Public Republic Art Studio

Спиноза

6 юли, 2015 от · Няма коментари

Станислава Тодорова


Снимка: Alyssa L. Miller

Казвам се Спиноза. Не си харесвам името. Баща ми e дървен философ – изчел е всички големи мислители и Спиноза му е слабост, та така е решил да ме кръсти. Името ми е меко казано странно.

Предизвиква присмех. На няколко пъти бях твърдо решен да го сменя, но толкова ме беше срам да го произнасям на публични места, че не посмях. Представях си как после ще ме сочат с пръст „Ей го тоя, дето се казваше Спиноза”.

Иначе още в училище ми се подиграваха. Приятели и съученици не бяха чували за философа и се шегуваха с мен, като ме питаха „кой спи” и „кой е Ноза”. После, когато болестта СПИН нашумя и започна да взима жертви сред музиканти, артисти и обикновени хора, ме сочиха с пръст – „ Ей този е измислил СПИН-а”. Преживях го. То това беше нищо в сравнение със следващите години – годините на фобиите и алергиите.

Изпитвах панически страх от нощни пеперуди, гъсеници, калинки, божи кравички, хлебарки, пчели и оси. Когато видех една от тези гадинки, започвах да пищя в ужас и хората ме взимаха за ненормален.

Разбирайки каква е работата, започваха да се хилят. Та аз бях 1,90 м, голям мъж, а бягах панически от дребни насекоми, с пъти по-беззащитни от мен. И това не беше всичко. Изривах се целия на ситни проклети червени пъпки от прахове, сапуни, ароматизатори и почистващи препарати. Понякога зачервяванията ставаха на мехури, които се пукаха и изпускаха гной. Проблем беше, че никога не знаех от какво точно мога да се изрина. Обикновено разбирах, когато вече ръцете, краката, гърбът и коремът ми се покриваха с чудовищна екзема. Дращех се като крастав пес и ставах на рани, които не зарастваха с месеци и след тях оставаха белези. Алергиите изчезнаха внезапно някъде, когато направих 19 години.

Белезите останаха. Страховете също. Те ми пречеха много при общуването с момичета. Първата среща с непознато момиче за мен беше истинско бедствие. В началото трябваше да преодолея срама от името ми, след това стеснението от зачервяванията и белезите по тялото ми. До това ниво на общуване се справях с едно патронче водка, което изпивах непосредствено преди среща, но тогава започваха изненадите. Колкото и внимателно да избирах местата, на които се срещахме, аз не знаех от къде може да изкочи гадина. Казах сбогом на паркове, водоеми, планини, защото момичетата бяха свидетели на моя кошмар. В най-неподходящия момент ще се появи я калинка, я пеперуда, я божа кравичка и аз ще побягна в истерия нанякъде. Момичето естествено оставаше втрещено, но с умивка в ъгълчетата на устните.

Кината и сладкарниците бяха безопасни територии, като се стараех да не посещавам санитарните помещения, заради неприятните последствия, които криеха. В резултат на това стисках мехура си до пръсване. Много ми беше трудно. Дълги години. Ужасно се стеснявах, срамувах, мислех, че не ме бива, завиждах на другите приятели и бях убеден, че ще си умра девствен. Най-смелото, което можех да направя, бе да си мечтая за някоя съученичка и да се осмеля да я погледна в очите, докато минава покрай мен. Това беше всичко. За да тренирам как да гледам настойчиво в очите, избирах произволна автобусна линия. Качвах се на първата спирка и наблюдавах хората, които пътуваха. Симпатичните жени ги оглеждах от глава до пети и тъй като бяха напълно непознати, не ми пукаше особено да се взирам в тях. Така набирах кураж. Случвало ми се е да правя две, три, даже четири обиколки с един и същ автобус.

После се връщах вкъщи и успокоен от напредъка, слушах хеви метъл и пишех домашни. Прочетох в една книга, че кучетата много помагат в запознанствата и в сближаването и си взех немска овчарка. Породиста. Бях изцяло отдаден на нея. Храних я, дресирах я и я разхождах с високо вдигната глава. Случваше ми се да ме заприказва друга стопанка на куче и тогава се отпусках, свободно разговарях и изкарвах наистина прекрасно. Но продължавах да си бъда девствен и да се измъчвам от това. Приятелите на моята възраст се фукаха със своите завоевания, а аз ги слушах с наведена глава, пламнал от срам, че съм изостанал. Ако бях малко по-умен, щях да се усетя, че тогавашните им приказки бяха най-често плод на тяхното въображение. Разбрах го по-късно, когато им напомнях за някои разказани от тях случки, а те казваха, че не си спомнят и че най-вероятно са били пияни.

Първото ми момиче всъщност не беше момиче, а жената на съседа от втория етаж и не аз я свалих, а – тя мен. Най-безцеремонно ме вкара… в бикините си. Живеех на първия етаж и нашите ми говореха от малък да не отварям външната врата, когато съм сам, защото, както казваха те, „дебнат непознати лоши хора”. Един следобед се позвъни. Овчарката ми, Тера, излая два пъти. Аз погледнах през шпионката. Беше съседката по пеньоар и докато се колебаех дали да отворя, тя погледна право към шпионката и изчурулика:

- Миличък, Ева съм. Не ме ли позна през шпионката. Свърших захарта. Моля те, отвори ми!!! Не може да нямате захар!

Аз се притесних. Самото присъствие на жени ме напрягаше, а когато трябваше да съм насаме с тях, положението беше още по-тежко. Завъртях ключа и освободих резето. Отвън вратата беше с дръжка, а не с топка и съседката буквално влетя в апартамента. Докато крачеше към кухнята (тя прекрасно знаеше какво е разположението вкъщи, тъй като не идваше за първи път), успях да забележа, че е обута с дълги черни мрежести чорапи. Членът ми еректира и преди да успея да скрия подутината с ръце, Ева ме забеляза, спря, доближи се до мен, придърпа ме така, че да мога да се отъркам в пепелно розовия й пеньоар и ме целуна в устата.

Лицето ми пламна. Това я развесели, взе ръката ми и я мушна някъде на топло. Аз се дръпах, но тя настойчиво отново пъхна ръката ми там. Седях вцепенен известно време. Като видя какво съм дърво, на съседката й стана още по-забавно. Взе ръката ми в нейната, поведе ме през коридора в кухнята и когато стигнахме до кухненската маса, тя просто дръпна връвчицата на пеньоара и той се свлече в краката й. Не можех да откъсна очи от черното й дантелено бельо. Тя свали ловко сутиена си, взе двете ми ръце и ги сложи на гърдите си. Чувствах се ужасно – още по-вцепенен и замръзнал. Исках да стана невидим и да се измъкна. На вместо това седях като римска статуя с ръцете върху зърната й, а копчетата на дънките ми едвам сдържаха еректиралия ми пенис да не изкочи.

– О, много си зле, бебчо – каза ми тя насмешливо. Отдръпна се, облече се, намери захарта и си сипа една чаша захар. После се обърна към мен, изкикоти се и напусна апартамента.

Исках да се гръмна, но понеже нямах огнестрелно оръжие, се халосах с една тава по главата. Болката отклони мисълта ми. Сложих малко лед на челото, за да не стане цицина и се тръшнах на матрака в стаята си. От една страна се радвах, че бях видял гола женска плът, от друга ме беше яд, че нищо не направих.

„Девствен ще си умра”, заключих аз и запалих една цигара от скрита таткова кутия под леглото. Пак се позвъни на вратата. Бързо загасих недогорелия фас и го изхвърлих през прозореца. Погледнах през шпионката. Пак беше съседката.

- Идвам да ти върна чашата – изчурулика тя и затропа по вратата.

Освободих резето, отворих вратата и посегнах да взема чашата. Тя ме бутна навътре, затвори зад себе си вратата и ме опря в стената на тъмното антре. Започна да движи бързо език в устата ми. Не ми беше приятно, но реших да не се дърпам. Тя хвана ръцете ми и ги плъзна от бедрата й нагоре. Настръхнах. Наведе се, лапна ми пениса и аз си помислих, че е много възможно да умра от възбуда. Не знаех какво да правя, не познавах тялото си. Свърших почти веднага. Тя избърса устата си с опакото на ръката и ме плесна по задника. Завъртя се и напусна апартамента, докато пеньоарът й се вееше предизвикателно. Заключих два пъти и отидох до банята. Седях под душа около час. Чувствах се странно, но лека полека душата ми започна да ликува. Вече не бях девствен. Избръснах се с усмивка и облекчение, че вече съм истински мъж. Сложих нова тениска и чисти дънки. Изведох Тера и от първия магазин си взех кенче бира. „Сега да ми падне някой дърдорко”, мислех си аз, „веднага ще му затворя устата с моите сексуални преживявания.”

Следващите дни си вървяха по старому. В края на седмицата излязохме с приятели на бирария и си прекарвахме страхотно на десетместна дървена маса с еднолитрови халби жива бира в ръка. Към десет часа увеличиха музиката, чувахме се все по-трудно, но пък ни се отвори желание да се поразкършим. Между масите се заформи импровизиран дансинг и ние се поклащахме в такт на рок сола, свирейки на виртуални китари, удоволствие, което прекъсвахме единствено, за да си кажем наздраве. По едно време, след не знам си коя бира, към масата се приближи сексапилна жена в черна пола и червено бюстие. Полата беше толкова къса, че едно по-набито око като моето веднага забеляза силиконовия край на черен лъскав чорап. Жената се приближаваше към мен и се усмихваше, а аз се обърнах назад, тъй като не бях сигурен, че точно мен гледа. Струваше ми се позната, тормозих паметта си да се сетя откъде. Боже, това беше съседката! През мен премина ужас, но като видях приятелите ми как са ни зяпнали, се окопитих и ú се ухилих насреща.

– О, как си, съседе? – изрече тя сладострастно на ухото ми.
– Бива, – се чух по пиянски весело да изричам аз. Тя помаха на приятелите ми, закачливо придърпа нагоре разголващия я корсет и ме отвлече от компанията, дърпайки ме за ръка. Аз гледах към тях, дигайки рамене, а в техните погледи прочетох нещо от рода „Ах, ти !!!”.

Съседката ме повлече към тоалетната на долния етаж. Останал насаме с нея, вече не ми беше толкова забавно. От една страна исках да се правя на мъж, от друга ми беше неприятно, че тя ме завлича нанякъде. Та аз даже не я харесвах. Знаех, че беше омъжена, с три деца и изпитвах паника при мисълта за мъжа й. Той беше едър космат бабаит с мечешки лапи и огромен тумбак, само да духнеше с уста и можеше да ме помести като перце. Изтрезнях при мисълта за мъжа й. Намирах се в тясна дамска тоалетна със смъкнати дънки и слипове, съседката беше се докопала до пениса ми и му правеше някакви неща, от които ми ставаше хубаво. Разтъркваше го между ръцете си, допираше го до оголилите й се интимни части, след като беше вдигнала полата си на кръста. Докато разсъждавах върху ситуацията, тя насочи пениса ми, пъхна го в нея и обви краката си около кръста ми.

– Движи се, бебчо – изстена тя в ухото ми и започна, вместо мен, да се движи нагоре-надолу. Трябваха ми около две минути да еякулирам. Тя ме погледна сърдито, може би, защото не бях я изчакал да свърши, знам ли. Свали си полата, помаха ми и изчезна в навалицата в бара. Отидох на чешмата, пооблях се с вода, пооправих прическата си и се сетих за приятелите ми. Щяха да ме питат, а мен хич не ми беше до разказване. Не я исках тази жена. Тя ми се натрапваше с голотата си и с отраканото си поведение. Действаше ми ужасно. Държеше се с мен като с предмет под неин контрол.

Когато се върнах на масата, почти всички ме гледаха с възхита и страхопочитание. За тях нещата изглеждаха така: аз съм толкова готин, че някаква супер мацка ме харесва и идва да ме сваля. Потупаха ме по рамото, вдигнахме наздравица за жените и после толкова пих, че на другия ден спах до следобяд. Със ставането преглътнах два хапа за махмурлука и с горещо-студени обливания в банята се опитвах да дойда на себе си. След това, загърнат в хавлиена кърпа, бях почти стигнал до кухнята, когато чух гласа на съседката:

– Благодаря ти за кафето, утре ще ти го върна.
– Не се притеснявай, – чух майка ми да казва и бързо отстъпих крачки назад към хола. Оттам подслушах как майка ми изпраща съседката до вратата и въздъхнах облекчено. Оная сигурно имаше намерение утре пак да ми звъни на мен, за да връща кафето. Този път нямаше да се дам.

На следващия ден станах рано, закусих и излязох на дълга разходка. Съседката, звъняла ли е или не, не знам, но аз поне нямах засичания с нея. На по-следващия ден пак направих същото – рано ставане и излизане на разходка. Дотогава живеех безгрижен живот – мързелувах вкъщи и почти нищо не правех, но, когато се появи факторът палава, разюздана, нападаща съседка, за мен седенето вкъщи беше заплаха. Стъпка 1 – почнах работа. Стъпка 2 – намерих си квартира. Стъпка 3 – започнах да излизам с нормални момичета.

Въпреки предприетото още не ми е минала травмата от първия досег със секса.

Сега имам син на четири години. Уча го да има самочувствие и да не се стеснява. От сега се готвя за навлизането му в пубертета – иска ми се да е по-уверен и по-подготвен от мен. Чета литература, която да му препоръчам, когато узрее за сексуални отношения.


Разказът е от сборника “”Нещо в мен, нещо в теб” И (Милена, Събина, Димитър, Спиноза)

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай