Public Republic Art Studio

“Детски книжен лексикон” – брой 4

4 май, 2015 от · 1 Коментар

Весела Фламбурари

Exclusivno_za_Public_Republic

editorial_team_prj_on

cover
Снимка: J. McPherskesen

І. ЗА МОИТЕ ИДЕИ…
ЧЕТАТ ЛИ ДНЕШНИТЕ ДЕЦА?

Да, четат… Но искат книгата да им бъде поднесена интересно и забавно. Ритъмът, при който израстват днешните деца, е много бърз. Съзерцанието е вече истинска рядкост. Много важна част от живота на една детска книга са нейните представяния пред публика. Говоря наистина за представяне, а не за премиера на книгата. Премиерата е еднократен акт, който събира автора и негови приятели и почитатели в една вечер, която е посветена само на новоизлязлата книга. Представянето на книга или автор, от своя страна, може да се случва постоянно. Винаги когато има желание, нужда и воля за това. Авторът трябва да намери начин, с който да задържи подскачащото детско съзнание в една мисъл. Дори Андерсен е разказвал приказките си пред детска публика, като е изрязвал героите си от хартия. А това е било през деветнадесети век!

Съвременният български автор е важен за българчетата и с това, че присъства, има го „в наличност“ в България, по-често отколкото това е възможно на който и да е чуждестранен автор. На децата им е приятно и забавно, когато могат да се срещнат в реалността с човека, написал любимата им книжка. Приятно и странно, защото малките деца чувстват книгата като нещо, което се е създало самичко. Нещо, което просто го има, без намесата на човек в него. И от добре подготвената от автора среща те научават любопитният факт, че книгите не се пишат сами. А това, в много случаи, ги подтиква към творчество, до което досега не са се докосвали. Творчеството да измисляш свои собствени истории, да описваш живота си, да създаваш свои светове.

Освен това, определено и твърдо смятам, че децата трябва да се научат първо да четат за удоволствие, а чак после за да се образоват. Не харесвам идеята за „задължителни ваканционни списъци“. Възрастният, който предлага една книга на дете, трябва да помни, че детето има нужда първо да прекарва приятно. Ако възрастният наистина иска да заинтригува детето и да го спечели за четенето, той трябва да превърне четенето в игра. Възрастният трябва да положи началното усилие, не детето… Големият човек трябва да се помъчи да използва изразните средства на театъра и детската игра за тази цел. И тогава детето ще се заслуша в текста и ще се засмее. Ще се заиграе. Играта ще му достави удоволствие и то ще разбере, че в книгите има удоволствие! Само това усетено на практика удоволствие може да го поощри да намери начин и да се отдаде на самото четене. Да открие и други книги и да ги прочете… И тогава възрастният ще си е свършил работата наистина добре.

2

ІІ. ЗА ДЕТСКАТА КНИГА В МИНАЛОТО…

И така, все още сме в Египет… Най-привлекателен сред древноегипетските текстове е един роман – „Романът на Синухе“. Всъщност Синухе е съществувал реално. Още като юноша Синухе бил служител във фараонския (тогавашния царски) двор. Романът на Синухе е пълен с напрежение, обрати, приключения и битки… Синухе чува, разбира се, без да го иска, как заговорници обсъждат убийството на самия Фараон. Синухе веднага установява, че и собственият му живот е в опасност, защото заговорниците разбират, че той е разкрил заговора им. Синухе решава да избяга от Египет… И избягва. Дори успява, с много премеждия, да прекоси пустинята. Накрая, когато мисли, че ще умре от жажда, Синухе е спасен от номади. Приключенията му обаче не свършат тук. Заедно с номадите, Синухе пристига в Сирия, където се приютява при едно планинско племе. Там се оженва за не каква жена, а за дъщерята на племенния вожд. Синухе доказва, че може да бъде водач на племето… Печели не една битка, забогатява и всички го уважават и обичат.
Приключенските романи са обичани в древността точно колкото са обичани днес.

ІІІ. ЗА ДЕТСКИТЕ КНИГИ СЕГА…

Дали детските книги сега се различават от детските книги на майките, бащите, бабите и дядовците ни? Важна ли е разликата в поколенията? Не, не е важна… но от нея не може да се избяга!  Затова препоръчвам на родителя да чете от книгата, която сам харесва на глас на детето си. Ако родителят превърне четенето на предпочитаната от себе си детска книга в игра и съпричастни с детето мигове, родителят ще накара малкото да харесва съответната книга за цял живот. При това, с тази рецепта, родителят ще създаде в наследника си невероятни и незабравими спомени на споделено щастие.

Освен това не вярвам никак в идеята за „забранени книги“. Детето трябва да има право да прочете ВСЯКА книга, която му е интересна. Разбира се, родителят избира книгите, които ще купи на своето малко дете. И също има право на това… Родителят избира и книгите, които ще купи на себе си. И когато вкъщи има библиотека от телесни книги, и когато самите родители си избират книги от тази библиотека и ги четат… Тогава детето само ще прояви интерес към библиотеката. И нека в този момент родителят бъде готов да предложи и обсъди ВСЯКА книга от домашната си библиотека с детето. Да знам, че това изисква усилие от страна на родителя. Но ако родителите не искат да положат усилие за да приобщят децата си към четенето и към книгите, които те харесват, то тогава не би трябвало по-късно да се оплакват, че децата им не четат.

1

ІV. ЗА СЪБИТИЯ, КОИТО СЕ СЛУЧВАТ С ДЕТСКИТЕ КНИГИ И ПИСАТЕЛИ

На 23 април в Американския център на Столична библиотека (София, площад „Славейков“) ще се проведе конференция. „Конференция“ се нарича една много специална среща, на която се четат много сериозни съчинения от също толкова сериозни хора. Но въпреки, че ще е много сериозна, тази конференция ще бъде с тема за детската книга и детското четене. А съвсем, в края на всичкото това сериозничество, ще се четат и приказки. Конференцията и четенето на приказки се организират от Столична библиотека и Националната награда за детска литература „Петя Караколева“. Ако си голям човек, който се интересува от детските книги и детското четене, ще ти е интересно през целия ден… (от 10 до 12 часа сутринта ще се разисква творчеството на Петя Караколева. От 12 до 13 часа ще има кафе-пауза и от 13 до 16 часа ще се разискват проблемите на новата детска литература.) А ако си малък човек и обичаш да слушаш приказки, ще ти е интересно от 16 часа нататък, когато приказките ще бъдат прочетени на ушето на всяко дете и възрастен, които отидат с желание да послушат в зала „Надежда“, която се намира на първия етаж на Столична библиотека.

V. ЗА ДЕТСКАТА КНИГА, КОЯТО ПРЕПОРЪЧВАМ ДНЕС

3

Искам да ви запозная с играта на думи, която изпълнява блестящо една младичка българска поетеса. Тя се казва Петя Кокудева и нейните стихове са пряко свързани с лимерика и нонсенса. Тези две течения в литературата (limerick – римувана безсмислица, non sense – безсмислица) пък са едно и също с човешката игра на живот. Защото както съществуването може да изглежда без смисъл, но човекът изпълва живота си с хиляди смисли, така и тези литературни течения са пълни със скрито познание за битието. Играта е най-голямата тайна в битието ни. „Играта е екпериментиране със случая“ – твърди Новалис. Експериментиране, в което ежедневните неща се превръщат в нещо различно, ново и вълнуващо. Точно по този начин се пише за деца и възрастни – различно, ново и вълнуващо. Само тогава децата и възрастните четат с удоволствие и любопитство. Ако някой възрастен ви каже, че не е така… просто не му вярвайте. Най-вероятно неговите играчки са различни или той не иска да си признае, че се забавлява. Петя успява всеки път да се забавлява мъдро. Успява всеки път да включи и нас в това мъдро забавление. В тази игра на образи и думи. Успява защото не ни поучава, не ни размахва пръст и не ни налага непременно нейното виждане за света. Не ни чете конско. Петя просто ни оставя по шилерово свободни. Свободни да поиграем с нейните изваяния от букви и смисъл. И ние се превръщаме по шилерово в „човеци в пълното значение на думата“.

ЛУЛУ и защо трябва да се мечтае бавно

Лулу мечтае бавно
за да й остане
Нещичко забавно
Стара като стане.
Ако измечтае всичко през нощта,
току-виж е стара още сутринта.

„Лулу“ Петя Кокудева

Книгите с нонсенсови стихове на Петя са две досега… Първата се казва „ЛУЛУ“, а втората – „МАЛКИ СЪЩЕСТВА“. И двете са издание на ИК „Жанет 45“. Освен това са прекрасни и заради страхотните цветни картинки на италианката Ромина Беневенти.

ФАНТАЗМУСИТЕ

Нищо не е по местата.
Нищо не е в точни дози.
Но да следва правилата
никой тук не се тормози.

Всеки тръпне да размества,
да греши и разглобява.
Любопитството се чества.
Рутината се глобява.

Два фантазмуса проучват
всяка грешка на езика
и понякога се случва
нови смисли да извикат.

Друг един, експерт по хаос,
ръсва капки необятност,
та редът да заухае
ободряващо приятно

Търсят нови хипотези,
Дръзновени и безкрайни.
И каквото да излезе –
ще е чудо. Или тайна.

„Малки същества“ Петя Кокудева

ТРЕВОЖНАТА ПЛАНЕТА

На тази планета за миг й призля –
разсипа звездите, морето разля.
Поседна за малко край Млечния път.
Дали кратка отпуска ще й дадат?
Но тя няма шеф! Ти да видиш беля.

Петя Кокудева

Ето това са лимериците… карат дори планетите да се замислят и забавляват..
Сигурна съм, че ще оплетат и вас в своите мъдри и забавни мрежи от изречения, думички и хитроумни образи.

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • музикален магазин // 5 май, 2015 //

    Доста интересна и вярна статия!

Коментирай