Public Republic Art Studio

Излезе брой 5 на списание “НО ПОЕЗИЯ”

24 юни, 2015 от · 1 Коментар

НОП5_pr

В брой 5 на списание “НО ПОЕЗИЯ” ще откриете философска и смешна поезия от древен Китай, европейското Средновековие, Македония и България. Книжката излиза под редакцията на Никита Нанков и с дейното сътрудничество на група студенти от Университета Уенжоу-Кейн в Китай.

В книжката можете да прочетете още:

Върховните и пространни свободни размишления на Пламен Антов за философската поезия.
Първите три Дуински елегии на Райнер Мария Рилке в превод на Петя Хайнрих.
Поезия в оригинал от Михаил Ренджов.

In Memoriam: Здравко Кисьов.

Стихотворения от родните ни съвременни поети Мая Ангелова, Пламен Антов, Николай Бойков, Валери Валериев, Бистра Величкова, Севдалин Генов, Стоянка Грудова, Кристин Димитрова, Нели Добринова, Владислав Драков, Златомир Златанов, Илиана Илиева, Здравко Кисьов, Найден Коев, Марин Колев, Нели Лишковска, Лъчезар Лозанов, Албина Опанасенко, Калин Петров, Полина Рангелова, Миа Сердарева, Вера Ташева, Иван Христов, Александра Христова, Цветозар Цаков, Петър Чухов.

Преводачи от старокитайски са Евгений Карауланов, Никита Нанков, Румяна Чолакова и китайските студенти Хан Джинчан и Шюен Ян.

Здравка Будинова е автор на илюстрациите. Броят излиза с новo лице и с корица, изработени от Весела Кучева.

200 страници, сочно и зелено скоро по книжарниците.

В Китай.

И на Марс. (Защо на Марс – отговора ще откриете в книжката.)

Внимание: Ако носите НОП5 из природата, не го оставяйте направо на тревата – слива се с поляната и трудно ще го откриете отново. Ще трябва да го оставите на червеите.

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена · Около света

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Атоанета Овчарова // 30 юни, 2015 //

    Относно: „Предговор към Сборника с номинирани творби от Първия Национален литературен конкурс “С море в сърцето”, Царево, юни 2015 г” с автор Антоний Димов:

    Чета написаното и дори нямам сили да се учудвам. Има една българска приказка: „Гроздето е кисело” Този, който съзнава, че е некадърен, бездарен, той ще намери винаги оправдание за бездарието си. Себе си ще обяви за новатор, а гения ще обяви за демоде. Лилиев и Яворов са достигнали върхове в българското поетично творчество. Какво означава тогава изказването, написано в предговора? Цитирам част от изречение в „Предговор към Сборника с номинирани творби от Първия Национален литературен конкурс “С море в сърцето”, Царево, юни 2015 г” с автор Антоний Димов: „….Като…. преминем през окъснялото и невъзможно с днешна дата завръщане към символизма, особено към мелодичността на лиричното при Н. Лилиев примерно….)”
    Във всички области на културата равняването трябва да става по най-добрите. И изборът на постиженията – също. Има само една поезия – истинската. Всичко друго е бездарие и камуфлаж. Поезия, без звучене на музиката в нея, е словослагане. Поезия, която е обществено ангажирана и като камбана буди ума и душите на хората е благодат за народа, който я има. Няма какво да си обясняваме с високопарни и добре изработени снобски речи. Хайде, някой да се опита да издекламира с патос и прочувствие награденото с първа награда стихотворение на Левчев! Хайде, някой да ми каже, какво иска да ми внуши със стиховете си автора? Че „риби подскачат за миг над юргана” или че „ приижда огромно и живо морето, което отдавна удави детето…” Ужас!!!За музика в стиха изобщо да не говорим! Това не е поезия – това е словоблудство. Е моля, нямам нищо лично против човека-автор. Може и да е прекрасно образован и прекрасен интелектуалец. Но поет не е! Може и да е издал 1000 стихосбирки. Всеки може да издаде колкото си иска книги, само да има пари. Въпросът е: Кой ги чете? Кой друг освен роднините и близките приятели, на които е подарил екземпляр от напечатаните си стихосбирки?
    За какво се провеждат тогава тези общонародни конкурси? За да се наградят по-некадърни автори от членовете на оценяващата комисия ли? За да докажат на себе си някои хора, на които им е дадено право да оценяват другите, че от тях по-добри няма? Между слепците и едноокият е цар! Или има други, по-съществени лични причини да се номинират некадърни автори? Крайно време е, финансиращите тези конкурси общини, организации, министерство и други, да се намесят, за да се постигнат целите на конкурсите !!! В противен случай бездарието, чалгаджийството, простащината, шуро-баджанащината и псевдо-интелектуалщината, ще продължат да господстват в тази държава и всред следващите поколения българи (ако има такива).

Коментирай