Public Republic Art Studio

Вторник, 28.04.2015

29 април, 2015 от · Няма коментари

Станислава Тодорова – Стенли

Дневниче,
Личи си, че е вторник. Вече втори ден ужасно ми се спи, но трябва да ставам. 8 часът е. Това показва GSM-a ми, а той обикновено не бърка за времето. Ставам с обичайното стъпване на десния си крак, за да ми върви. Нахлузвам панталон, блуза и чорапи. Будя Катрин. Обличам я, докато тя спи. Обезателно слагам поличка, за да си спестя роненето на сълзи, ако съм й облякла само клин или панталон. 8:30ч. трябва да е в детската градина. 8:25ч. сме на входната врата. Тя е що-годе сресана, вързана на две опашки с разноцветни ластичета. Нямам време да избирам чифт ластичета с еднакъв цвят в препълнената й кутия с бижута и джувки. Излизам без лещи, без грим и без желание да се бавя. Поздравявам учителката в детската градина, целувам детето ми за приятен ден и се дотътрям обратно вкъщи. Само половин час да си доспя и ще съм човек. Завивам се през глава, лъчите ще ми извадят очите. Телефонът е на тих режим, защото все ще се намери някой да звънне.

Събуждам се. 11:45ч. Егати! Нали щях да спя половин час? Затова пък се чувствам прекрасно, свежо и някакси облагородено. Искам … да, искам фреш от ябълки. Правя го за норматив от 10 минути. За това време нарязвам ябълките на малки парчета, прекарвам ги през машината, измивам всички части от машината (това обикновено е най-пипкавата работа) и изпивам сока на малки глътки, за да се наслаждавам на вкуса му. Помислям си за мюсли, но вече толкова са ми втръснали, че имам чувството, че само да ги хапна и хранително-чревният ми тракт ще започне да скърца от яд, че няма банички. Кисело мляко, парчета обикновени бисквити, лъжица слънчогледов тахан, лъжица билков мед, ядки, които пак не съм накиснала от миналата вечер, но както винаги имах намерение да направя. Зареждам си в еспресо машината кафе, поръсвам горещата ароматна напитка с канела и допълвам чашката с малко мляко. Малко мляко! Напоследък прясното мляко се отрича. Поредната мода или поредната истина за храните, които винаги сме консумирали. Вече съм окончателно събудена и пускам бутона, на който пише „добра домакиня“. Дрехите от простора се разпределят, сгъват и прибират. Детските играчки, които са навсякъде, се скупчват на едно място. Двете стъклени маси в хола се обезпрашават. Напоявам цветята, които се поливат всеки понеделник, защото вчера забравих.

И така, вече нямам какво да си измисля да правя и трябва да се заема с немския. Уча по класическата система – зубрене на думи с изписване, писане на домашни и евентуално, ако ми остане време и имам желание, чета и превеждам устно текстовете, които сме взели. Трябва ми фон. Музикален. Пускам си Live 8 от 2005г. Боб Гелдоф, инициатор на това събитие, е събрал каймака на най-известните поп изпълнители и под мотото да се помогне на бедни и гладуващи в Африка, е организирал феноменални благотворителни концерти. Повече от 1 000 музиканти участват на сцени във Филаделфия, Лондон, Бари (Канада), Берлин и други места, които се излъчват от 182 телевизии и 2 000 радиа. Между песните пускат покъртителни документални филми за недоимащи възрастни и малки същества, на които им се броят ребрата и очите ти се пълнят със сълзи. В резултат на тази инициатива на 7 юли, лидерите на Г8 удвояват паричната помощ за бедните нации от 25 милиарда долара през 2004г. на 50 милиарда долара за 2010г., като половината отиват за Африка.

Съсредоточавам се в немския. „Ente“ – патица, “Entebrust”- патешки гърди. „Gelenk”- става, “Handgelenk“ – китка. Дали някога ще проговоря добре немски? В курса сме шепа хора. Всеки понеделник и сряда драпаме по пътя на познанието. Всички сме с първи език – английски и някакъв друг – помощен. Стоически напредваме. Ако не ми харесваше преподавателката, учебната система и колегите, вече отдавна да съм се отказала. „Krankenschwester“ – медицинска сестра. Звучи някак си твърдо, леко извратено, а бе по немски.

След 2 часа учене чувствам въпиюща нужда да разпусна извън апартамента. Излизането ми е свързано с парично олекване. Плащам ток, вода, интернет, телефон. Парното не ми се плаща по разбираеми причини. Плащам детска градина, общи нужди, бързи покупки в магазина и леко започвам да се вкисвам от скоростта в минута на топене на петдесетачки. Прибирам се вкъщи да потуша раздразнението с лек обяд и сладък десерт към кафето.

Неусетно става време да прибера малката от детската градина. Взимам тротинетката от вкъщи и се запътвам. Измислям маршрут, по който да кара тротинетката и да стигнем до един определен магазин. Целта е закупуване на камера за компютъра ми. В разговорите по скайп с мъжа ми ние го виждаме, а той нас – не. И така – маршрутът започва от Шел-а на „България”, а крайната му точка е немски магазин на ъгъла на бул.„Прага“ и ул.“Доспат“. В началото въодушевено си разказваме на кого как му е минал денят, и не ми прави впечатление пътят, по който минаваме. Взела съм в джоба си козунак и банан за Катрин, защото тя винаги е гладна след детската градина, и гледам по-бързо да ги изяде, за да се освободя от задължението и пълните ми ръце. Подминали сме „Била“ на „Хиподрума” и вече сме на кръстовището на бул.“Акад. Иван Евстратиев Гешов“ и бул.“Свети Георги Софийски“. Пресичаме двете пътни платна, аз нося тротинетката, а Катрин потичва до мене.

Може би никога нямаше да обърна такова щателно внимание, ако крачех сама, но детето ми заостри вниманието ми към настилката по тротоара. Катрин започна да дели плочките на лоши и добри, да спира често и да тръгва неуверено по разбития паваж. На едно място щеше да си изкълчи крака от дупка в асфалта, а няколко пъти я задържах в последния момент да не падне по очи. Дневниче, бул. „Георги Софийски“ е един къс участък, който се равнява на две тролейбусни спирки, състои се от 10 пресечки с обща дължина не повече от 800 метра. Дневниче, можеш ли да познаеш колко различни плочки срещнахме по пътя си? Сменихме 17 вида настилка. (Виж снимките!) Честно! Амбицирах се и ги преброих. Даже снимах, за да не ме обвиниш в голословие.

Настилки
(Тук и по-нататък всички снимки са на автора)

nastilka11

nastilka12

А знаеш ли, дневниче, колко вида капаци на шахти разпознахме? Цели 11, като общият брой на шахтите за това късо разстояние е вероятно 3 пъти по-голям. Самата аз се изненадах от тези числа. Със същия успех можех да замеря различните височини бордюри, но щеше да ми отнеме повече усилие и време, с което не разполагах. Ами дръвчетата – едни бяха прорастнали с дебели дънери, други съвсем млади с тънки стебла, трети изцяло липсваха, а на тяхно место имаше храст самораслек или купчина угарки. Ами ако бях се заела да броя висящите, провиснали и опасващи кабели? Доста си ги имаше по пътя.

Шахти
shahti

shahti1

shahti7

Ще кажеш дневниче: „Е, какво толкова, нали има тротоар, някъде и тротоар няма от спрели коли“. Не казвам, че има места, където е по-добре; не казвам, че има места, където е по-зле. Просто се удивих на тази 800 метрова „мозайка“ в центъра на София. Съвсем сериозно призовавам за следното – жени с токчета да не преминават в този участък, майки с колички или малки деца също да го избягват, възрастни хора с бастуни и трудности в придвижването въобще да не излизат от вкъщи. ;)

Опасни участъци

opasno

opasno1

opasno2

Още нещо ми се наби в очите в този периметър. Между бул.“Акад. Иван Евстратиев Гешов“ и бул. „Пенчо Славейков“ има цели 10 аптеки, което прави по една аптека на всяка пряка. Честно! Какво трябва да значи това – че сме много болен народ или че фармацевтичният бизнес процъфтява? Преди години посещавах един курс, на който ни учиха да разпознаваме истински купюри лева, евро и долари. Няма да забравя думите на преподавателката. Три потока никога няма да секнат – потокът на парите, потокът на хранителните стоки и потокът на лекарствата. Бих добавила – и на кърпежа на улиците в България.

Прибрахме се вкъщи с тролея. Пуснах новата камерка да се видим с мъжа ми в скайп. Не ми се разказваше как и за колко време сме се добрали с тротинетката до магазина, но Катрин ни издаде. „Тате, ние днес видяхме много лоши плочки.“ Не, мамо, плочките не са лоши, те са стари, счупени, изкъртени, клатещи се, пръскащи вода, нуждаещи се от смяна, но иначе не са лоши.
Лека нощ, дневниче.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай