Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Ирен Ямами

30 юни, 2015 от · 1 Коментар

Exclusivno_za_Public_Republic

Разговор на Цветелина Марева с Ирен Величкова-Ямами

Iren1
По време на “Седмица на Българската култура” в една от музейните къщи на първите западни заселници в Йокохама

Здравейте, много се радвам, че Вие сте нашият „Артист на седмицата“. Бихте ли се представили за нашите читатели с няколко изречения.

Казвам се Ирен Ангелова Величкова-Ямами. Родена и израснала в София. Самата аз смятам, че съм човек с много и разностранни и на пръв поглед противоречиви хобита и интереси. Любовта към ръкоделната работа получих от майка ми. Тя даде основните познания, които по-късно усъвършенствах. Членувам в гилдии, свързани с ръкоделието на три континента. Като дете винаги съм била заобиколена от лели, които са изработвали и са ме учели на някоя ръкоделна техника. Докато живеех в България, бродерията беше единствено хоби или задоволяване на някаква вътрешна необходимост и никога не съм си представяла, че един ден ще се превърне в професия. Това стана чак когато дойдох тук в Япония. От обикновени сбирки, подобни на нашите седенки, нещата се развиха от само себе си до училище, издаване на книги, участия в конкурси.

Живеете в Япония и се занимавате с българска бродерия. Това звучи изключително екзотично. :) Бихте ли разказали повече за Вашия проект Работилница “Седянка”?

Японките са любознателни, сръчни, с усет за детайла и тъй като са домакини, разполагат и с време да се посветят на любимото си занимание. Българската бродерия е само част от няколкото видове бродерия, на които ги обучавам. Преди две години участваха в конкурс на Работилница „Седянка“ за бродирана риза и се представиха много добре, заемайки второ място. Японците много тачат и пазят традициите си и уважават всяка подобна изява на традиционност. Каквото и да правят, то винаги е с идеята да се запази националната идентичност. Младите хора, след като преминат периода на „луди млади”, улягат и се връщат в лоното на традиционната култура, която мога да кажа, че е много силна.

Работилница „Седянка“ … много може да се каже за този проект, но ще се огранича само с няколко думи. Подобни групи по цял свят има много. Структурният модел не е мой, но тъй като е много добър и приложим в много дейности, го взимствах. Проблемът е, че е нов за България и нещата вървят бавно, побългаряват се според средата и малко се отдалечават от първоидеята, но нещата се ръководят от ентусиасти с добри познания и възможности. Идеята е да се създадат групи – седенки, жените да се събират в определени дни и обменят опит в различни ръкоделни техники, коя каквото може, така както се е правло някога в патриархалното общество. Ръкоделната работа заема все по-малък дял, на фона на фабричното производство и по този начин се забравят и губят много ценни ръкоделни техники, а тези, които все още ги практикуват, са броени хора. Това означава, че много скоро вече няма да има от кого да се възприемат и възпроизвеждат. Към днешна дата може със сигурност да се каже, че много е безвъзвратно изгубено.

Докато в други държави има издадени стотици книги за различните бодове в бродерията, то в България няма нито едно подобно издание, а някога са се ползвали над 100 бода. Много от тези бодове са описани под друго наименование в английски или френски издания, но има чисто български бодове, които никой никъде не е описал. И това само в областта на бродерията, а има и други невероятни ръкоделни техники, които са или ще изчезнат съвсем скоро, например кенето и гайтанджииството, а истински кенар никой не тъче. Тук, в Япония, майсторите се водят династично. Всеки майстор си избира наследника измежду учениците си, като много често учениците живеят в къщата на майстора, защото майсторлъкът не е само в ръцете, а и в начина на живот. Колкото по-стара е една техника и е запазена непроменена примерно от 12-ти век, толкова повече се цени и пази. Държавата също полага много грижи за опазването на тези школи, ако може да се нарекат така. Естествено е, живеейки почти 30 години в такава среда, човек да се замисли и за своята собствена култура и традиции. Не че няма подобни групи и в България, но някак си липсва участието на отговорните институции и сякаш всичко е повече меркантилно.

iren2
Получаване на на градата на Работилница “Седянка” от д-р Л. Любнова и почетна награда от кмета на Велико Търново г-н Даниел Панов

Преди няколко месеца донесохте в България уникална избродирана карта на България. Какъв беше поводът за това начинание и колко време Ви отне ушиването й?

За мен поводът беше единствено да направя нещо за Работилница „Седянка“. Резултата го знаете. Самата аз не очаквах такъв отклик. Признавам си, че едновременно съм приятно и неприятно изненадана. Приятно по понятни причини, а неприятно, защото видях с очите си и разбрах със сърцето си колко много духовен глад се е настанил у хората. Бродерането продължи малко повече от една година. Започнах го на 3 март 2014 г. и го завърших на 9 март 2015 г. Окончателното завършване беше в България с монтирането на кенето и розите. Бродирано е от три българки и три японки. От общо 140 шевици 3/4 са мое изпълнение. Идеята ми беше да включа възможно повече шевици от различните райони, така и повече ръкоделни техники. Обграждането на платното вместо с ресни е изпълнено с кене, а от двете страни на надписа са апликирани две рози, изпълнени с калоферска дантела. Знамето е резултат от труда на 10 всеотдайни жени.

iren3
Представянето на знамето в гр.Велико Търново

Какво българско Ви липсва най-силно, когато сте в Япония?

