Public Republic Art Studio

Из “30 паунда” от Мартин Ралчевски

22 юни, 2015 от · Няма коментари

london
Снимка: Luc Mercelis

Средата на зимата. Северна Шотландия. Един беден и отруден овчар с бавни крачки върви през пустошта. Стъпките му скърцат в снега. Тихо е. Толкова тихо, че сякаш времето е спряло. Само режещият вятър сурово напомня кой е господарят по тези земи. Студено е и ръцете му мръзнат. Лицето му е заскрежено. Наоколо няма никакъв живот.

Дори птици не прелитат в небето. Овчарят се казва Томас и е на седемдесет и шест години. Още на младини той е загубил семейството и имуществото си и е бил принуден да заживее в това негостоприемно място.

Всичко, което притежава, е една малка дървена колиба и няколко овце. Два пъти месечно слиза до близкото село, за да си купи хляб и олио. Откакто се помни, не е ял месо. Мляко и сирено обаче има достатъчно, защото си ги произвежда сам. Овчарят върви бавно и се бори със студения вятър. Селото е на около двайсет мили. Разстоянието обаче не го плаши. През последните четиридесет години той извървява познатия дълъг път без никакъв проблем. Този ден обаче сякаш е по-студен от обикновено.

Докато крачи към селото, Томас мисли за овцете си. Тревожи се да не пострадат в лошото време. Изведнъж съзира нещо, което го стъписва: пътят му е пресечен от човешки следи. Навети от снега, едва забележими, но все пак – следи.

Те идват от полето и водят към близката гора. Томас се сепва. Откакто се помни, винаги е бил сам по тези места. Случвало му се е да среща хора, но това е било рядко, и то винаги през топлите месеци. Но сега е зима, и то люта зима.

А през всичките тези години на самота той не е мяркал жива душа по тези места през зимата. Пътят му обаче е пресечен от стъпки. Кой ли е минал оттук? И защо? Недоумението у Томас расте с всяка изминала минута.

Там където стъпките изчезват, няма нищо друго освен гора. След нея има малка река, а после друга гора. В края на втората гора има блато, а после поле. Томас познава района добре и затова тези следи не му дават покой. Той гледа към тях и се колебае.

Вече е почти обед. До селото има още доста път. Ако иска да стигне по светло, не трябва да се отклонява. Времето не тече в негова полза и трябва да реши по-бързо как да постъпи.

Томас стои на пътя и гледа към близката гора. Ако не отиде днес до селото, ще трябва задължително да го стори утре, защото провизиите му са се изчерпали. Никога досега обаче той не е ходил до селото в два последователни дни. Пътят е дълъг и изисква голямо усилие.

Томас знае, че на неговата възраст и при това лошо време едва ли ще има сили да повтори пътуването си на другия ден. Така че решението да продължи по пътя си идва от само себе си. Едва направил няколко крачи обаче, и някаква странна сила, както никога до този момент в живота му, го кара отново да се замисли. Миг по-късно, сякаш загубил здравия си разум, той се отклонява от пътя си и навлиза в тъмната гора. Под високите борове вятърът не се усеща така силно както в полето и Томас си поема дъх. Без да спира, следва стъпките в снега и внимава да не ги загуби.

Така минава около час и той вече започва да съжалява. Отклонил се твърде много, а не е открил никого. Тогава започва да се колебае дали да не се откаже и да се върне назад. Спира за момент и се оглежда. Оказал се е сам в нищото и е загубил ценно време. Той се ядосва на себе си и тъкмо се кани да поеме обратно, когато в далечината съзира човешки силует.

В първия момент това го стряска, но после идва на себе си и бързо закрачва към него. Не след дълго пред очите му се разкрива най-странната картина, която е виждал през живота си.

Коленичил в снега, с вдигнати нагоре ръце, пред него се откроява образът на мъж, покрит с черно расо. Томас гледа и не вярва на очите си. След кратко колебание той го доближава и пита какво прави на това пусто място. Тогава черноризецът се обръща и го поглежда.

Когато погледите на двамата мъже се срещат, с Томас се случва нещо странно – от очите му бликват сълзи. – Антоний – казва монахът, – името ми е Антоний. Томас се разтреперва. Очите на непознатия го пронизват и той инстинктивно понечва да му целуне ръка. Младият мъж обаче отдръпва десницата си и му казва, че иска да остане сам. Томас се съгласява да си тръгне, но преди това моли да посети пак младия монах.

Монахът го благославя и му дава малка иконка. Томас поема обратно към колибата си. Торбата му е останала празна. В нея няма олио и хляб, но душата му е пълна. Получил е нещо, което не може да опише с думи. На сутринта той чувства необикновен прилив на сили. Противно на очакванията си, че няма да може да отиде до селото на другия ден, с бодра крачка поема повторно натам.

Следобеда на същия ден мълвата за странния черноризец вече е достигнала до местното население.

30_paunda

линк към преведения откъс на немски език

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай