Public Republic Art Studio

Събота, 02.05.2015

3 май, 2015 от · 1 Коментар

Станислава Тодорова – Стенли

Дневниче,
Отварям очи. Поглеждам часовника. 9:00 часа. За първи път от 6 дни съм се наспала преди алармата…Защото не съм нагласила алармата ;)

Има сутрини, в които, още щом отвориш очи, знаеш, че денят ще е необикновен, необикновено хубав или необикновено приключенски, или необикновено разпускащ. Ей така я усетих излюпващата се събота.

У Катрин, моята принцеса Кейт, няма и помен от вчерашния вирус, става с усмивка на уста, идва да ме прегърне и целуне за добро утро и щом усетя детските й ръчички около врата ми, тялото ми се налива с топлина и наистина го вярвам, че в такъв момент се сливам с някаква космическа, мирова любов. Долу зад входа правят страшни банички, взимам за нас двете, плюс боза и обратно се връщаме да ги хрускаме на терасата.

Днес за първи ден хапваме на терасата. Пред нас е Витоша, разперила красива снага и побеляла по върховете. Какво ще правим днес? Каквото си искаме. Тъй като са се посъбрали 3 почивни дни, в събота е толкова рехаво навън, почти няма коли и хора. Обаждам се на майка ми. Уговаряме се да направим една сутрешна разходка и после да обядваме вкъщи. И така, ние трите момичета, изкарваме едни прекрасни четири часа, в които се смеем, разхождаме, приказваме, пеем и релаксираме. Дневниче, знаеш ли откога не ми се е случвало това? Срам ме е да ти отговаря, но ще ти кажа. Не помня откога. Все някой бърза за някъде, все има нещо по-важно, единият трябва нещо си… другият трябва друго нещо си…

Пия следобедно кафе на терасата и се сещам за съня, който сънувах. Сънувам, че с майка ми сме по две дълги нощнички, издути като балони, не стъпваме по земята, а се носим във въздуха като духчета. И така, както си летим, виждаме наши роднини и приятели от оня свят. Те също са въздушни духчета, но имат челници, които светят с различна светлина. Всеки цвят определя тяхната мисия – едни са учители, други са духовни водачи, трети са артисти. Този полет е разкошен, необятен и с майка ми разбираме, че можем да се носим вечно. Когато ни омръзне, отиваме в съвета на старейшините. Там се разпределят ролите за мисиите на земята. По-отраканите си избират ролите на лошите хора, защото чрез лошите хора се разграничават добрите. По-младите духчета си избират добри хора.

Пропъждам съня си от главата и внезапно се сещам! 2 май – днес се честват 139 години от Априлското въстание. „Прелиствам“ chitanka.info и прочитам нещо любимо на великия революционер, публицист, философ и поет Христо Ботев:

Борба
Христо Ботев

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога изамамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря —
„Бой се от бога, почитай царя!“
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй — грешен съм азе“
думай, моли се и твърдо вярвай —
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ — вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби — зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“

Дневниче, нямам какво повече да кажа. Все едно е писано… вчера.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Leonard // 27 фев, 2018 //

    As well as if you want to have a much better LPM price on your
    GSA Internet search engine Ranker campaign, you can make use of checklists (tutorial ).

Коментирай