Public Republic Art Studio

Понеделник, 27.04.2015

28 април, 2015 от · 3 Коментара

Станислава Тодорова – Стенли

Дневниче,
Понеделник е. Как познах ли? По алармата в 8 часа. Два дена я бях изключила и спях на воля, а днес ме събуди, но не за да хуквам на работа, а за да водя детето на детска градина. Ставам бавно и странично. Бавно, защото от малкото часове сън ми се вие свят. Странично, защото внимавам за болки в кръстта – от едно падане през 2011г. по заледената стълба на автобус N102 си счупих един прешлен. Малко са ми часовете сън, защото до 1:30ч. посред нощ разговарях с мъжа ми по скайп, той има нов шеф испанец и нова работа в италианска фирма на мюнхенски клон. Не хуквам за работа, защото компанията, в която работих, прекрати дейността си в България. Фалирането и замразяването на фирми е често срещано явление в моята държава от 8 години насам. На мене ми се случва вече за четвърти път, на хората около мене – също.

При мъжа ми е друга бира – той от 12 години работи за един и същ работодател, от 5 години не му увеличаваха заплатата и нямаше промяна в позицията. Завършил е немска гимназия плюс английска гимназия като частен ученик. Има висше образование „Стопанско управление“. Имаше колеги, даже и ръководители, които не говореха чужди езици, нямаха висше образование, но взимаха заплата колкото неговата. От 8 години мъжът ми искаше да напусне, но се страхуваше, че няма да намери по-хубава и по-добре платена работа. На 17 март тази година се реши да се сбогува с работодателите и да опита късмета си в Германия. Седмица по-късно бе одобрен да започне в Мюнхен. Приготвихме документите, багажа и прочие, и го изпратихме с дъщеричката ни за Германия. Затова, дневниче, тези дни съм вкъщи и баща, и майка.

От леглото, освен че ставам бавно и странично, първо стъпвам с десния крак на паркета. Това е за късмет и този късмет го следя аз всеки ден; стъпя ли с левия крак, спукана ми е работата. Нахлузвам първия панталон и блуза, изпречили се пред очите ми, измивам очи и будя Катрин, дъщеря ми. Най-често я обличам спяща, като я въртя като пиле на грил да й сложа чорапи, клин, потник, блуза и поличка. Дори и сънлива, тя не излиза за детската градина без рокля или пола, защото, както казва тя – „Момичетата ходят с полички и роклички, а момчетата ходят с панталони.“ Така че аз вече съм се предала да споря с нея на тази тема. 8:25ч. сме на входната врата, тя задърпва тротинетката и сме принудени да вземем и нея на път за детската. Излизаме. Навън животът вече кипи, приятният полъх на вятъра ме освежава, но сърцето ми все още спи, движа се механично, оставям малката и се връщам вкъщи. Дремя още час под одеялото, защото слънцето само дето не е влязло в зениците ми.

Вече ставам една идея по-рязко от преди. Този път не залитам. Забърквам някакви мюслита с ядки, които така и не се научих да ги кисна във вода от предната вечер, както сега е модерно. Фрешът е изпит, закуската – излапана. Идва време за ободряващо кафе. Обожавам кафе сутрин, късо, силно кафе, както обикновено го поднасят в Италия. О не, делничен шок, кафето в кутията е накрая и няма да има за цяла доза. Мотаят се две пакетчета инстантно кафе, което по едно време пиех в офиса редовно, но сега само като го видя, ми се гади. Както и да е, и то ще свърши работа. Взимам чашата с горещата напитка и сядам пред монитора. Той, компютърът, денонощно си стои включен и охлаждащият вентилатор мърка едва чуто.

Седя и си мисля. Седя и си мисля. По едно време се усещам, че само си седя. Слуша ми се музика. По понеделнишки се сещам за две мелодии, едната e на The Cure, а другата на Остава :
The Cure

I don’t care if Monday’s blue…
Monday you can fall apart…I don’t care if Monday’s black
Monday you can hold your head…

Остава:

Отново за всички е делник,
Отново сърдит понеделник,
Прекарай с мен един рокендрол ден…
Спаси ме от скучен делник,
Остани с мен в понеделник..

Дневниче, в понеделник уча по немски за урока в 6 ч. вечерта.. Ако някой беше ми казал, че на 30 и кусур години (ах, как си скрих възрастта ;) ) ще започна да уча немски, щях да му се изсмея в лицето. Да, ама не. Вече съм ниво Б1+, чета и почти разбирам сложни текстове, поназнайвам граматика, но големият препъни камък е шпрехането, тоест говоренето. В курса сме 9 човека и обикновено в час доскоро се случваше следното. Преподавателят задава въпрос на немски, ние всички забиваме нос в бюрата и ако някой от нас си чуе името, формулира изречение в рамките на една минута с „ъъъ“ и „миии“ и има средно около десет грешки, тоест на всяка дума, падеж или в словореда. Отскоро има промяна. Всички искаме да говорим и когато предподавателката зададе въпрос, един по един започваме да отговаряме, почти пак с толкова много грешки, но с голяяямо желание. Днес ще имаме открит урок и в час ще присъства истински немец от плът и кръв. Обещахме на преподавателката да не отсъстваме и да не си гълтаме граматиката.

Пускам си малко Рамщайн за надъхване и зрелищност. Наджарквам домашното, пиша новите думи като идиот по десет пъти и за пореден път съжалявам, че не се записах на сугестопедичен курс, на който ме уверяваха, че учениците учат само в час, нямат домашни и езикът буквално им се налива в главата с фуния. Ще я видим ние тази работа.. Ще я видим, ама няма, защото дори и да възнамерявам да запиша следващото ниво по тази система, то няма за кога; ще се изстрелваме и ние с дъщеря ми към Мюнхен, тъй като няма да ни понесе добре дълго време разделени с мъжа ми. Ами да, дневниче, преди няколко седмици Жоро замина, а все едно не го е имало с месеци, говорим си по скайпа цяла вечер глупости и като натисна червената слушалка – едно такова празно ми е.

Понеделник може да е едно чудесно начало, например да тръгна на фитнес. Пролетта чука на вратата, даже вече е влязла в хола. Ей сега ще дойде лятото и времето за бански. Ще разваля камуфлажа от дрехи и това корем, това бедра, това ханш, това любовни дръжки, това целулит-мелулит – всичко лъсва на слънцето, ако ще и да си с 50-ти фактор фон-дьо-тен с шоколадов загар.

Затварям немския и се оглеждам из хола. Верно е, че е малко поразхвърлян, ама той си е голям, хубав хол. Излизам на терасата. Перфектна гледка към Витоша. Може на масата отвън да седнат 4-6 човека, да ядат, да пият, да осъмнат на тази гледка. Ами кухнята – я гледай каква хубава кухня. Подредила съм си 20 бурканчета с подправки. Въоръжила съм се с шейкър, робот, тостер, малка фурна, голяма фурна, микровълнова, кана за вода…Ето я и спалнята – с парите от приятели и роднини след сватбата сме купили чудесна спалня с ракла, нощни шкафчета, на които трупаме любими книги и дискове, голяма тоалетка, за която се тръшках да я имам и която отстъпих на бебето за първите две години, когато го повивахме на нея. И, внимание, дневниче – 3-крилен огромен гардероб с лицеви огледала, в които дрехите са подредени по цвят и модел като в бутик.

И какво – всичко това, попито с нашата семейна енергия, ще го оставя и ще отида в Мюнхен някъде си да живея първоначално в едно стайче с мивка, хладилник и 2 котлона за 500 евро.

Абе не съм вещоман, ама леко ми се къса сърцето. Имам нужда да не мисля, да действам нещо. Натискам копчето ми за домакинска работа и се развихрям. Подреждам разхвърлени играчки, прибирам оставени навън вещи, изплаквам останали съдове, пускам миялна, пералня, забръмчавам с прахосмукачката, обирам праха навсякъде, минавам с препарат подовете. Е, вече се чувствам по-добре. Психолозите са го казали. Ако чувствате напрегнатост, раздразнение – най-доброто е да захванете някаква къщна работа. След цялото това усилие се изкъпвам, обядвам и съм истински готова за една разходка навън. Нека целта бъде Южният парк, а пък ще си взема пликчето с немския с мене и от парка – директно към школата.

Навън е 20 градуса. Чувам птиците даже и на булевард „България“. Всичко е разцъфнало, усещам любимия ми аромат от белия цъфтеж на дърветата. Отвсякъде висят мартеници. Мирише на пролет и на окосена трева. Решавам да се движа в кварталните улички към парка (междувременно купувам пакет кафе) и се старая за две неща – да не стъпвам върху изпражнения и да не зяпам хората. Едното – направо ще ме вбеси, а второто – ще ме натъжи. Напоследък виждам много ъндерграунд физиономии, много просяци, семпли млади хора, зашеметени от „високите“ пенсии пенсионери и трескави майки с деца.

Потъвам в Южния парк. Той е освежен, прекрасните лехи с цветя и водата в изкуственото езеро радват и разхлаждат окото, зелените корони на дърветата успокояват. Определено ще ми липсва този парк в Мюнхен (макар и там да е пълно с паркове). Но не паркът от уикендите, в които е гмеж от семейства по анцузи, люпещи семки и купуващи еднодневни играчки на децата си от тъмни лелички при сгъваеми маси. Ще ми липсва понеделнишкият Южен парк. Ведър, спокоен, приютил щастливи майки с колички, млади влюбени, държащи се за ръце, възрастни дами, събиращи се на седенки и обсъждащи нови рецепти.

Изнизвам се от парка през входа му от бул. „Витоша“. Оставам пръските от фонтана да охлаждат лицето ми. За кратко посядам на ръба до фонтана и продължавам към немския.
Томас, немецът от плът и кръв, е прекрасен. Представях си един червендалест с кръгъл нос господин, който да ми говори така на немски, че да оставам с впечатлението, че ми се кара. Томас е прекрасен, наистина. Със спортно черно сако, разгърдена бяла риза и черен панталон. С фини елегантни рамки на очилата, с топъл мек тембър и прекрасен немски. Боже, как добре го е научил този човек немския. ;) Той говори бавно и отчетливо, всичко му се разбира. Представям си как един ден ще мога и аз така да говоря, и ми става едно такова хубаво, немско…

Темата на урока ни е Октобърфест и Томас ни разказва историята на празника. Октобърфест се провежда ежегодно на Терезиенвийзе (поляната на Терезия) и припомня за сватбата на принц Людвиг Баварски и принцеса Терезия фон Саксен-Хилдбургхаус. Всъщност на тази поляна, която принц Людвиг подарява на своята любима, на 12 октомври 1810 година той кани и черпи целия град. Тогава пищните кралски тържества завършват с конни надбягвания.

В днешни дни празникът започва в предпоследната седмица на септември и завършва в първата неделя от октомври. Бирените шатри и халета отварят всеки ден в 11ч. и затварят около 23ч. Навсякъде се лее бира и баварска духова музика. В първата неделя на Октобърфест собствениците на различни пивоварни се преместват на празничния площад. Около 12 часа панаирът започва да се предава и по телевизията. За празника мюнхенските пивоварци правят специална бира (Wiesn Märzen) с по-високо съдържание на алкохол.
Октобърфест е най-посетеният празник в света. Всяка година повече от 6 милиона души се събират на Терезиенвийзе. Началото на празника се обявява, когато кметът избива чепа на първото буре с бирена течност. Преди, след и по време на празника мюнхенските хотели са препълнени. Що се отнася до консумацията на бира – година след година се достигат нови рекорди. Например през 2012 година са се изпили почти 7 милиона литра бира и са се изяли 500 000 печени пилета, 102 цели вола и 43 000 свински джолана. Добри цифри, нали! ;)

Томас ни разказа, че по време на бирените шествия туристи и баварци с престижни професии обличат специални скъпи носии, и ходят гордо-гордо по време на празника. Атракциите включват виенско колело, увеселителни влакчета, въртележки, скачане с чувал и други. Томас допълва, че и околните градове имат бирени фестове, но това вече не е толкова въпрос на историческа традиция, колкото на бизнес.

Всичко в часа по немски върви по ноти. Дори и без бира. Ние се представяме. Томас ни задава леки въпроси. Той е завършил „Журналистика“ и „Туризъм“, обикаля страните, пише статии за специфични традиции, за национални ястия и обичаи, най-общо за културата. Превежда рекламни брошури и популяризира съответната държава. Томас се обръща към нас и ни пита – Какво най-вече пие българина? Ние започваме – ракия, вино, бира… “Е, кога имате празник на ракията?” Ние посърваме. Някой бегло е чул, а другите въобще не се сещаме за такива празници. Човекът иска да научи за нашите традиции, а ние, някак си, няма с какво да се похвалим. Уж сме много отракани, уж сме съвременници, а като се стигне до културни ценности – по-скоро се сещаме какво не се случва вече и кое не е както трябва.

Връщам се вкъщи с провесен нос. Проверявам чичо гугъл за празник на ракията и разбирам, че вече втора година в с. Априлци по предложение на секретарката на читалището, Пешка Ковачева, се провежда „Празник на сланинката и греяната ракийка“. Изглеждам този запис и ми става мило. Вярно, че малко знаят за този празник и е слабо посетен, но все пак е нещо и е с потенциал да се разгърне.

Намирам още: „Празник на сливовата и троянската сливова ракия“. Събитието се провежда ежегодно от 1993 година всяка последна събота на месец септември. Тържествата започват с демонстрация на традиционно варене на ракия, а също и с конкурс за най-добре приготвена домашна сливова ракия. Място на събитието е пространството пред входа на Националния музей за художествени занаяти в с. Орешак.

И още – от 2013г. имаме „Балкански фестивал на ракията“, който досега се е провеждал в София в НДК. Тази година събитието ще се случи от 30 юли до 2 август в Експозиционен център „Флора” Бургас – Морска градина.

Разбирам също, че в град Златарица се провежда ежегодно „Празник на туршията и ракията в Златарица“, миналата година е било седмото издание.

Дневниче, ако искаш ми вярвай. Лягам си и ми се иска да посетя българските фестивали на ракията. Там има традиции и рецепти, предавани от поколение на поколение. Дано има будни хора, които да продължат и прославят тези хубави празници и те да станат световноизвестни и много посетени. Лека нощ, дневниче. Това беше един хубав българонемски понеделник.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • elena popova // 29 апр, 2015 //

    Bravo,Stanislav4e. S udovolstvie pro4etoh tvoja material.Haresva mi stila ,na4ina ti na mislene. Ot dnes ste 4eta vsi4ko tvoe. Kolkoto do Germania ne se kolebaj.Napred i mnogo uspehi. Eli

  • Гери // 29 апр, 2015 //

    Стенли, и аз за малко провесих нос, но какво пък – отиваш да осигуриш бъдещето на детето в Германия, щото тука вече не може, и имаш мотивация всяка година да се връщаш традиционно по едно и също време и айде на гости на Пешка Ковачева! Докато не е емигрирала и тя….

  • www.carhd.ru // 21 мар, 2018 //

    Necessário muito perder halter. Este com medo de adquirir?

Коментирай