Не бих казала, че ме измъчва носталгия или по-скоро носталгията ми е по отминали времена и хора, които за съжаление вече не са между нас. В този ред на мисли, този вид носталгия ще ме съпътства където и да съм. Понякога ми липсват българските вкусове – сиренето, туршиите, ментовката…

Коя е основната разлика между европейците и японците или тази, която Вас впечатлява най-много?

Двата вида култури са коренно различни, стойностните неща са различни, взаимоотношенията са различни. Лично аз, а и не само аз, съм впечатлена от безкрайното търпение, проявено във всяка една ситуация. Ние сме индивидуалисти, докато при японците групата, общността идва на първо място. След земетресението през март 2011 г. много мои познати ме питаха „Абе какви хора сте вие там? Как може да няма никаква паника и грабежи по магазините?”. Фактът е, че нямаше никаква паника от страна на японската част от населението, докато повечето чужденци си заминаха, което просто потвърди още веднъж колко са прави японците да имат някои негативни мнения относно чужденците.

Какво бихте искали българите да научат от японците?

Темата е безкрайна. Много са нещата, които можем да научим от японската нация. Някои от тези черти сме ги имали и в нашата култура, но са претопени и изчезнали и на тяхно място сме приели други, но вече негативни черти. Например, предателството срещу рушвет, наследство от 500 години турско робство. Немислимо е японец да го извърши, напротив, всички знаем, че Япония е родината на камикадзе, не че оправдавам тази практика, но е красноречива сама по себе си.

Поемането на отговорност е другата тема. Независимо от това, че групата/общността е движещата сила в основата на всяка дейност, то отговорността се поема лично. В много случаи за да се избегне публичният срам от неправилно действие или нанесена вреда, се прибягва към самоубийство. И това не го одобрявам на 100 %, но някак си ми се иска политиците ни от прехода да поемат вина точно по този начин.

Търпението. Това е нещо, което трудно мога да облека в думи. Невероятно е. Всеки ден го виждам и всеки ден се впечатлявам, да не кажа, че и онемявам.
Уважението към личността на когото и да е. Независимо дали е богат или беден, умен или глупав, известен или не, всеки е приет сякаш е единственият човек на света. В магазините, заведенията, иституциите… където и да е – едно, че те обграждат с уважение и внимание, второ правилото, че „клиентът е цар” важи навсякъде. Ако служител не ти обърне внимание или не дай си Боже, се държи неучтиво, то рискува да остане без работа. Мисля,че нашенските продавачки, сервитьори и бюрократи трябва да минават курс по поведение при японски инструктори.

iren4
С посланика на Република България в Япония г-н Г. Василев по време на изложбата през май т.г.

Издадохте и книга, посветена на бродерията „Архаични символи в бродерията“. Представете я на читателите с няколко думи.

Не съм си и помисляла,че ще напиша книга, но някак си се наложи от обстоятелствата. В последно време много се говори по въпроса за символиката на мотивите в българските шевици. Говори се и още повече се пише… Така се случи, че познавам две американски професорки, които имат най-обзорни разработки на тази тема. Едната е от университета Принстън, другата от университета в Ню Йорк. И двете имат издадени пълни изследвания по въпроса и то не написани единствено на бюрото, а са пропътували цяла Югоизточна Европа и голяма част от Азия. Реално проф. М.Б. Кели ме накара да пиша и аз и имах нейната безрезервна подкрепа и съвети през цялото време, докато се оформяше книгата. А това, което най-много натежа в полза на книгата, с невероятните небивалици, които започнаха да се пишат, стъкмистиката, към която се прибягва, определеното непознаване на материята – българската и световната бродерия, историята и най-вече обосноваването с езотерични и мистични обяснения, естествено без никакви факти и датировки. Прескачат се векове и епохи, смесват се култури, племена и философски концепции. С една дума става интересно, но де факто е част от чалга-културата.

iren5
С Ганка Михайлова и проф. М.Б. Кели при представянето на книгата „Архаични символи в бродерията”

Кои са най-интересните изложби, в които сте участвали?

Иглата ме е завела надалеч! Това без преувеличение. От България през Япония до Франция, Италия, Англия, Италия, Австралия, САЩ. Две са паметните за мен изложби. Едната е изработката на орнамент за елхата на Елизабет II и поканата ми в Бъкингамския дворец и втората е в Сиена, Италия, където моята Мадона остана да краси кметството. Във всичките ми участия в конкурси или международни изложби най ми е било мъчно, че всяко произведение иализа от мое име, но винаги от държава Япония, но пък от друга страна нямаше да имам тези възможности за участие, ако живеех в България…кой знае…

iren6
Част от изложбата в Япония през май т.г.

Къде в България можем да видим Ваши бродерии в момента?

Мои бродерии в България няма за съжаление. Може би след известно време ще можете да видите знамето, когато се експонира подходящо.

iren7
Ирен с децата като малки

Рубрики: Frontpage · Lifestyle · Модерни времена · Около света

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Hroni // 15 ное, 2016 //

    “Иглата ме е завела надалеч!” Звучи прекрасно, Ирен. Поздравления !

Коментирай