Public Republic Art Studio

Купонът като социокултурен феномен

14 юни, 2015 от · Няма коментари

Проф. дфн Томислав Дяков

party_1
Photo: Dennis Skley

„…културата в цялата си сложност може да бъде разбрана добре, ако се подхожда към нея от семиотична гледна точка […] обектите, поведенията стойностите са именно такива, защото се подчиняват на семиотични закони…”
У.Еко(1)

І. ФОРМИ, ЕЛЕМЕНТИ И ХРОНОТОП НА КУПОНА

Почти във всички случаи думата купон се употребява в преносното си значение – събиране и веселба на млади хора (или чувстващи се млади), своеобразен празник със или без повод.

Enjoying party
Photo: Galveston.com

Синоними на купона, отразяващи различно историческо време, а вероятно и малко по-различен начин на празнуване, са джамбуре(2), терен и парти(3). Интересни са народните етимологии на названията, внасящи в семантиката специфични темпорални щрихи: купон означава, че участваш в него, ако си поканен(4).

Връзката с буквалното значение на съществителното (от френски език) е непряка – 1. Отрязък от ценни и други книжа. 2. Остар. Отрязък от продоволствена карта(5); т.е. купон=покана.

Джамбурето е олелия, веселба с много шум, песни и танци (6) в повечето случаи на закрито, но с участие на повече хора. Теренът е събиране в подходящо време, на специално осигурено (необезпокоявано) място за целта на празнуването(7).

Названието парти има нюанс на изисканост, подбраност: не всички могат да участват, а само определени предварително двойки(8). Вероятно произходът е свързан със смисъла на латинското „pars” – част от нещо.

Най-широко разпространение в края на века има обозначението купон. Създадено от поколението на 40те-50те години, то като че ли „усреднява” и „унифицира” представите на всички останали за определен вид младежка забава.

А и кризата и купонната система през 90те години реактуализираха не само названието, но и идеята „да се веселим, докато можем”. В тази посока – като социорегулативна система, бихме могли да потърсим функционалната насоченост на купона.

Най-общо описание на купона
В основата на това описание лежат множество повтарящи се елементи, наблюдавани и записвани при теренна работа, както и анкети и разкази на участници от различни възрасти и групи.

Разбира се, трудно би се постигнал точен инвариант, защото индивидуалните разновидности са твърде много: зависят от времето, мястото, поколението, индивидуалната и груповата култура на участниците, от образованието им, дори от техния брой и т. н.

Затова описанието е най-общо и неизчерпателно, като са загатнати само онези ядра, които стават притегателни центрове на празнуването и без които то не може да се осъществи пълноценно.

party_2
Photo: Edoardo Costa

За примери ще използваме преди всичко начините, по които сега, в края на века, студенти от София и провинцията празнуват (точната дума е „купонясват”) в различни по своя състав компании („различни сбирки”). В много отношения, както ще видим, схемата е една и съща, с други думи, репрезентативна за всички млади хора.

Несъмнено е, че ситуациите в селото и града са нееднакви. Консервативността на все още функциониращия патриархален морал, маломерността на социума, ясната „поставеност” на ролите, близките познанства-роднинства в провинцията (не само в селото, но и в малкия град) не позволяват този тип комуникация, която „разрешават” анонимността и свободата на града.

Това е и основната причина младите хора, „откъснали се” от семейната среда за учение или работа в града, да бързат да „наваксат” пропуснатото.

Фактите показват, че в много случаи те са не само най-активни в купоните, но често са и инициатори на младежките сбирки. В този смисъл в културно отношение опозицията село – град няма определящо значение.

party_people
Photo: Tambako The Jaguar

Купонът се прави по принцип без специален повод, но добре би било, ако е в чест на някакъв празник, просто за веселба. Това може да е сватба, раждане, рожден или имен ден(9), важно е да има желание и възможност да се съберат хора на определено място(10). Понякога достатъчен повод е получаването на пари(11), успешната сесия, победата при футболен мач; всеки участник в купона трябва да има настроение и да допринесе своя дял за общото веселие(12). Може да е продължение на запоя в кръчма или просто събиране на компания при задължителното наличие на алкохол(13).

Ако няма повод, ще се измисли(14); добре е поводът да е весел, „а ако е тъжен – с помощта на бутилка вино и приятели ще го забравиш”(15). Понякога, когато се съберат хора единомишленици, купонът става и от само себе си(16); ако е на календарен празник, или национален, сиреч почивен ден, се вихри докъсно(17). „За да протече един купон, е необходимо преди всичко да има хора, желаещи да се забавляват, приятна обстановка и хубава музика” – обобщава студентка от втори курс(18).

В никакъв случай не трябва да се прави често. Нормално е според някои – един път в седмицата(19); според други – един път в месеца(20).

Повечето участници смятат, че донякъде се губи смисълът, ако често се прави, не само защото омръзва, а и престава да носи радост и удоволствие(21): „героите са уморени, а може и да си омръзнат”(22). „Честото посещение на купони разваля удоволствието от самия купон и се превръща просто в пиянска сбирка, а това ме отвращава”(23).

„Ако твърде често се правят купони, те се превръщат в ежедневие… но без купон не може, това е сигурно…”(24) Необходими са известни интервали(25), човек се изхабява емоционално(26); „няма да я има тръпката, всичко ще стане навик”(27). Нещата не трябва да се сливат и да се губи представата за време(28).

Единодушно е мнението, че най-удобното време за купон е времето привечер, вечер и нощем. Тогава хората се чувстват по-свободни(29). „Може и в друго време, когато родителите ги няма, за да не се пречкат”(30). Прието е обаче това да е вечер(31) – тогава е най-удобно за всички(32). По възможност и да е петък или събота, защото са хубави дни за такива начинания, особено „по тъмно”(33).

Честотата на купоните преобладава през зимата(34). „Вечерта, освен всичко, е времето, когато забраните падат – вихрят се настроения и страсти”(35); късните часове освобождават задръжките на човека(36); „нощта е тайнство и изненади”(37). Лятото също е купонджийски сезон(38).

Прави впечатление обединяването на категориите време и пространство в представите и практиките, свързани с купона. Мястото на действието трябва да е отделено по някакъв начин от останалите места, то трябва да е маркирано по определен начин от останалите места, да носи специфични белези.

party_tanz
Photo: 4ELEVEN Images

Съчетано с „вечерното време”, то създава хронотоп, изразяващ една от най-важните същности на явлението като социокултурен феномен. Конкретните данни са следните: подходящо място са вилите и хижите в планината, защото е по-весело(39). Някъде, където има повече място(40). В малко, отделено заведение, с много алкохол(41).

Най-удобно е да се прави на някои отдалечено място, за да не се стига до разправии със съседите или с хора, на които не им е до купон(42). „Най-добре е да се прави купон в къща без родители, вила, защото хората се чувстват по-свободни да правят каквото си искат; не пречат на околните, а и околните не им пречат”(43); „в големи къщи, топли стаи и по-ниските етажи, за да ти се шири погледът, да ти е топло на душата и никой да не ти се бърка”(44).

Подходящ е празен апартамент или вила, „като е задължително отсъствието на родители-натрапници и истерични съседи. Най-хубавите купони стават в хижи в планината с приятна компания и много алкохол”(45).

Купонът е възможен у дома, но по-добре в „нестандартна обстановка – в планина, на море, в хижи или вили, в гората или на плажа”(46). В общежитията също стават „жестоки купони”(47), но най-добре е на вила, усамотена, защото „освен, че е приятна средата, не е гъсто населено и могат да се правят неща, непозволени на други места”(48).

Трябва да има място за танци „и за други неща, така че никой да не се притеснява”(49). За целта са подходящи и читалните (в Студентския град), „там е най-весело, може да отидеш и непоканен, влизат и излизат различни хора”(50), „има достатъчно място и няма какво да се чупи”(51). „Да няма родители, за да сме спокойни и по-свободни”(52). „Най-хубавите купони стават извън София, в по-малките населени места, защото там отиваме една огромна компания и ние сме господари на положението”(53). Истински купон се прави „на свободно от „външни лица” място”(54).

Явно е, че хронотопът е константен за купона: вечерта (нощта) обезателно е обвързана с изолираното място, отделено от останалите пространства на социума. В този задължителен вариант хронотопът вече сигнализира определена ритуалност, някакво повторение, детерминирано от традицията.

Като че ли и останалите конструиращи купона елементи имат такъв характер – те също са приети за неотменни, без тях купонът „не се получава”, става обикновено „събиране”, „пионерски събор”(55).

Преди всичко едно от най-важните условия е участниците да са от двата пола, тогава „се получават интересни ситуации”(56). По-весело е и има повече запознанства(57), „само в мъжка или женска компания е много тъпо”(58).

Възможностите за задявки са по-големи(59), по-интригуващо е и по-разнообразно(60), когато „има хора от двата пола, има повече неща за правене”(61). Така може „да се изживее нещо хубаво и силно”(62). „Разговор по женски – да, следобедно лейдис парти – да, но женски купон – не. Много жени на едно място за по-дълго време не носи нищо добро”(63). Двата пола се допълват и създават атмосфера за изява(64).

„Как иначе ще се стигне до секс?”(65) Купонът трябва да е съпроводен с много емоции(66); „купон става единствено и с двата пола, в противен случай ще бъде едно скучно събиране на девици или на егоисти”(67). На купона задължително „трябва да стават свалки”(68).

Обикновено интереса на околните предизвикват „най-дивите”(69), „веселяците”(70), „развихрилите се”(71), „тези, които присъстват най-ярко, независимо дали вдигат шум или не”(72).

Впечатление правят „танцуващите добре или които имат интересна външност”(73), а също и тези, „които са най-весели, най-много пият и най-много говорят несвързани неща и предизвикват смях у другите – те почти винаги са център на внимание”(74).

Понякога вниманието привличат непознатите(75); „най-интересни са тези, които умеят да те предразположат”(76); „тези от другия пол”(77). На всеки купон трябва да има „по-ярки личности, които разказват най-добре вицове, винаги знаят нови […] интерес възниква и при флиртове (свалки) […] личният живот в компанията не е скрит…”78

Всяка компания трябва да има „душа на компанията”, „зевзеци”79; от тях винаги би могло да се научи нещо…80 Хубаво е „някои от участниците в купона да може да пее хубаво”81. „Всички се впечатляват често от хората, които нямат никакви задръжки”82, от тези, „които са по-нетрадиционни като „мислене и поведение”(83), „най-щурите и откачените”(84), „атрактивните”(85), „най-разкрепостените”(86).

При участие в купон трябва да се помисли и за облеклото; особено внимание на това отделят момичетата, защото чрез него те привличат момчетата. Дрехите трябва да са „удобни, но и секси”(87), „готови за спорт”(88); „преди да избера какво да облека за купон, сигурно изваждам половината гардероб”(89); „търся предизвикателството, но не като забравя да облека нещо”(90). „Предпочитам да съм в светли дрехи – естествено, високи обувки, къса пола, дълбоко деколте, хубава прическа и перфектен грим”(91).

„Моят стил на обличане за купон е наистина предизвикателен – по-малко дрехи и повече плът. А така е и по-удобно, защото от много танцуване прегрявам…”(92) „Лично аз определено търся и създавам предизвикателство, било то във „вампирски” грим, изчанчена обица или още едно разкопчано копче (но винаги само един елемент)”(93).

Основната цел на купона е отпускането – намаляване на ежедневното напрежение, постигане на добро настроение и буйна веселба. Всичко това зависи единствено от желанието на компанията(94). Човек не бива да се срамува от нищо на купона(95). Всеки трябва да се забавлява, но и „да се увлекат максимално повече хора в изгодни (забавни) нам активности”(96).

Централен момент в прекарването са танците – бързи и бавни(97). Активността на хората може да се провокира, „като се заяждам с тях, танцувам и т. н.”(98). „Купонът трябва да осигури възможност за най-хубаво прекарване и разгръщане на всяко въображение. Купон без фантазия и лудост не е истински.

Най-главната цел на купона е да се случи нещо изключително, което да бъде запомнено от всеки! Всички трябва да изживеят нещо хубаво и силно, да развихрят страстите и фантазиите си… Нужно е участниците да имат сходни ценностни системи, да се стимулират в процесите на общуване”(99). „Може би първоначално на купон се срамуваме, а после се отпускаме…

Може да се отпуснем толкова много, че после да се срамуваме”(100). Трябва да се пее, играе и пие. Понякога, когато предварително има уговорка, или когато градусът и настроението са високи, купонът става нещо като карнавал, маскенбал.

Всеки се маскира, облича странни дрехи, „които най-му харесват. Майтап да става”(101). „Срам няма, а скромността не отива, това е един вид разтоварване, развлечение, натоварване с други силни емоции, които липсват в сивото ни ежедневие”(102).

На купон човек преди всичко „ръси глупости, танцува и се включва в пиенето”(103), „прави това, което му се прави”(104). „Аз лично участвам чрез бурен смях и говорене на дивотии. Също и чрез танци”(105). „Общо взето, начинът, по който протича купонът, повтаря старата традиция: 1) всички се гледат странно; 2) всички ядат и започват да пият; 3) храната свършва, съответно са се завързали познанства, оттам нататък в един или друг ред – танци, пиене, пеене, мъже, чакан на изгрева, първия трамвай и т. н.(106)

party_musik
Photo: Drew Ressler

Във връзка с това важен и задължителен елемент на празнуването е музиката. Тя може да бъде разделена – според функционалното си участие – в две фази: слушане на музика и танцуване по нея и пеене на песни. Разбира се, модите и стиловете се сменят с течение на времето. Музиката е разнообразна и в „зависимост от часа”(107) първо е бърза (диско, рейв, фолк), после – бавна (балади, блусове).

Ако няма касетофон, се пускат радиостанции, излъчващи подходящите за момента мелодии(108). Песните, които се пеят, обикновено са народни – например македонски или родопски(109); влияние за това оказват и телевизионните предавания от типа на „Каналето” и „Топ фолк”, както и радиоемисиите на „Сигнал плюс”, които популяризират народната, но и масовата култура.

Впрочем немалко дискотеки променят програмите си, за да са „в тон със съвременността”, посвещавайки специални дни в седмицата на народна и фолк-музика, а някои изцяло се превърнаха във фолктеки. „На бързата музика всички танцуват заедно, бавната помага на хората, които се харесват, да се сближават…”(110), „темпото на музиката зависи от степента на напиване и от предпочитанията на компанията”(111). „Избирам бавната, защото така съм по-близо до избраника си и мога да го докосвам”(112). Музиката помага на хората да се отпуснат(113).

„Песните, придружени с китара и други инструменти, ми харесват изключително много. Да пееш, значи да ти е хубаво. Когато всички пеят, значи всички са весели. Въобще за мен идилията за един купон е това – песни, китара и смях. Разбира се, и много танци”(114). Предпочита се „по-луда музика, която не те кара да заспиваш в 21 часа”(115), „всички се чувстват в приповдигнато настроение, потропват с крак, танцуват и пеят”(116).

С други думи, значението на музиката не е толкова като фон на протичащия купон, колкото като средство за постигане на определена еуфория, а също – свързана с танца – помага за изявата на участници пред другия пол. В някакъв смисъл танцът, особено в контекста на тази младежка забава, е сексуален показ, своеобразна „надпревара за завоюване на партньор”.

Странен на пръв поглед е фактът, че трапезата (храната) няма много голямо значение за протичането на купона. Повечето обяснения са в смисъл, че „не сме се събрали да ядем, а да буйстваме и да се веселим”(117).

Храните по-скоро съпътстват алкохола – във вид на мезета (сандвичи, различни ядки, плодове, сокове, безалкохолни напитки).Осигуряването на повече хранителни продукти „изисква повече време, а това вече е друг тип прекарване, свързано с готвене. Тогава купонът трябва да е неколкодневен. Въобще яденето пречи на пиенето, а за другите работи да не говорим…”(118)

party_drink
Photo: Patrick

Алкохол обаче не може да не се пие по време на купон „обикновено в големи количества”(119), „за да стават повече емоции”(120); „хората се отпускат, отпадат задръжките”(121), „става по-весело и приятно, когато си на градус”(122).

„Пиенето само помага на купона, ако не го развали окончателно, защото алкохолът премахва забраните, подтиска смущението и комплексите…”(123) „Пие се и става много интересно да се наблюдават хората в такива ситуации, защото се оказва, че някои стават съвсем други и изобщо става по-различно, по-непознато, по-непозволено; и същевременно по този начин стават ясни повече неща”(124).

„На много момчета им трябва алкохол, за да се отпуснат, да придобият весело настроение и да станат по-смели”(125); „присъствието на алкохол допълва атмосферата на купона; именно употребата му кара купонджиите да се чувстват по-свободни, по-весели, да нямат табута и предразсъдъци, да бъдат по-всеотдайни в емоциите си”(126).

На тези, които не пият, обикновено се гледа „като на дезертьори”(127), или „с разбиране, но и с известно неодобрение”(128). „Всички, които пият, навиват трезвениците да пият. Някои започват да се отнасят иронично към тях. Други ги молят поне да опитат”(129), те са „рядкост, но е важно да не развалят купонджийското настроение”(130).

Понякога другите не са много доволни от въздържателя и „всячески му показват, че се държи неуместно”(131). „Много е важно поведението на непиещия. Ако той е забавен, отпуснат и разкрепостен и без да пие, не биха му обърнали много внимание…”(132) „Хората, които не пият, се правят на интересни и са решили да гледат сеир”(133).

„Тук няма наблюдатели, всеки трябва да участва”(134), „те са като извънземни”(135). „Щом някой е отишъл на купон, то следва, че е приел един вид правилата на събирането. Почти всички пият”(136). „Мислим и определяме непиещите като „мамини детенца” или „бебчета”(137), „хора, попаднали където не трябва, не на място”(138).

Съпътстващ самата структура на купона елемент, немаловажен за неговата същност, е сексът. Той, разбира се, не е задължителен, но е желателен: обусловен е от участието на двата пола и от стремежа им към по-непосредствен и пълен контакт, към обстановка на освободеност, отпускане, алкохол, музика и танци, които заявяват открито сексуалното присъствие и цялата атмосфера на необичайност и „разрешеност” на „забранените удоволствия”. Необходимо е „желание и привличане, за да има секс”(139), „подходящо място”(140), „легло, презерватив, стая, желание”(141), „бутилка червено вино в добавка”(142), „липса на вмешатели”(143).

Често „момичето подтиква чрез арогантното си поведение, облеклото и жестовете”(144), „нужно е поне малко пространство, където няма да нахълтват хора, презерватив и партньорът ти да не е прекалено пиян. Но ако е много пиян и все пак може, другите две неща може и да отпаднат”(145).

„Сексът не е задължителен, но е възможен и понякога дори красив тъкмо по време на купон, но не трябва да е свързан с насилие”(146). „Много често отдавна харесващи се момиче и момче разбират за взаимните си чувства по време на купона.

Тогава падат задръжките им и се стига до секс”(147). „Почти на всеки купон се стига до секс. Това вече е нещо нормално”(148), „нужно е човек да изпие 2-3 чаши алкохол, да се отпусне, да си хареса някого и двамата да не му мислят много”(149), „…стига да има място, не че не са ставали ексхибиционистични истории, нужно е да те удари малко в повече хормона и да ти се вдигне адреналинът…”(150)

„Купоните се организират именно с тази идея; сексът се благоприятства от самата обстановка – атмосферата, алкохола”(151), „много от хората именно затова ходят”(152). „Понякога стига и поглед в превъзбудено състояние (предвид мимолетното желание)”(153).

„Сексът е финал на всеки по-вихрен купон: достатъчно е добро настроение, малко алкохол и разбира се, мъж и жена, които го искат”(154); „между двама души трябва да „прехвърчат искри”, освен ако сексът не е насилствен”(155); „получава се дори когато в усамотена стая има някой пиян”(156).

Въпреки развихрянето на страстите и общата неконтролируемост и непредсказуемост на действието, купонът има някои свои негласни правила, забрани, които повечето от участниците стриктно спазват: „да няма правила и забрани след някоя чашка”(157), освен поставените от домакина(158), също така „не трябва да бъркаш в носа, да плюеш по земята”(159), „не пожелавай мъжа (жената) на ближния си, нито чашата му, нито цигарите му…”(160), на трябва да се взимат наркотици(161). „На купон е разрешено всичко, освен ако изрично не е забранено”(162).

„Няма забрани. Ако имаше, не би бил купон. Това е повод и място за отпускане, а не обратното…”(163); „аз лично гледам да не се събличам на купон, както правят някои”(164)! „Не трябва да се троши инвентарът, трябва да се съобразяваме с другите”(165); „не трябва да се повръща на килима, желателно е да не се „забърсва” чуждо гадже”(166); „не се разделят установените двойки, не се поврежда нищо в помещението на купона, не се насилва никой да пие, пуши или да прави нещо, което не му е приятно, не трябва да се натрапва музика, която не се харесва…”(167)

За да завършим най-общото описание на купона, ще цитирам няколко кратки негови характеристики, направени от участници:

 „слушахме музика, пихме, хапвахме, говорихме си и танцувахме, по-късно хората се поотпуснаха и започнахме да „фамилиарничим”, шегувахме се с отделни хора, но добронамерено, много се смяхме…”(168)
 „събрахме се приятели, без официален повод. Имаше алкохол, мъже и жени, настроение, смях, любов и секс. По някои време танцувахме. Посред нощ се къпахме в минералните басейни. Някои от нас се „отразяха” и заспаха след горещата баня, а другите продължихме до сутринта”(169).
 „лятна нощ, звездно небе, гора, огън до небесата, шумна компания, печена риба, алкохол, смях, песни, звуци на китара, страстни целувки и…”(170)
 „Вила. Много хора – познати и непознати. Музика. Алкохол. Страхотно настроение. Секс”(171).
 „Последният купон, на който бях, беше малък – от около 12 души, с повече момчета, отколкото момичета. Слушаха се последните фолк-хитове и от време на време диско. Всички пиеха, танцувахме, забърсах – ново гадже, на което не държа. Сменяхме си дрехите – на момчетата много смешно им стоят женски дрехи, имитираха ни”(172).
 Повтарящите се, постоянни елементи на купона въпреки своите разновидности подсказват определена ритуалност, определена съвкупност от ритуални идиоми(173), насочващи към семантиката на празнуването. Точно те „декодират” текста, чрез тях се осъществяват диахронните, а и синхронните връзки, и пак те означават купона като социокултурен феномен. Бихме могли дори да кажем, че купонът е специфичен съвременен младежки обред.

Мястото на купона в културата

Всеки опит да установим социалните функции на купона и мястото в народната култура чрез анкетиране на участниците (и зрителите) в него би се натъкнал на неразбиране, а и на неумение да се обясни същността на явлението. В подобна ситуация впрочем попада почти винаги теренното изследване, което търси не само реконструкция на текста, а и възстановяване на кода чрез разказите на информатори(174).

Несъмнено, обичаите и нормите, моралното, политическото и религиозното поведение в голяма степен се спазват несъзнателно. „Ние действаме и мислим по навик и нечуваната съпротива срещу най-малките нарушения идва повече по инерция, отколкото от съзнателната воля за поддържане на обичаите, чийто смисъл е непонятен”(175).

Затова една от целите на социокултурната антропология е да потърси този смисъл; „поетиката на всекидневния живот”(176), правилата и принципите, които лежат в основата му.

Купонът е една от съвременните форми на културата, защото е форма на социален живот: чрез него се осъществява определена, макар и незначителна част от приемствеността на културната традиция(177).

Младите „отбелязват” младостта си, преминавайки постепенно към по-зрялата възраст; този процес на „истинска смърт на детството”(178) е маркиран в ритуала, най-общо казано, нарушаващ забраните.

Самото поведение, както и задължителните, съпътстващи купона „обредни практики” трябва да разбият нормите, утвърдени в обществото „от по-възрастните”. Както сполучливо отбелязва Роз-Мари Стателова в своята лекция „Рокът – опит за културен модел”, музиката и държанието на младите е „своеобразно показване на кукиш към родителите”. Купонът маркира мечтаната и постигната свобода.

От друга страна, самата съвременна младежка култура е част от народната; тя е субкултура, чиито елементи (ритуали, вярвания, песни и т. н.) са частично, а не изцяло автономни. Те се различават от останалите и все пак са във връзка с тях, бидейки обусловени от тях. „Субкултурата – пише Питър Бърк – е система от споделени значения, но хората, които участват в нея, споделят значенията на културата като цяло”(179).

Чрез своето маргинално битие купонът концентрира в себе си различни смисли, чийто контекст може да бъде доловен при анализ на диахронните и синхронни връзки.

Детайлното разглеждане на неговите компоненти сигнализира смешение на културните пластове, характерно впрочем и за множество други форми(180).

Забавянето на културното развитие, пресата на чужда култура, после бързото ускоряване(181) в по-ново време, трансформационните процеси още от Възраждането(182) са главни фактори за това смешение.

Традиционната култура изведнъж става „тясна” за човека, тя ограничава развитието му. Това „довежда до разрушаването на старите пространствено-времеви закономерности; човекът излиза от затвореното пространство на традиционните общности, но настъпва несъответствие между начина на живот при новите условия и регулативните норми на традиционната култура.

В отговор на това навлизат средствата за масова комуникация, но установените с тяхна помощ норми на общуване и взаимодействие става невъзможно да се задържат само в рамките на града. Формите на градската култура активно проникват във формите на селското общуване, а самата градска култура се превръща в синоним на цялата съвременна култура”(183). (к. а., Т. Д.)

Купонът „фокусира” в себе си всички тези тенденции, той е средоточие на традицията, верифициращо нейния континуитет и несъмнената необходимост на обществото от преход и вечно обновление, вечен живот. Както твърдят всички информатори – без купон не може.

ІІ. СИНХРОННИ И ДИАХРОННИ ВРЪЗКИ

Както подчертахме многократно, купонът е празник и тази му същност установява типологични контакти с празниците от древността и съвременността. Думата празник е в опозиция с думата делник(184); празникът е празен ден, в него не се извършват всички онези неща, с които делникът е пълен(185).

В културата те задължително трябва да са различни(186), защото чрез тях се маркира не само ходът на времето, но и преходите от един цикъл към друг – в природно и социално отношение. Затова и понятието празник в старобългарския език още има широк смисъл и отговаря на различни гръцки понятия(187): бездействие, отдих, почивка, празник, тържество, увеселение, веселба, удоволствие, край, посвещавам в тайнство, свещен обред, празненство.

В по-общ смисъл дихотомията празник – делник е „снет” образ на опозицията сакрално – профанно(188); тук е подчертан не само онзи „момент от социокултурната динамика, в който общността утвърждава по игрови (лудически) начин присъщите й култура и обществени отношения”(189), а също и механизмите, по които се постига състоянието на празничност, и дълбокият смисъл на вечното завръщане, обновлението.

Естествено, самата същност на диахронните връзки предполага „превод” от една култура в друга, а съхраняването може да се извърши чрез „снемане” или чрез „адаптация”(190). Съществено обаче е запазването на взаимовръзката между социалната структура и процеса на социален живот – това е функцията(191) на празника, маркиращ прехода.

С други думи, празникът е обединяващо звено между различни в темпорално и пространствено отношение култури. Например рожденият ден се празнува и от древните(192), и от съвременните хора – текстът е запазен с малки различия, независимо от промяната в кода. И сега, както и преди 2000 години повечето хора не оставят непочетени рождените дати дори след смъртта на близките си; запазват се даренията и т. н.

Следователно става дума за една и съща система на мислене, „подредена общност от думи, ритуали, институции”(193), „действаща” не само в диахрония, а и в синхрония. Младежките събирания и начинът на празнуване в края на ХХ в. са твърде сходни, например в Европа, защото „ритуалите по-скоро са възхвалявана форма на обичаите и практиките в европейските общества, предаващи възвишеността на чувствения опит чрез символични действия и операции…”(194)

Нека разгледаме, пак в най-общ план, онези сходни и диахронни елементи, детерминирани от опозицията на сакралното и профанното.
Преди всичко това е празничната карнавализация на живота, породена от идеята за преобръщане на космоса: „карнавалът има световен характер, това е особено състояние на целия свят, неговото възраждане и обновяване, в което всички са съпричастни”(195). Тук, както и в съвременния купон, няма изпълнители и зрители. Всички са участници.

Смеховата култура сякаш „прескача” от римските сатурналии през „празничния, втори живот на народа” от Средновековието и Ренесанса до наши дни. Самото празненство винаги е било активизирано от представите за кризисни, преломни моменти (смърт – ново раждане; смяна и обновяване).

Освен това карнавалният елемент в купона подчертава неговата народност, алтернативност на официалните празници, които винаги са сериозни, те са „мероприятия”. Купонът „отменя” йерархичните отношения, забраните, нормите, наложени от обществото, и, естествено, отчуждението също изчезва , макар и временно.

Той „използва” все същите „форми и символи на карнавалния език… изпълнени с патоса на смените и обновяванията, със съзнанието за веселата относителност на господстващите правди и власти.

За този език е много характерна своеобразната логика на „обратността” (à l’envers), на „обратното”, „опакото”, логиката на непрекъснатите премествания на горницата и долницата („колело”), на лицето и гърба, характерни са най-различни видове народии и травестии, снизявания, профанации, шутовски увенчавания и развенчавания”(196).

Характерните за купона шеговити (до грубост) отношения, закачките, „щуротиите”, „говоренето на дивотии”, вицовете, фамилиарниченето, подигравките, различните преобличания, маскирания, имитации на личности (например преподаватели или родители, ръководители, политици), разговорите около „телесната долница” и нейните физиологии, псувните и ругатните, дори самият секс – особено с „ексхибиниостични елементи” – всички тези съставки на този празник имат диахронен характер и осъществяват „превод” на народната култура.

Използвайки определенията на М. Бахтин, можем да кажем, че на почти всички нива на структурата откриваме „изключителното преобладаване на материално-телесното начало на живота: на образите на самото тяло, на яденето, пиенето, екскрементите, „половия живот”…(197)

И разбира се, над всичко се извисяват веселбата, смехът, отпускането-освобождаване. Карнавалността на купона е прахосничеството(198) – дрехите дори са най-хубавите, най-скъпите, най-сексапилните, тези, които не са за всекидневна употреба, тези, които „се пазят само за определен случай”.

Облеклото има знакова стойност, то предава послания на социума, „предизвиква”. Пиенето, алкохолът също са в извънмерна употреба; „те пият така, като че ли никога повече няма да пият…”(199)

Обстановката, средата със своята изолираност=освободеност също е важен фактор, поощряващ „позволеността на непозволеното” – волнодумствата, снизяванията, грубостта и насилието, флиртовете и секса. Логично е „теренът” да бъде освободен от присъствието на по-възрастното „пречещо” поколение на родителите.

Площадното място на карнавала вече е заменено от друг по-затворен център, но и самата младежка култура е субкултура, тя хем е част от народната култура, хем се отграничава от нея в определени ситуации, така както и самите поколения се диференцират.

Отделни отгласи на площадността, някаква, „носталгия” по „мегдана” и „всенародното тържество” можем да открием в предпочитанията на някои млади хора „за купон на места, в които непрекъснато се влиза и излиза и идват и си отиват различни хора – познати и непознати”.

Впрочем социалистическата нормативност по принцип унищожи традиционните културни центрове (характерни не само за нас, а и въобще за Средиземноморието и Балканите) – ханове, кръчми, механи, бирарии, локали, кабарета. Изявите на площада се режисират, подреждат, съгласуват, „канализират” и, естествено, престават да кореспондират с автентичната народна култура. Това е допълнителна причина за „бягството на младите”.

С други думи, „бунтът” е не само срещу „старите”, а е бунт срещу старото, срещу стария свят и стария порядък и всяко ново поколение се стреми да отхвърли тотално преходното, синоним на „отживялост”.

Музиката, песните, танците също подчертават карнавалността, необичайността на празника. От една страна, танцът е сексуална изява и също е призив към другия пол, подчертавайки тялото и неговата красота. От друга страна, танцът може да бъде „снет образ” на оплодителния акт и тогава знаковата му стойност пряко съответства на същността на купона.

В диахронен план обаче танцът би могъл да се интерпретира и с ловните и военни практики, имитирайки битка(200). Вероятно тук се откриват древни реликти от обреди, реминисценции от деянията на воина (културния митичен герой). Общият смисъл е завоюването, добиването на природните и социални блага, свързано с преодоляване на препятствия.

В този аспект „буйствата”, „буйността” на танците по „бърза музика” не са само продукт на натрупана и неизразходвана младежка енергия, а архетип на придобиването, на победата, изразявана несъзнателно. Съпровождащите танца крясъци, тяхната отсеченост и мощ, цялата изглеждаща неконтролируема сила подчертават допълнително „воинската” семантика.

Мисля, че не е необходимо да коментираме сбиванията между мъже „за жена, която ги е предизвикала и им е дала знак” точно по време на танците: мястото на танца е арената за освобождаване на надмощието, полето за двубой.

Неслучайно „всички празници развиват шествия, някакъв танцов комплекс, развиват събиране на трапеза…”(201) В контекста на купона танцът има по-висок семиотичен статус, отколкото словото; а вероятно винаги е било така, ако си спомним описанието на Цамблак в „Слово за отсичане главата на Йоан Кръстител”: „Та какво от възбуждащите страст неща не направи тази скверна танцьорка: да танцува, да играе с ръце, разголени до лактите и много повече, да издава някакви звуци, по-скоро изтънчени, отколкото естествени, и да прибавя към тях съответно думи; да възпламени едновременно пламъка на страстта, като се извива и подскача, и тръска глава насам-нататък, и събраните си коси да разделя на множество части, които бяха беснеещи, а не благоприлични!”(202)

Разбира се, този проблем е свързан с по-глобалния – за присъствието на мъжкото и женско начало. Самата карнавална поетика е проникната от циклически представи за времето, вечното обновяване на живота чрез смъртта, плодородието и еротиката(203), немислими без основните бинарни опозиции.

Дихотомиите на карнавалността са свързващото звено между първобитната митология – ритуал, карнавалната антична и средновековна култура и съвременността. Сливането на двете начала обозначава плодотворящия акт и раждането на новото.

В социалния план на купона това са интересът и стремежът към еротиката и секса и като че ли всички останали елементи имат подготвящо значение. Впрочем в корена на съществителното „карнавал” присъства carne – плът, месо, недвусмислено показващ насочеността на практиките. „Карнавалът – пише П.Бърк – е не само празник на секса, но и празник на агресията, на разрушението, на оскверняването. Може би трябва да се мисли за секса като среден термин, който съединява храната и насилието”(204).

Сексът е противопоставен на поста през останалото време; той е нередовен, несемеен при младите хора и с това е необичаен, невсекидневен. Той е желан по време на купона, защото обръща нормативните отношения на дистанция, регулирани и санкционирани от обществото в другото време. Освободеността на купона дава възможност за осъществяване на взаимното непознато привличане: мъжът трябва да превъзхожда жената „чрез телесната сила и смелостта си, жената – чрез природната си дарба да владее склонността на мъжа към нея”(205).

Самият полов акт понякога се отъждествява (както и в първобитните общества)(206) с яденето, поглъщането („ще те изям”, „ще хапнеш”), съответстващо на безмерността на карнавалния гуляй, т. е. на ситуацията на лиминалност.

Всички езически празници се стремят да нарушат границите, да достигнат безобразия, мръсни приказки, преяждане, препиване – все символи на преминаването(207).

З. Фройд интерпретира поглъщането, изяждането като вид любов, неин предстадий(208), а Е. Фром поставя в основата на сексуалното желание стремежа да покоряваш или да бъдеш покорен; една, макар и временна, илюзия за единство(209).

Древният смисъл на сексуалното сливане, синоним на обновление и плодородие, ритуалният коитус(210), бива реактуализиран и от средствата за масова информация, особено от видео- и телевизионните филми, както и от специализираната преса.

Самият двадесети век бива определян като век на сексуалната революция и изравняване статута на половете – „сега и жените могат да си поискат, както мъжете”. „Еросът е всекидневен”(211), но еротиката на масовата култура е амбивалентна, тя притежава отношения на равновесие между сексуалните табута и разпуснатостта(212).

Еротичните образи, въпреки ежедневното си присъствие и натрапчивостта си, са символични заместители на коитуса. В крайна сметка, функцията им е да подтикват и да доведат до желаното, до онзи хедонизъм, чиято крайна цел е поглъщането, получаването. Сексът, в по-общ план, става проекция на архетиповете на блаженството.

Всички диахронни елементи на купона не само изразяват лиминалност, но и подсказват идеята, че всяко общество налага своите собствени обреди и ритуали, маркиращи граничността, която трябва да бъде преодоляна. Купонът е „карнавал извън карнавала”(213).

В българската традиция купонът има и по-близки корелати със същата семантика, но с по-различни изразни средства: на първо място това е седянката, „най-разпространената форма за развлечение на младите”(214).

„Седенките в село – пише Д. Маринов – са веселите вечеринки, на които младите прекарват своето време в работа и развлечение”(215). Според неговите свидетелства по-късните седенки („в най-последно време преди Освобождението”) са много по-свободни: възрастни хора не присъстват, вършат се много „беззакония” и съществуват „много волности”(216).

Вероятно и работата остава по-скоро като повод за събирането, отколкото негова причина. Така или иначе, най-важното, което се свързва със седянката, е „свиждането на младите”, „кой момък на коя седянка ще отиде, туй решава се от любовницата му: на коя седянка е тя отишла, там ще отиде и той”(217).

Подобни информации записваме и при теренна работа – особено охотно за седенките разказват мъжете, които отиват там преди всичко за задявки, повечето от които съвсем не са невинни, а имат съвсем определен сексуален намек(218). Тъмнината подпомага действия, които дори за „освободения” съвременен българин биха изглеждали твърде смели. Откровеният, „по мъжки” разговор „разбива” представите ни за непорочност и целомъдрие, откроявайки съвсем ясно еротичните (често – премълчавани) аспекти на седянката.

„На седенките стават срещите, харесването, залюбването, тай най-добре момъкът може да избере мома за невеста, там момите и ергените имат по-голяма свобода и възможност за близост и непосредствен израз на чувствата”(219).

Любовните отношения между младите, закачките, песните остават важни елементи на събирането дори когато то се представя от самодеен колектив, „както някога е било”. Такава ежегодна „реконструкция” – за смях и веселие на цялото село – се прави в с. Стакевци, Белоградчишко, на 5 август.

Интересното е, че всички са участници: „зрителите от всякакви възрасти се намесваха активно в „представлението”, даваха съвети, поправяха реплики и реквизит, пееха заедно с „актьорите”, подсказваха и т.н. Междувременно младите (между 15 и 30 г.) използваха тъмнината (светло беше само около седенкарския огън), за да се целуват, прегръщат и уговарят за после…”(220)

Както можем да се убедим, наслагването на културни пластове не променя същностите, а само изразните средства, начините на реализация и времето: общата насоченост е женитбената. И, разбира се, цялата символика на седянката я подчертава – „както се сучи преждата около вретеното, така ще се усукват ергените”.

Тук значение имат песните с призивен и любовен характер; най-новите дрехи, които обличат ергените, начинът на подреждане около огъня „либе до либе”, „коляно до коляно” (по-късно момците зад любимите си); закачките, одумванията, веселбите; различните любовни знаци (китката), загръщането на коляно с престилката, взимането на кърпата, подаването на ябълка, късането на нишката на хурката, подреждането за хоро, състезанията – борба между момците, физическите разправии, припевките и припяванията, оповестяващи „тайните” между младите, краденето и приставането на мома и т.н.

С други думи, седянката е онази форма на социализация, „където „се прилага” на практика наученото чрез обредното изкуство в ергенския и моминския цикъл”(221) (к.а., Г.К.).

Тя, както и всяка среща между мома и ерген, „разиграва игровия модел на сватбата”(222). Знаци в семантиката на седянката, дублиращи краденето на китката, покриването на престилката и смесените хорà, са и ергенските маскирания от типа „Магаре” и „Погребение”(223), реактуализиращи мита за победата на културния герой (епическия младоженец, преодоляващ препятствия по пътя на усвояване на благата)(224).

В по-общ план диахронни връзки на купона биха могли да се открият с множество елементи от празниците в народния календар. Разликите са главно в това, че купонът обединява мъжкото и женското начало, докато обредността в календара е мъжка или женска. Общото звено обаче на оплодителния акт, на магията за плодородие, е широко застъпено(225).

Гадателните ритуали, игрите, травестиите, символизациите на полов акт, фалическите знаци, самите песни и благословии съдържат в себе си идеята за обновление и раждане.

„Магическата функция на обредните лица е именно чрез сексуалността да се повлияе на природното изобилие. Дори ролята на съпътстващите обреда танци, а и изобщо на всяко хоро, е да поддържа и „моделира” човешката енергия към синхронизация с природата, вътре в обществото и в самата личност […] ако в „примитивните” общества адресат са природните и божествени сили и танцовата формула е „средство за преминаване в свръхчовешкото”, за да се извърши „жертвоприношение, магия, молитва, предричане”, в по-ново време танцуващият отправя съобщението си до другия пол – за да го харесат, до друга генерация – за да го акцентира обществото…”(226)

Великолепно пресъздава значенията на танца Елин Пелин в разказа си „Ветрената мелница”. Надиграването между Христина и Дъбака е предизвикано от девойката, то не е просто облог, а има крайна цел приставането. Жената повежда, нейна е инициативата, но само за да бъде „победена” от мъжа.

Ръченицата става част от сватбения обред, подготвяйки всички за желания резултат: „Едно надмощие, едно мъжко надмощие личеше във всяко негово движение и Христина неволно падаше под силата му. Унесена, тя се мъчеше да победи, но след едночасова борба спря отмаляла и запъхтяна. И като отри потта от лицето си, едвам продума от умора:

- Не мога вече… Надигра ме!” (Пелин Елин, Съчинения, т.1. С., 1972, с.72).
Писателят не просто успоредява социални и природни реалии, той ги разкрива в тяхното нерушимо единство. Танцът-приставане има ритуална стойност, защото е танц по време на суша: в този смисъл е и своеобразна метафора на оплодителния акт, който магически ще възвърне хармонията на битието.

А и по принцип едно „реабилитиращо” поглеждане към сексуалността на българина би откроило изключително голямото й значение не само в празничната, но и в делничната култура(227).

Потулваното отношение към нея най-ясно проличава в скришния ни фолклор, „блажният фолклор”, който е „етнокултурна парадигма на „БЛАГО” и „БЛАЖЕНСТВО”: „в тяхното паралелно постигане българинът съзира съграждането на вселенската хармония. Изконният акт на сътворение е „благословията, облагородяващото слово”(228).

Разбира се, диахронните връзки не означават просто „преместване” на еднакви елементи от минало в настояще време. Споменахме, че тук става дума за „превод” на културите: в съвременността се интегрират и универсализират(229) структури от фолклорните култури, осъществява се „общуване” и своеобразна синкретизация.

„Фолклорното влиза във взаимодействие с нефолклорните съставки на съвременната културна среда, модифицира се под действието на съвременните културни механизми, трансформира се според промените в начина на мислене, в когнитивните, социалните, психологическите, оценъчните съставки в мирогледната система на обществото…”(230)

Съществени остават онези основи, които „отвеждат” към архетипа, 0както и функциите, обозначени като код на празнуването.

ІІІ. ОБОБЩЕНИЯ ЗА СЪЩНОСТТА НА КУПОНА
Ключ към определяне същността на явлението ни дава не само мястото му в системата (културата), чиято част е то(231), а също и процеса на универсификация, „чрез който многото различни форми на органичния или на социалния живот се развиват от много малък брой първични форми”(232).

Това е и теорията за социалната еволюция, формулирана от Х. Спенсър, която можем да приемем в условни рамки по-скоро като интерпретационна схема. Несъмнено е, че приемствеността във формите на социален живот зависи от приемствеността в структурата, „т. е. от някакъв вид приемственост в подреждането на личностите една спрямо друга”(233).

Техните отношения винаги се ръководят от правила, норми или модели: в този смисъл купонът с неговите диахронни връзки (сравнително запазен текст) е някакъв вид институция. Той е установена норма на поведение на дадена форма от социалния живот(234), затова и откриваме повтарящи се елементи при диахронен анализ.
„Нещо повече – твърди А. Тойнби – голямото мнозинство от членовете на растяща цивилизация имат – като махнем наложения от образованието гланц – същите страсти като примитивното човечество. Така намираме частица истина в поговорката, че човешката природа никога не се променя”(235).

Константността на функцията на социалната институция е в съответствието между нея и нуждите на обществото(236): осветено от традицията обновление, ритуализиран преход от старо към ново, осъществяващ непрекъснатостта, следователно и стабилността на социума. Идеята за единство на дуалността лежи не само в концепциите, изграждащи космологични системи, но и при организиране на социалната структура(237).

Затова и всички обредни практики и ритуали имат пряко отношение към същността на явлението, те са значещи, още повече, че всеки обред има непосредствено въздействие (психологическо) върху участниците в него. Смисълът на всеки обред „се изяснява в светлината на космологията, съвкупността от идеи и вярвания за природата и човешкото общество…”(238)

Както твърди М.Елиаде, всеки ритуал, „всяко събитие, дарено със смисъл, изпълнено от човека, повтаря митичен архетип”(239) (к. а., Т. Д.).
Като че ли най-важният елемент от архетипа е оргиастичността, неограниченото генезисно буйство(240).

Нарушаването на забраните стига до ексцесии: нарушават се преградите между човек, общество, природа, свръхестествени сили и така се подпомага циркулацията на живота. „Оргията раздвижва виталната и сакралната енергия. Моментите на космическа криза или на охолство служат най-вече като претекст за отприщването на оргия…”(241)

Почти всички древни празници на растителността стигат до ексцесивност и колективна оргия, които укрепват репродуктивните и творческите сили на природата и обществото. Забравянето на всякакво приличие е мотивирано от много по-важната цел да се осигури континуитетът на живота.

Магическа стойност има не само освобождаването на сексуалността, но дори непристойните думи, хулите и оскърбленията; увеличените „порочни наклонности” трябва ад бъдат задоволени, за да се възвърне равновесието в общността. Според М. Елиаде съществува пълна аналогия между аграрната (регенерираща) идея и оргията като статус на колективния живот.

„Подобно на семената, които губят своите очертания във великата подземна фузия, които се разлагат, ставайки нещо друго (покълване), хората губят своята индивидуалност в оргията, сливайки се в едно едничко живо същество. […] Човекът се реинтегрира в едно биокосмическо единство, дори ако това единство означава регресия на модалността на личността до тази на семето(242) (к.а., М.Е.).
Оргията, както и потапянето във вода, отрича сътворението, но в същото време обновява – чрез идентификацията с примордиалната тоталност (т. е. разтварянето).

Човекът се връща към себе си обновен, възстановен. Тук връзките с купона са не само чрез секса (нарушаване на забраните, сливане, разюзданост), но дори – и в буквалния смисъл, в ритуалната употреба на водата – изкъпването, пръскането, мокренето като пречистване след настъплението на хаоса. Оргиастичните елементи в българската традиция са толкова жизнени, че съставляват главна част от езическата основа на календарните ни празници(243); вероятният им произход е още от тракийската култура(244).

Например няколкото тракийски празника на Дионис са съпроводени с танци, мимове, песни, травестии, напивания с алкохол, непринудено весело настроение, „когато много работи, които на другия ден са осъдителни, се извършват безнаказано…”(245)

Дионис е свързан изцяло с живота и виталността, това показват и неговите връзки „с водата и зародишите, кръвта или спермата и изключителната жизненост, илюстрирана от неговите животински епифании (бик, лъв, козел).

Неочакваните му появи и изчезвания отразяват по особен начин появата и изчезването на живота, т.е. редуването на живота и смъртта и в крайна сметка тяхното единство…”(246) В центъра на празненствата винаги стоят буйното изстъпление, „лудостта”, опияняващата свобода, впрочем точно това, което в съвременността придава особена привлекателност на „истинския щур купон”, „купон в екстаз”, когато „всичко е позволено”.

Оргиастичността – връзка на купона с архетипа – е подчертана не само от нарушените табута, алкохола и секса, но и от доминиращото женско присъствие. Както проличава от фактите, всъщност жените са тези, които „водят” косвения ход на празненството. Те избират от кого да бъдат избрани, те предизвикват, те обладават чрез танца, те негласно обявяват правилата и „състезанията” между мъжете, те се съгласяват или не и дават приоритети на един или друг елемент на купона. При това с всички средства трябва да накарат мъжете да се чувстват водещи във всяко едно отношение.

С други думи, хронотопът на купона е сцена за изява преди всичко на женското начало. А то е съвсем определен знак на същността, защото женското присъствие е синоним на архетиповия хаос и същевременно – на сакралната енергия, носеща сексуалност и плодородие. „Налагането” на мъжа, макар и съвсем символично и водено от жената, е своеобразна победа, сигнализираща настъпването на хармония на космоса чрез оплождащия акт. Цялата символика на оргиастичността в архетиповия си и в съвременния си вариант пряко кореспондира с култовете към плодородието. Дори чисто словесното снизяване насочва към телесността на долницата, към земята, следователно – към раждащото лоно. „Снизяването копае телесен гроб за ново раждане”(247).

Допълващи значения откроява и неслучайният хронотоп на купона, чиито белези за отделеност нощем са във връзка с оргиастичността, защото я „осигуряват”. От друга страна, хронотопът подсказва обредност – времето е регулирано, ценностно маркирано в парадигмата хаос, също така място, специално определено, притежаващо характеристиките на почти сакрализирано пространство, не „избрано” от човека, а „открито” от него”(248). То е освободеното пространство, което само по себе си предизвиква освободеност, място за единение; пътят до него често е съпроводен с препятствия – трудности, и страдания.

Преодоляването на изпитанията добавя нова характеристика на мястото като „извоювано” място.

И така, дълбоката същност на купона като институция е свързана с обновлението и всички ритуални практики, пресъздаващи го като обред, го подчертават. Забравеният код на купона е именно символично повторение на космогонията, идеята за циклизма („вечното завръщане”)(249), непрекъснатото редуване на сътворение и разрушаване.

Обредността е необходима именно за спиране на времето чрез връщане към архетипа; миналото време става настояще; всичко става „вечно настояще” чрез периодичност и повторение(250). Празниците, както отбелязва М. Мос, преминават в едно свещено време, т.е. във вечността. Затова и купонът не трябва да се прави често, той трябва да разкъса делничността, без да се превърне в ежедневие.

„Сътворението организира хаоса. В редуването ежедневен живот – оргия (Сатурналиите, Карнавала и т. н.) идентифицираме същата ритмична визия на живота, формиран от действие и сън, от раждане и смърт, и същата циклична интуиция за Космоса, който се ражда от хаоса и се завръща в него чрез катастрофа или махапралая, „велико разтваряне”(251).

Социалното обновление има конкретно-личностни измерения. Всеобщата практика е на купона да участват само млади хора, което и означава – необвързани със семейство. В този аспект момчетата и момичетата имат статут на неофити, а самият празник, всеки такъв празник има посветителна стойност и е своеобразна инициация. Почти всички елементи в структурата подсказват възможностите за такава интерпретация: символична смърт за стария начин на живот и раждане за нов начин на живот. Крайният резултат е ясно изразена смяна на по-ниския социален статус с по-висок(252). Дори изолирани един от друг, фрагментите на празника имат своя знаковост: хронотопът – време=нощ, място=отделено, отправя към „пребиваване в отвъдното”; множество от задължителните елементи на купона имат характер на препятствия, които трябва да докажат зрелостта на неофита, неговата „яркост като личност” – пеене, танци, надпивания, двубои, различните състезания, игри, дори облеклото. Алкохолът и стремежът към отпускане, забрава, „развихряне” корелират към амнезията, „забравянето на името”.

Доказването на възможностите в секса също трябва да подчертае „завоюването на място на по-възрастен”, който не е необходимо за спазва забраните. Впрочем според свидетелства на изследователите(253) посветителните обреди нерядко включват сексуални връзки и изпитания.

Сексуални моменти винаги има, особено в съвременното общество, нуждаещо се от лиминалност и удовлетворяващо я по различни начини: „…добре знаем от традиционната култура – припомня Б. Богданов, – че когато се преминава от един в друг статус, изнасилването често е налице.

Момчето се превръща в момиче и тези, които посвещават, буквално извършват този сексуален набег над него, т. е. границата на пола трябва да бъде отместена, за да се влезе според онази представа в новата ситуация…”(254) (Съвременните събори на Кръстов също допускат секс, който в известен смисъл е ритуален секс.(255))
Купонът изпълнява функцията на пред – брак на неофита(256), а и в някои отношения (семантиката на преход) дублира сватбената обредност(257).

Отделно от това самата сватба в съвременността протича като купон, ако изключим онези моменти, свързани с църковния брак. Това са видимите елементи. Има обаче един подповърхностен слой, който е подсказан, например от травестията, т. е. маркирането на андрогинизъм. Вероятно в основата на всяка ритуална „смяна на дрехите” можем да открием версия на андрогинизма. Това е латентният порив на човечеството към някогашния, считан за съвършен модус на двуполовост: стремежът е на обредно равнище да се реактуализира началното положение.

За момент се осъществява единството на половете, едно състояние, което облекчава човешкото тотално разбиране за Космоса. „Почувстваната от човека нужда да анулира периодично едно диференцирано и добре фиксирано положение, за да открие примордиалната „тотализация”, се обяснява от същата тази нужда от периодична „оргия” , гдето всички форми се дезинтегрират, за да се стигне до възстановяването на „Единното цяло” отпреди Сътворението…”(258)

Разбира се, травестията е само един от знаците на андрогинията. Ритуалната оргия, сексуалният акт, а също и женитбата(259), които „снемат” опозицията мъж-жена и „връщат статуса към неразделното двуполово същество, намиращо се в състояние на постоянно съвкупление, следват митичния архетип.

„Андрогинизация” на човека се постига дори чрез любовта, „тъй като в любовта всеки пол придобива, завоюва „качествата” на противния пол (милостта, покорството, предаността, които се появяват у влюбения мъж, и т. н.)”(260).

В най-общ план връзките на купона с архетипа отвеждат до неговата космогоничност. Явно е, че „архетипът на цял ансамбъл от митове и ритуални системи” използва за модел и оправдание на всички човешки действия(261) космогоничния мит. Свързващото звено, по-точно основната митологема живот-смърт-нов живот, носи в себе си идеята за обновление, „започване отново”, раждане, т. е. космическо творение.

Природните реалии на завръщане на пролетта след зимата, възкресение на растителността са част от космогонията; другият й аспект са социалното обновление, родовата регенерация, продължаване ритъма на живота. И природният, и социалният ред стават обект на ритуално отношение; митовете и ритуалите изпълняват социални функции, независимо дали участниците го съзнават или не(262). Самото „екстатично преживяване”, от друга страна, е подсилено усещане за общност, последвано от „отрезвяващото завръщане” към нормалната социална структура.

Бързам да подчертая, че при цялата си освободеност и оргиастичност купонът конотира евентуални социални задължения. Граничната му, междинна функция на хаос, е да подготви следващия цикъл на космоса.

Биокосмичният кръг на цикличната смяна (фазите на природния и човешки производителен живот) е същностният код и на едно съвременно социокултурно явление, каквото е младежкият купон.

Този феномен е още едно потвърждение на теорията за вечността на архетипа, който продължава да бъде творец дори тогава, когато „е деградирал” до най-ниски нива(263).
Мисля, че можем да се съгласим с твърдението на М. Мос, че хората общуват чрез символи, но те имат тези символи и общуват чрез тях само защото имат еднакви инстинкти.

_______________________________—-
Купонът като социокултурен феномен
Б е л е ж к и

1. Еко, У. Трактат по обща семиотика. С., 1993, с.51.
2. Това название е употребявано от поколението, раждано през 30-те години на ХХ в. Инф. Маргарита Димитрова, р. 1934, образование висше; Ламбрина Дякова, р. 1933, образование висше; Васил Битраков, р. 1932, образование средно.
3. Названията терен и парти се употребяват частично от поколението, раждано през 80-те години на ХХ в. Инф. Мирчо Мирчев, р. 1980, ученик в Софийска математическа гимназия; Петко Физиев, р. 1981, ученик в Немска езикова гимназия.
4. Инф. Евгения Колчагова-Ангелова, р. 1955, образование полувисше.
5. Речник на съвременния български книжовен език, т. 1. С., 1955, с. 570.
6. Посочените в бел.2 информатори.
7. Посочените в бел.3 информатори. Значението тук съвпада със значението на съществителното име от френски произход – вж. Речник на съвременния български книжовен език, т. 3. С., 1959, с. 399: определено място, пространство, площ.
8. Посочените в бел.3 информатори.
9. Инф. Преслава Преславова, ІІІ к. НУП, 500121.
10. Инф. Стоян Нинов, V к. ГГФ.
11. Инф. Мария Божилова, ІІ к. НУП, 500181.
12. Инф. Марияна Гузгунджиева, ІІ к. НУП, 500175.
13. Инф. Силвия Спасова, ІІ к. НУП, 500238.
14. Инф. Пенка Иванова, ІІ к. НУП, 500223.
15. Инф. Гергана Георгиева, ІІ к. НУП, 500178.
16. Инф. Евелина Миленова, ІІ к. НУП, 500174.
17. Инф. Вяра Златева, ІІ к. НУП, 500214.
18. Инф. Десислава Тодорова, ІІ к. НУП, 500241.
19. Инф. Маргарита Яначкова, І к. НУП, 500276; Анелия Тодорова, І к. НУП, 500287; Ралица Николова, ІІ к. НУП, 500189.
20. Инф. Борислава Ангелова, І к. НУП, 500282; Пенка Иванова, ІІ к. НУП, 500223.
21. Инф. Мария Божилова, ІІ к. НУП, 500181; Зорница Вирянска, ІІ к. НУП, 500229; Благовеста Мирчева, ІІ к. НУП, 500173; Силвия Спасова, ІІ к. НУП, 500238; Виктория Деянова, ІІ к. НУП, 500236. Отговорите на 80% от анкетираните са такива.
22. Инф. Марияна Гузгунджиева, ІІ к. НУП, 500175.
23. Инф. Ива Кънчева, ІІ к. НУП, 500216.
24. Инф. Станислава Димитрова, ІІ к. НУП, 500200.
25. Инф. Стоян Георгиев, ІІ к. НУП, 500137.
26. Инф. Росица Иванова, ІІ к. НУП, 500227.
27. Инф. Ваня Даскалова, ІІ к. НУП, 500179.
28. Инф. Ивелина Митева , ІІ к. НУП, 500194.
29. Инф. Борислава Мандраджиева, ІІ к. НУП, 500279.
30. Инф. Борислава Ангелова, І к. НУП, 500282.
31. Инф. Анелия Тодорова, І к. НУП, 500287.
32. Инф. Петя Дикова, ІІ к. НУП, 500177.
33. Инф. Благовеста Мирчева, ІІ к. НУП, 500173.
34. Инф. Ива Кънчева, ІІ к. НУП, 500216.
35. Инф. Евелина Миленова, ІІ к. НУП, 500174.
36. Инф. Елена Рисавкова, ІІ к. НУП, 5130.
37. Инф. Детелина Динева, ІІ к. НУП, 500207.
38. Инф. Даниела Александрова, ІІ к. НУП, 500206.
39. Инф. Маргарита Яначкова, І к. НУП, 500276.
40. Инф. Борислава Ангелова, І к. НУП, 500282.
41. Инф. Преслава Преславова, ІІІ к. НУП, 500121.
42. Инф. Петя Дикова, ІІ к. НУП, 500177.
43. Инф. Мария Божилова, ІІ к. НУП, 500181; Зорница Вирянска, ІІ к. НУП, 500229.
44. Инф. Благовеста Мирчева, ІІ к. НУП, 500173.
45. Инф. Силвия Спасова, ІІ к. НУП, 500238.
46. Инф. Евелина Миленова, ІІ к. НУП, 500174.
47. Инф. Нина Станчева, ІІ к. НУП, 500182.
48. Инф. Вениана Георгиева, ІІ к. НУП, 5129.
49. Инф. Елена Рисавкова, ІІ к. НУП, 5130; Паулина Андреева, ІІ к. НУП, 500077.
50. Инф. Ваня Даскалова, ІІ к. НУП, 500179.
51. Инф. Ивелина Митева, ІІ к. НУП, 500194.
52. Инф. Гергана Митева, ІІ к. НУП, 500292.
53. Инф. Цветелина Василва, ІІ к. НУП, 5128.
54. Инф. Явор Янев, ІІ к. НУП, 500211.
55. Инф. Явор Янев, ІІ к. НУП, 500211.
56. Инф. Борислава Мандраджиева, ІІ к. НУП, 500279.
57. Инф. Борислава Ангелова, І к. НУП, 500282.
58. Инф. Анелия Тодорова, І к. НУП, 500287.
59. Инф. Преслава Преславова, ІІІ к. НУП, 500121.
60. Инф. Пенка Иванова, ІІ к. НУП, 500223.
61. Инф. Гергана Георгиева, ІІ к. НУП, 500178.
62. Инф. Евелина Миленова, ІІ к. НУП, 500174.
63. Инф. Станислава Димитрова, ІІ к. НУП, 500200.
64. Инф. Детелина Динева, ІІ к. НУП, 500207.
65. Инф. Десислава Тодорова, ІІ к. НУП, 500241.
66. Инф. Паулина Андреева, ІІ к. НУП, 500077.
67. Инф. Цветелина Василева, ІІ к. НУП, 5128.
68. Инф. Даниела Александрова, ІІ к. НУП, 500206.
69. Инф. Борислава Мандраджиева, ІІ к. НУП, 500279.
70. Инф. Борислава Ангелова, І к. НУП, 500282.
71. Инф. Анелия Тодорова, І к. НУП, 500287.
72. Инф. Стоян Нинов, V к. ГГФ.
73. Инф. Мария Божилова, ІІ к. НУП, 500181; Зорница Вирянска, ІІ к. НУП, 500229; Ваня Даскалова, ІІ к. НУП, 500179.
74. Инф. Марияна Гузгунджиева, ІІ к. НУП, 500175.
75. Инф. Благовеста Мирчева, ІІ к. НУП, 500173; Анелия Стоянова, ІІ к. НУП, 5132.
76. Инф. Пенка Иванова, ІІ к. НУП, 500223.
77. Инф. Ралица Николова, ІІ к. НУП, 500189.
78. Инф. Вяра Златева, ІІ к. НУП, 500214.
79. Инф. Виктория Деянова, ІІ к. НУП, 500236.
80. Инф. Нина Станчева, ІІ к. НУП, 500182.
81. Инф. Вениана Георгиева, ІІ к. НУП, 5129.
82. Инф. Елена Рисавкова, ІІ к. НУП, 5130.
83. Инф. Станислава Димитрова, ІІ к. НУП, 500200.
84. Инф. Мария Лефтерова, ІІ к. НУП, 500195.
85. Инф. Гергана Митева, ІІ к. НУП, 500232; Даниела Александрова, ІІ к. НУП, 500206.
86. Инф. Явор Янев, ІІ к. НУП, 500211.
87. Инф. Маргарита Яначкова, І к. НУП, 500276; Преслава Преславова, ІІІ к. НУП, 500121.
88. Инф. Борислава Ангелова, І к. НУП, 500282.
89. Инф. Мария Божилова, ІІ к. НУП, 500181.
90. Инф. Зорница Вирянска, ІІ к. НУП, 500229; Благовеста Мирчева, ІІ к. НУП, 500173; Ива Кънчева, ІІ к. НУП, 500216; Гергана Георгиева, ІІ к. НУП, 500178.
91. Инф. Вяра Златева, ІІ к. НУП, 500214.
92. Инф. Виктория Деянова, ІІ к. НУП, 500236.
93. Инф. Мария Лефтерова, ІІ к. НУП, 500195.
94. Инф. Маргарита Яначкова, І к. НУП, 500276; Силвия Спасова, ІІ к. НУП, 500238.
95. Инф. Борислава Ангелова, І к. НУП, 500282; Марияна Гузгунджиева, ІІ к. НУП, 500175.
96. Инф. Стоян Нинов, V к. ГГФ.
97. Инф. Мария Божилова, ІІ к. НУП, 500181.
98. Инф. Зорница Вирянска, ІІ к. НУП, 500229; Ива Кънчева, ІІ к. НУП, 500216.
99. Инф. Евелина Миленова, ІІ к. НУП, 500174.
100. Инф. Станислава Димитрова, ІІ к. НУП, 500200.
101. Инф. Детелина Динева, ІІ к. НУП, 500207.
102. Инф. Десислава Тодорова, ІІ к. НУП, 500241; Паулина Андреева, ІІ к. НУП, 500077.
103. Инф. Ивелина Митева, ІІ к. НУП, 500194.
104. Инф. Лилия Игнатова, ІІ к. НУП, 500183.
105. Инф. Явор Янев, ІІ к. НУП, 500211.
106. Инф. Нона Кумитска, ІІ к. НУП, 500225.
107. Инф. Маргарита Яначкова, І к. НУП, 500276.
108. Инф. Анелия Тодорова, І к. НУП, 500287.
109. Инф. Стоян Нинов, V к. ГГФ.
110. Инф. Марияна Гузгунджиева, ІІ к. НУП, 500175.
111. Инф. Силвия Спасова, ІІ к. НУП, 500238.
112. Инф. Гергана Георгиева, ІІ к. НУП, 500178.
113. Инф. Виктория Деянова, ІІ к. НУП, 500236.
114. Инф. Детелина Динева, ІІ к. НУП, 500207.
115. Инф. Росица Иванова, ІІ к. НУП, 500227.
116. Инф. Ваня Даскалова, ІІ к. НУП, 500179.
117. Инф. Стоян Нинов, V к. ГГФ.
118. Инф. Петя Тодорова, V к. БФ.
119. Инф. Борислава Мандраджиева, ІІ к. НУП, 500279; Петя Дикова, ІІ к. НУП, 500177; Мария Божилова, ІІ к. НУП, 500181; Зорница Вирянска, ІІ к. НУП, 500229; Благовеста Мирчева, ІІ к. НУП, 500173; Пенка Иванова, ІІ к. НУП, 500223; Ралица Николова, ІІ к. НУП, 500189; Вяра Златева, ІІ к. НУП, 500214; Виктория Деянова, ІІ к. НУП, 500236 и мн.др.
120. Инф. Марияна Гузгунджиева, ІІ к. НУП, 500175.
121. Инф. Силвия Спасова, ІІ к. НУП, 500238.
122. Инф. Ива Кънчева, ІІ к. НУП, 500216.
123. Инф. Евелина Миленова, ІІ к. НУП, 500174.
124. Инф. Нина Станчева, ІІ к. НУП, 500182.
125. Инф. Детелина Динева, ІІ к. НУП, 500207.
126. Инф. Паулина Андреева, ІІ к. НУП, 500077.
127. Инф. Анелия Тодорова, І к. НУП, 500287.
128. Инф. Стоян Нинов, V к. ГГФ.
129. Инф. Марияна Гузгунджиева, ІІ к. НУП, 500175.
130. Инф. Благовеста Мирчева, ІІ к. НУП, 500173.
131. Инф. Ива Кънчева, ІІ к. НУП, 500216.
132. Инф. Гергана Георгиева, ІІ к. НУП, 500178.
133. Инф. Нина Станчева, ІІ к. НУП, 500182.
134. Инф. Елена Рисавкова, ІІ к. НУП, 5130.
135. Инф. Детелина Динева, ІІ к. НУП, 500207.
136. Инф. Паулина Андреева, ІІ к. НУП, 500077.
137. Инф. Мария Лефтерова, ІІ к. НУП, 500195.
138. Инф. Цветелина Данкова, ІІ к. НУП, 500217.
139. Инф. Маргарита Яначкова, І к. НУП, 500276; Анелия Тодорова, І к. НУП, 500287; Силвия Спасова, ІІ к. НУП, 500238.
140. Инф. Борислава Мандраджиева, ІІ к. НУП, 500279.
141. Инф. Борислава Ангелова, І к. НУП, 500282.
142. Инф. Преслава Преславова, ІІІ к. НУП, 500121; Петя Дикова, ІІ к. НУП, 500177; Благовеста Мирчева, ІІ к. НУП, 500173; Ралица Николова, ІІ к. НУП, 500189.
143. Инф. Мария Божилова, ІІ к. НУП, 500181; Зорница Вирянска, ІІ к. НУП, 500229.
144. Инф. Ива Кънчева, ІІ к. НУП, 500216.
145. Инф. Гергана Георгиева, ІІ к. НУП, 500178.
146. Инф. Евелина Миленова, ІІ к. НУП, 500174.
147. Инф. Вяра Златева, ІІ к. НУП, 500214.
148. Инф. Виктория Деянова, ІІ к. НУП, 500236; Нина Станчева, ІІ к. НУП, 500182.
149. Инф. Елена Рисавкова, ІІ к. НУП, 5130.
150. Инф. Десислава Тодорова, ІІ к. НУП, 500241.
151. Инф. Паулина Андреева, ІІ к. НУП, 500077.
152. Инф. Анелия Огнянова, ІІ к. НУП, 5132.
153. Инф. Мария Лефтерова, ІІ к. НУП, 500195.
154. Инф. Цветелина Василева, ІІ к. НУП, 5128.
155. Инф. Даниела Александрова, ІІ к. НУП, 500206.
156. Инф. Нона Кумитска, ІІ к. НУП, 500225.
157. Инф. Борислава Ангелова, І к. НУП, 500282.
158. Инф. Анелия Тодорова, І к. НУП, 500287.
159. Инф. Благовеста Мирчева, ІІ к. НУП, 500173.
160. Инф. Пенка Иванова, ІІ к. НУП, 500223.
161. Инф. Ралица Николова, ІІ к. НУП, 500189; Евелина Миленова, ІІ к. НУП, 500174.
162. Инф. Надежда Ланджова, ІІ к. НУП, 500185.
163. Инф. Паулина Андреева, ІІ к. НУП, 500077; Цветелина Василева, ІІ к. НУП, 5128.
164. Инф. Ивелина Митева, ІІ к. НУП, 500194.
165. Инф. Явор Янев, ІІ к. НУП, 500211.
166. Инф. Даниела Александрова, ІІ к. НУП, 500206.
167. Инф. Нона Кумитска, ІІ к. НУП, 500225.
168. Инф. Борислава Ангелова, І к. НУП, 500282.
169. Инф. Евелина Миленова, ІІ к. НУП, 500174.
170. Инф. Детелина Динева, ІІ к. НУП, 500207.
171. Инф. Цветелина Василева, ІІ к. НУП, 5128.
172. Инф. Цветелина Данкова, ІІ к. НУП, 500217.
173. Терминът е на А. Р. Радклиф-Браун (Структура и функция в примитивното общество. С., 1997, с. 161).
174. Вж. подробно Дяков, Т. Народният календар – празници и вярвания на българите. С., 1993, с.13-15.
175. Строс, Кл. Л. Структура на мита. С., 1996, с.39.
176. Бърк, П. Народната култура в зората на модерна Европа. С., 1997, с.19.
177. Радклиф-Браун, А. Р. Цит. съч., с. 11.
178. Морен, Е. Духът на времето. С., 1995, с. 203; също с. 204: „Всеки младежки тласък съответства на историческа акселерация: но по-широко погледната в общество, намиращо се в бърза еволюция и преди всичко в цивилизация, която е в процес на акселерация, каквато е нашата, главното вече не е натрупаният опит, а присъединяването към движението. Опитът на древните се превръща в остаряло излишно предъвквани, анахронизъм…” (к.а., Е.М.).
179. Бърк, П. Цит. съч., с. 69. Авторът е цитирал Yinger, G. Contra-culture and Sub-culture. – American Sociological Review, 25, 196.
180. Вж.подробно Дяков, Т. Митология, фолклор, литература. С., 1995, с. 42 – Градски фолклор в началото на века.
181. Гачев, Г. Ускореното развитие на културата. С., 1979.
182. Генчев, Ст. Народна култура и етнография. С., 1984.
183. Василева, Д. За съвременните проекции на някои утилитарни зрелищни форми на Средновековието. – В: Празници и зрелища в европейската културна традиция през Средновековието и Възраждането. С., 1996, с. 46; вж. и Хренов, И. Социально-психологические аспекты взаимодействия искусства и публики. М., 1981.
184. Вж. подробно Дяков, Т. Цит. съч., с. 11.
185. Богданов, Б. Празникът в традиционната и модерната култура. – В: Празници и зрелища в европейската културна традиция…, с. 6.
186. Пак там, с. 7.
187. Вж.подробно Божилов, Ив. Празници и зрелища в средновековна България. – В: Празници и зрелища в европейската културна традиция… с. 27.
188. Вж.подробно Ботушаров, Л. Отричане и търпимост – две страни на една опозиция. – В: Празници и зрелища в европейската културна традиция… с. 217.
189. Карамихова, М. Пресътворяването на един празник. – В: Празници и зрелища… с. 287; също Иванова, Е. Празникът. – В: Проблеми на изкуството, 1979, № 4; Жигулски, К. Празник и култура. С., 1989.
190. Вж.подробно Ботушаров, Л. Цит. съч., с. 216.
191. Радклиф-Браун, А. Р. Цит. съч., с. 19.
192. Вж.подробно Шмит, В. Рожденият ден в древността. – В: АВС на етиологията. С., 1992, с. 238.
193. Кюизьоние, Ж. Етиология на Европа. С., 1993, с. 57; вж. също с. 59-60, 94.
194. Пак там, с. 184; вж. също Cuisihier, J. Elrito: le rite piège a pensée, ou piège pour la pensée. Madrid, Anales de la fondation Joaquin Costa, N 6, 1984, 23-39.
195. Бахтин, М. Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса. С., 1978, с.19.
196. Пак там, с. 24.
197. Пак там, с. 32.
198. Бърк, П. Цит. съч., с. 229.
199. Пак там, с. 235.
200. Пак там, с. 155.
201. Богданов, Б. Цит. съч., с. 10.
202. Русев, П. Естетика и майсторство на писателите от Евтимиевата книжовна школа. С., 1983, с. 248 (текст); 255-256 (превод) – цит. по: Божилов, Ив. Цит. съч., с. 47; вж. също Бернштам, Т. Игра как стадия жизни и форма поведения. – В: Празници и зрелища…, с.120-130.
203. Мелетински, Е. Поетика на мита. С., 1995, 197-209.
204. Бърк, П. Цит. съч., с. 240.
205. Кант, Им. Антропология от прагматично гледище. С., 1992, с. 200.
206. Вж. подробно Строс, Кл. Л. Первобытное мышление. М., 1994, с. 216.
207. Богданов, Б. Цит. съч., с. 8.
208. Фройд, З. Отвъд принципа на удоволствието. С., 1992.
209. Фром, Е. Изкуството да обичаш. С., 1992.
210. Строс, Кл. Л. Структурална антропология, т.2. С., 1995, с.333.
211. Морен, Е. Цит.съч., с.164.
212. Пак там, с.169.
213. Бърк, П. Цит.съч., с.242, 248.
214. Гоев, А. Седянката. Български празници и обичаи. С., 1986, с.5.
215. Маринов, Д. Избрани произведения, т.2. С., 1984, с.583.
216. Пак там, с.588.
217. Пак там, с.584.
218. Инф. Марин Георгиев, р.1907, запис с. Красен, Добричко, 8.07.1986; Коста Мурзжев, р.1929, запис с.Широка лъка, Смолянско, 28.07.1994; инф. Зоя Георгиева-Кънова, ПУП, № 15257, курсова работа: „Седенките в гр.Чипровци”.
219. Гоев, А. Цит. съч., с. 5.
220. Наблюденията и записите на материалната и духовна култура бяха извършени от екип студенти от ФНПП и ФсФ на СУ „Св.Кл.Охридски” под мое ръководство (Експедиция за етнографски и фолклорни проучвания „Северозападна България’97”, 15 юли – 10 август).
221. Краев, Г. Български маскарадни игри. С., 1996, с.158; също с.159: „…не трябва да забравяме контекста на седянката – обредността й е следствие от пресечната точка на микро- и макрокосмичността на „осите”, които управляват фолклорната култура и които задават нейната синкретичност…” (к. а., Г. К.); вж. с.160-163.
222. Пак там, с. 174.
223. Пак там, с. 175.
224. Иванова, Р. Българската фолклорна сватба. С., 1984.
225. Вж. подробно Дяков, Т. Цит. съч.; също Попов, В. Български народни игри и представления. С., 1993; Етнографски проблеми на народната духовна култура, т. 1, 2, 3. С., 1989, 1994, 1994.
226. Панова, Г. Опит за антроположки поглед върху състоянието на хорото през късното средновековие и Ренесанса. – В: Празници и зрелища…, с. 40.
227. Вж. подробно Дяков, Т. Българският характер. С., 2001; Дяков, Т. Българският характер и кризата. – В: Век 21, № 6, 21 февруари 1996 – № 2, 24 януари 1997.
228. Вж. подробно Бадаланова, Фл. „Блажният фолклор” – етнокултурна парадигма на „БЛАГО” и „БЛАЖЕНСТВО”. – В: Фолклорен еротикон, т. 1. С., 1993, с. 71, 83.
229. Морен, Е. Цит. съч., с. 96.
230. Елчинова, М. Обредът като паратив. – В: Фолклорните традиции на Североизточна България, т. 3. С., 1993, с. 89; Тодорова-Пиргова, Ив. Фолклорен обред и културна идентичност. – В: Фолклорните традиции… с. 101.
231. Радклиф-Браун, А. Р. Цит. съч., с. 13.
232. Пак там, с.14.
233. Пак там, с.17.
234. Вж. напр. Тойнби, А. Изследване на историята, т. 1. Възникване и развитие на цивилизациите. С., 1995, 94-95: „Изучаването на обществата и изучаването на институционализираните отношения е едно и също…”
235. Пак там, с. 338.
236. Вж. подробно Дюркейм, Е. Избрано. С., 1994.
237. Радклиф-Браун, А. Р. Цит. съч., с. 129.
238. Пак там, с. 161.
239. Елиаде, М. Трактат по история на религиите. С., 1995, с. 474.
240. Пак там, 395-398.
241. Пак там, с. 395.
242. Пак там, с.397.
243. Вж. подробно Венедиков, Ив. Медното гумно на прабългарите. С., 1983.
244. Вж. подробно и Богданов, Б. Орфей и древната митология на Балканите. С., 1991; Маразов, Ив. Митология на траките. С., 1994; Попов, Д. Залмоксис (Религия и общество на траките). С., 1989; Венедиков, Ив. Раждането на боговете. С., 1992.
245. Венедиков, Ив. Медното гумно…, с.124.
246. Елиаде, М. История на религиозните вярвания и идеи, т. 1. От каменния век до Елевсинските мистерии. С., 1997.
247. Бахтин, М. Цит.съч., с. 35.
248. Елиаде, М. Трактат…, с. 410.
249. Вж. подробно Елиаде, М. Митът за вечното завръщане. С., 1994.
250. Елиаде, М. Трактат…, с. 436.
251. Пак там, с. 398.
252. Вж. подробно Проп, Вл. Исторически корени на вълшебната приказка. С., 1995.
253. Вж. напр. Проп, Вл. Цит. съч.; също Фрэзер, Дж. Золотая ветвь. М., 1983.
254. Богданов, Б. Празникът…, с. 9.
255. Карамихова, М. Цит.съч., с.185.
256. Проп, Вл. Цит. съч.
257. Вж. напр. Карамихова, М. Брак с девството или девство с брака? – В: Етнографски проблеми на народната духовна култура. т. 3. С., 1994.
258. Елиаде, М. Трактат…, с.468.
259. Иванова, Р. Българската фолклорна сватба…, 152-153.
260. Елиаде, М. Трактат…, с. 469.
261. Пак там, с. 455.
262. Бърк, П. Цит. съч., с. 255.
263. Елиаде, М. Цит. съч., с. 477, 500-501.

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай