Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Боряна Дукова

8 май, 2015 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Разговор на Цветелина Марева с писателката Боряна Дукова

foto1

Боряна Дукова е родена през 1964 г. в гр. Габрово, като само няколко месеца след появата й на бял свят родителите й се връщат в София, където живее и до днес. Завършва испанска филология в СУ „Климент Охридски“ и се посвещава на преподаване на испански език и превод на художествена литература. Сред имената, които е превеждала, се нареждат Исабел Алиенде, Лаура Ескивел, Артуро Перес-Реверте, Хорхе Луис Борхес. Преподавала е испански език в СУ „Климент Охридски“.

През 2012 г. излиза първият й роман „Кървава малага“, през следващата „Опасна монета“, а в края на 2014 г. „Разкаянието на Диего“, трилъри, в които вплита късчета от историята на България и Испания в съвременни сюжети с криминална нишка. Автор е на сборника с разкази „Сърцето не лъже“ и новели с едноименното заглавие „Новели“.

През 2014 година, на фестивала на криминалния роман „Семана негра“, провеждащ се в испанския град Хихон, представя българската криминална литература от последните двайсет години с беседа и статия на испански език „Престъпление по български“.

Член е на българската секция на AIEP, Международната асоциация на писателите криминалисти.

В настоящия момент, освен писател и преводач, тя е преподавал в Испанския културен център Институт Сервантес София.

Здравейте, бихте ли се представили на читателите на Public Republic с няколко думи. Какъв човек е писателката Боряна Дукова?

Старая се да бъда почтен човек и вдъхновен писател. Сядам пред белия лист с уважително отношение към читателите и с трепетно очакване към това, което героите ще сътворят в моите истории.

Кога и как открихте писането като свое призвание? С какво Ви привлякоха криминалните романи?

В детско-юношеските години книгите бяха моята най-вярна и забавна компания, въпреки всички купони и дискотеки, които също ме привличаха. По-късно, в университета, избрах да уча испанска филология, за да бъда преводачка, и когато завърших, станах именно такава. В един момент обаче работата с езика сякаш не ми беше достатъчна. Исках да разказвам истории. Започнах да пиша все едно се връщах към нещо познато. Първите ми стъпки бяха разказите, после дойдоха новелите.

Избрах криминалния жанр за романите си, защото при него писателят изгражда особена връзка с читателя. Превръща го в свой партньор при разплитането на загадката: от една страна, го държи в неведение относно развръзката, от друга, го изкушава да разсъждава и съпреживява заедно с добрите и лошите, замесени в случая. Обичам романи, в които тайнственото, авантюрата и историята се преплитат, за да ни потопят в непознат, магически свят. Опитвам се да го постигам, когато пиша.

foto2
Боряна Дукова с Владимир Зарев и Мирела Иванова

Кои автори харесвате? Кои са любимите Ви книги, които бихте препоръчали на читателите ни?

Чета различни автори и книги в зависимост от настроенията и целите си, както и от времето, с което разполагам. За мен няма задължителни имена, нито задължителни заглавия. Твърдо вярвам, че всеки има право да изгражда собствения си вкус и да открива любимите си четива. Най-често посягам към исторически романи, психологически трилъри, а в последно време към документалистика. Има много книги, които ми се иска да прочета, но сигурно няма да мога. Може би затова рядко се връщам към вече познати неща. Все пак ми се случва от време на време и тогава се улавям, че грабвам нещо от Хемингуей, Гарсия Маркес, а от българската класика – Емилиян Станев и Димитър Димов.

Занимавате се и с преподаване на испански език и преводаческа дейност. По какъв начин Ви обогатяват тези две занимания и с какво допринасят за писането на романи?

Общото между преподаването, превода и писането е комуникацията. Макар и по-различен начин и трите занимания са свързани с това да предадеш нещо, което знаеш, което четеш на чужд език, или което си сътворил, на другите. Живият контакт с хората в учебната зала и майсторството на писателите, които превеждам, винаги ме водят към нови хоризонти и нови начини да въздействам на читателите. Или поне се надявам да бъде така.

Gijón, charla

Превеждали ли сте свой роман на испански? Играе ли роля езикът, на който се пише, при разказването на една история? Има ли непреводими фрази, метафори, идеи?

В момента се опитвам да преведа последния ми роман „Разкаянието на Диего“ на испански. Не ми е лесно, но като автор съм дала пълна свобода на преводача в себе си и правя всякакви промени, без угризения на съвестта. И с това донякъде отговарям на следващия въпрос. Няма непреводими фрази, метафори и идеи. Просто трябва да се намери съответния вариант на език, на който се превежда. Малко вдъхновение и добър редактор са от голяма помощ. Както и отличното владеене на двата езика.

Razkaianieto

В романите си преплитате криминален сюжет с исторически събития. Как подбирате историческата фактология?

Българската история винаги ме е запленявала и с голямо удоволствие чета романите на Фани Попова-Мутафова, Вера Мутафчиева, Генчо Стоев, Антон Дончев. Като испанистка пък съм в досег с испанската история, която също е древна и богата. Особено вълнуващо е, когато попадам на прилики между двете култури и на пресечни точки в историческото развитие на България и Испания. Превръщам ги в част от романите ми, за да ги споделя и с другите хора.

В последния Ви роман „Разкаянието на Диего“ централно място в повествованието заема Рилският манастир. За него разказва и Елизабет Костова в бестселъра „Историкът“. Как си обяснявате магнетичността на това място?

Рилският манастир е българска светиня и понякога недоумявам, че не го познаваме достатъчно добре. Същото може да се каже и за Банско. Затова, когато реших да тръгна по дирите на изчезналото съкровище на династията Асеневци, Рилският манастир с Хрельовата кула, Банско с подземните тунели и църквата в Добърско, криещи тайни и духовност от векове, дойдоха като естествени спътници в това приключение. В България има още немалко подобни места, Старосел от „Кървава малага“ е едно от тях. Те притежават магнетична история, пазят следи от величави събития или древни цивилизации. Стоят, преминали през вековете или хилядолетията. По това как ги стопанисваме днес и колко ги уважаваме ще се разбере един ден що за цивилизация сме били самите ние.

foto3
Боряна Дукова с Латинка Петрова

Как пишете? Разкажете ни някой интересен факт или случка от процеса на писане?

Процесът на проучване е особено интересен. Налагало ми се е да правя справки в продължение на дни, за да напиша кратко описание от едно-две изречения. В този период се срещам с различни хора и специалисти, чукам на много врати. Слава богу, повечето се отварят или поне се открехват. Най-големите вълнения обаче настъпват при самото писане. Пристъпвам към него, след като героите ми си имат лица, гласове и характер, а отделните части на романа са структурирани. Въпреки това неизбежно стигам до момент, в който пъзелът не излиза или не е достатъчно убедителен. Веднъж дори изоставих завършен роман за цяла една година. После се върнах и го пренаписах: с двама нови герои и с видоизменени роли на някои от старите познайници. За да държа под контрол предишния и новия вариант, си направих карти на възловите артефакти и топоси. Когато бях в „Шато Монте Кристо“ край Париж, научих, че Александър Дюма също е работил с подобни карти.

Как се разказва интересна, завладяваща история? Има ли необходими условия, които спазвате и в този смисъл намирате ли за полезни така нашумелите наръчници по творческо писане?

Да разказваш интересна история е все едно да танцуваш, като водиш в стъпките, умело, но не рутинно, уверено, но и с чувство. За да ти се получи, трябват доста репетиции и голяма любов към „танца“. Другото са импровизации, къде по-сполучливи, къде по-несполучливи, не си падам особено по тях. Добрите наръчници и добрите курсове винаги помагат при репетициите.

foto4
Интервю за испанското радио Онда Хихон, което отразява фестивала за криминална литература “Семана негра”

Разкажете ни за фестивала на криминалния роман „Семана негра“ в испанския град Хихон. Каква е идеята на това събитие?

Фестивалът „Семана негра“ в Хихон е голямо преживяване. Близо трийсет години там се събират писатели на криминални, исторически и фентъзи романи от цял свят. Във фестивалния град се провеждат по три мероприятия едновременно, които започват около пет часа следобед и приключват късно вечерта с поетически рецитали и музика. За десетте фестивални дни близо милион посетители преминават оттам. Имах честта да представя българската криминална литература от последните двайсет години. Много бих искала в България също да се организира подобен фестивал. Затова с колегите ми от българската секция на АIEP, Международната асоциация на писателите криминалисти, имаме идея за провеждането на „Крими уикенд“.

Бихте ли споделили с нашите читатели как се решихте да се впуснете в предизвикателството „Пътя на Сантяго де Компостела“? По какъв начин Ви промени това изживяване и какви съвети бихте дали на хората, които също искат да го направят?

Това е поклоннически път, който може да се извърви по различни подбуди, духовни, познавателни или туристически, както и по различни маршрути. По който и път да тръгне човек, каквито и да са мотивите му, има начин да стигне до крайната точка, катедралата в Сантяго де Компостела. Нужна е известна физическа и логистична подготовка, както и да познаваш собствените си възможности. За по-плахите, ще допълня, че по Пътя винаги ще намерят помощ, и професионална, и човешка. Колкото до мен, мисля, че Пътят на Сантяго ме направи по-уверена и по-малко суетна.

Camino

Да очакваме ли нови приключения от преводачката Ирина – главна героиня във Вашите романи, в близко бъдеще?

В момента проучвам документи и материали за района на Розовата долина. В романа „Опасна монета“ Ирина вече е попадала там, хареса й и няма нищо против да се върне. Възнамерявам обаче да я поставя в по-различна роля от досегашните, ще е по-малко преводачка и повече детектив.

Вярвате ли в силата на думите и на литературата и защо?

Вярвам в силата на въображението. После идват думите, които са вълшебство, защото притежават цвят, звук, сила, безсилие, разум и емоция. Дали от тях ще направим литература или нещо друго зависи от нас, пишещите и четящите.

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай