментари

Джоджо Мойс

614819_3343501917617_1013924578_o
Снимка: Любозар Димитров

Целият площад бе залят от коледни светлини, идващи от големите бели крушки с форма на лале, окачени между викторианските стълбове и увити в неравномерни спирали около крайните дървета в градския парк.
- Все по-рано всяка година – отбеляза госпожа Кордоза, като се извърна от големия еркерен прозорец в дневната, когато Дженифър влезе вътре. Тъкмо се канеше да дръпне завесите. – Дори не е декември.
- Но е много красиво. – Дженифър си слагаше обецата. – Госпожо Кордоза, бихте ли закопчали копчето отзад на врата ми? Не мога да го стигна. – Ръката й вече беше много по-добре, но все още й липсваше достатъчно гъвкавост.

Възрастната жена вдигна яката, закопча синьото, облечено в коприна копче, и отстъпи в очакване Дженифър да се обърне.
- В тази рокля винаги изглеждате прекрасно – отбеляза тя.
Дженифър бе свикнала с подобни моменти, в които ужасно й се щеше да попита: “Нима? Кога съм я обличала преди?”. Но успяваше да се овладее и да убеди света около себе си, че знае къде е мястото й в него.
- Не помня кога съм я носила за последен път – призна замислено след миг колебание.
- На рождения си ден. Отидохте на ресторант в Челси.

Дженифър се надяваше, че това ще опресни паметта й. Но не се получи нищо.
- О, да – потвърди с бърза усмивка, – и изкарахме чудесно.
- Някакъв специален случай ли има тази вечер, мадам?
Дженифър погледна отражението си в огледалото над камината. Косата й бе подредена в меки руси вълни, очите й – очертани с умело положен черен грим.
- О, не, не. Семейство Монкрийф ни поканиха на ресторант. Вечеря и танци. Нищо особено.
- Ще остана още един час, ако не възразявате. Има чаршафи за колосване.
- Плащаме ви за извънредната работа, нали? – изрече, без да помисли.
- О, да – увери я госпожа Кордоза. – И двамата със съпруга ви сте много щедри.

Лорънс – тя все още не можеше да свикне с умалителното Лари, без значение как го наричаха всички – я беше предупредил, че няма да успее да излезе по-рано от работа, затова тя предложи да го вземе с такси от офиса му. Той не беше във възторг от идеята, но Дженифър настоя. През последните няколко седмици правеше опити да излиза от къщи по-често, за да възвърне независимостта си. Обиколи магазините, веднъж с госпожа Кордоза, а веднъж сама, като се разхождаше бавно по Кенсингтън Стрийт и се опитваше да свикне с потока от хора, постоянния шум и суетене. Преди два дни си бе купила наметка от един универсален магазин, не защото особено я искаше или се нуждаеше от нея, а за да се върне у дома с изпълнена мисия.
- Да ви помогна ли, мадам?

Икономката държеше сапфиреносиньо разкроено манто от брокат. Хвана го за раменете, за да може Дженифър да пъхне едновременно и двете си ръце в ръкавите. Подплатата беше копринена, брокатът тежеше приятно върху тялото й. Тя се извърна, докато оправяше яката.
- Какво правите? След като си тръгнете оттук?
Икономката примигна, леко изненадана.
- Какво правя?
- Искам да кажа, къде отивате?

- У дома – отвърна тя.
- При… семейството си? – “Прекарвам твърде много време с тази жена – помисли си Дженифър, – а не знам нищо за нея.”
- Семейството ми е в Южна Африка. Дъщерите ми са пораснали. Имам две внучета.
- Разбира се. Извинявайте, но още не мога да си спомня някои неща. Не говорите за съпруга си…

Жената сведе поглед.
- Той почина преди осем години, мадам. – Когато Дженифър не каза нищо, додаде: – Беше управител в мината в Трансваал. Вашият съпруг ми предложи тази работа, за да мога да издържам семейството си.
На Дженифър й стана неловко.
- Простете ми. Както казах, в момента не мога да разчитам на паметта си. Моля ви, не си мислете, че…
Госпожа Кордоза поклати глава.

Дженифър бе станала аленочервена.
- Сигурна съм, че при нормални обстоятелства щях да…
- Моля ви, мадам. Разбирам… – Икономката се поколеба, преди да продължи: – Че е необходимо време да се възстановите.
Стояха и се гледаха, възрастната жена изглеждаше ужасена от прекалената си фамилиарност.

Но Дженифър не го прие така.
- Госпожо Кордоза – попита тя, – много ли съм променена след катастрофата? – Видя как очите на жената пробягаха по лицето й за миг, преди да й отговори. – Госпожо Кордоза?
- Може би малко.
- Какво имате предвид под “малко”?

Икономката изглеждаше притеснена, явно се боеше да й отговори откровено. Но вече не можеше да спре.
- Нищо сериозно, уверявам ви. Просто аз… Нещата са малко странни, откакто… И на мен ми е нужно време да свикна.

Ръцете й бяха стиснати плътно пред тялото.
- Може би сте по-тиха. Не толкова… общителна.
- По-щастлива ли бях преди?
- Мадам, моля ви… – Икономката попипа смутено гердана си. – Аз не… наистина трябва да вървя. Може да оставя спалното бельо за утре, ако не възразявате.
Преди Дженифър да успее да каже нещо, жената бе изчезнала.

letter_malka

Технически характеристики:

Издателство: „Хермес”, 2014
Формат: 14×21 см., меки корици
Обем: 432 стр.
Цена: 14,95 лв.
ISBN: 9789542613251

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай