Public Republic Art Studio

Росалия де Кастро: лицето зад песента

24 юли, 2015 от · Няма коментари

Росалия де Кастро

Bregove_Sar

„Между поетесите на Испания, тази родена в Галисия дама е навярно най-яркият и достоен представител на изповедната лирика. И причината не е само в дълбочината, за която простите й думи успяват да намерят непосредствен израз сред изкуствеността на епоха на страсти, толкова често считани за единственото непосредствено отражение на женския дух, а защото – както се е казвало още във времената на Жан-Жак Русо – Росалия е едновременно „интригуваща, чувстваща и в особено висока степен будна жена“.

В епохата, в която френският символизъм се опитва да преобърне утвърдените представи, Реми дьо Гурмон ще сподели: „Жените в днешни дни са принудени да действат според очакванията на мъжете, дори и ясно да осъзнават необходимото в този случай лицемерие, и затова те дават само плах израз на своите копнежи“. И малко са онези, които успяват да се отърсят от подобно робство.

В повечето случаи мъжете изискват от жените определено чувствено, етично и дори религиозно отношение. Често се забравя класическият тип „душа“, по който въздишат по-старите. Не е такава обаче поезията, за която говорим. Росалия де Кастро тръгва от подстъпите на романтизма и в своите песни на болка и очарование открива за себе си и за останалите един свят на изгубеното щастие.

Може да се случи да отстъпи пред общите повели и порядки и пред инерцията, жалейки за болки, които само предусеща или си представя – и може би от които самата тя има нужда. Това обаче е мимолетно увлечение, което още в началото на нейния творчески път прекъсва и песните й придобиват много по-съвременен облик.

Устойчивият смисъл, на който се основава и не по-малко вдъхновяващата проза на Росалия де Кастро, е именно в разкриването на заобикалящите я лицемерие, духовна нищета и примирение. Поетесата никога не се превръща в модерното подобие на кукла с изкуствени жестове и невротичен плач. Тя обаче не е и усърдната и покоряваща жена от Ренесанса.

Тя не е съвършената майка и съпруга, а открива, че е по-ранимо същество от класическата прилежна и покорна домакиня. Осъзнала силата и слабостта на своята тлен, тя се оказва преизпълнена с живот и откликва на духовните предизвикателства на века…

Би било безсмислено да се търси при нея едно ново утвърждаване на образите и идеите, съответстващи на обичаите. В стиховете на Росалия, които са така тясно преплетени с личната й съдба, проличава любящата майка, пламенната приятелка и милосърдният човек. В същото време обаче тя неизменно се изчервява при всеки свой творчески успех – по-скоро от свенливост, отколкото с удоволствие от литературната слава…“

Дамасо Алонсо, 1958

Преведе от испански
Николай Тодоров

Излезе от печат последната стихосбирка на прочутата испанска поетеса Росалия де Кастро, озаглавена „На бреговете на Сар“ (ИК Гутенберг). Де Кастро е също така автор на множество песни, сред които „Черна сянка“ и „Когато си помисля, че те няма…“.

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай