Public Republic Art Studio

Нефритената пешка

16 април, 2015 от · Няма коментари

Виталин Неделчев


Снимка: Kevin Dooley

- Всяка от нас може да стане царица, нали?
- Разбира се.
- Ти самата била ли си такава?
- О, да. Много пъти.
- Сигурно е чудесно.
- Такова е. Защото, в крайна сметка, това е целта на нашата собствена игра.
- А какво е нужно за нейното постигане?
- Преди всичко упование в нашия Създател и Творец. Молбата ни към Него трябва да бъде толкова искрена, че да го отклони от обичайния му навик да ни жертва в защита на фигурите от втория ред. Които по начало се смятат за по-ценни и с по-големи способности от нас.
- Но нали всички желаем едно и също. Как става така, че молбите на едни биват чути, а на други – пренебрегвани?
- В това е цялата житейска мъдрост – в изкуството да притеглим вниманието Му върху себе си. Без да се натрапваш, но и без да се разтваряш в безличната общност на останалите.
- Ако правилно съм те разбрала, всички ние външно сме еднакви, но в интелектуално отношение сме различни. Едни са по-отдадени на вярата си в Него и като такива проявяват по-голяма съобразителност. А други са… да кажем по-неориентирани и скептични. Разликата се предопределя от таланта да управляваш желанията на Твореца в избраната от теб посока.
- Така е само до някъде. Защото ти специално си коренно различна от всички останили. Безотносително дали си умна или глупава.
- Не, не. Фактът, че съм зелена и малко по-висока с нищо не влияе на изпълняваните от мен функции. Те са напълно идентични с вашите.
- Прекалената скромност е по-дразнеща дори от суетата.

Всички ние – бели и черни – много добре виждаме с каква нежност се отнася Той към теб. Много добре разбираме, че в тази игра на погледи между вас (в която ние можем да бъдем само зрители), ти си Неговата Единствена и Неповторима. Знаем, че причината за тази твоя високопоставеност се крие в материала, от който си направена. Всеки път, когато те вземе, в очите Му се чете възхищение от твоята красота; преклонение пред твоята ценност. Досега никоя от нас не е била удостоявана с подобно внимание. Дали нарочно или случайно, но умееш да обсебваш и задържаш мислите Му, ограбвайки по този начин нас. Надявам се, разбираш защо с такава неохота обсъждам с теб възможността да се превърнеш в царица. В известен смисъл ти си такава по предимство. Което по никакъв начин не може да бъде игнорирано.

- Да, да, царица! Която безвъзвратно напуска играта още в началото. Защото никой не иска да се жертва в нейна защита… Ако съм царица, кои са моите поданници и слуги?!
- Нашият Създател и Творец. Той е твоят слуга. В играта между двама ви, разбира се. Която – обърни внимание! – започва още щом кутията бъде отворена и продължава чак до нейното затваряне. Играта, която е смисъла на нашия живот, е включена във вашата. И до голяма степен – предопределена от нея. Какво още искаш за да си щастлива?
- Искам поне веднъж да стана царица в играта, която е смисълът на нашия живот. А не да бъда третирана от нашия Създател и Творец само като пешка, макар и много специална. На полето не съм с нищо по-различна от вас. Защото имам пред себе си само вашите възможности. Като ваша посестрима, условно приета за бяла.

- Условно. Въпреки, че безусловно си зелена. Сиреч условно би могла да бъдеш приета и за черна. А ние, за съжаление, освен бели, други не можем да бъдем. Къде е тука справедливостта и еднаквите переспективи за развитие? Впрочем точно затова обираш антипатиите и на черните. Колкото и да си искрена в желанието да се подчиняваш на правилата, играейки по тях, ти постоянно напомняш, че си органически неприспособима било към едните, било към другите. Вредоносните последици от твоята активност изпълва черните със злорада високомерност. И ревност, естествено. Особено, когато разполагат със свой Създател и Творец. Който капитулантски се поддава на твоя чар и желае да те държи в ръцете си колкото се може по-дълго. До степен дори напълно да забрави за нашата игра!
- Нима по този начин не допринасям за крайната победа, повече от която и да било друга фигура? При това – без никакво издигане в иерархията?
- Допринасяш. С външността си. Която извън полето не служи за нищо. А в пределите на полето обслужва само изопачението на правилата. В омразата си нашите противници често стигат до там, да игнорират крайния резултат, в името на твоето елиминиране. Защото също виждат, че си негова избранница. Тоест – дълбоко интимните Му причини да те натрапва като нещо изключително. Противоборството между бели и черни се превръща в стълкновение между черни и едничката Зелена. Която ние трябва по необходимост самоотвержено да браним. Сякaш всички, включая собствените ни владетели, сме нейни слуги! Това, надявам се разбираш, не е нито почтено, нито колегиално.

- Чакай малко! Ако наистина Той е толкова привързан към мен, колкото ти твърдиш, щеше непременно да знае за моето най-съкровено желание. И всеки път – да го изпълнява безпрекословно. В действителност твоето е Негов постоянен приоритет. Без да си различна от останалите, ти си много по-значима от мен.
- Само защото мога да допринеса за успеха на общата ни кауза така, както никой друг. Най-вече чрез своята скромност. Която няма нищо ощо със суетната амбиция да бъда царица през цялото време. Преизпълнена със съзнание за дълг, никога не забравям, че нашето царуване е мимолетно. Трае само докато бъдем подменени от титулярката. В личен план това е чисто детрониране. Но аз не правя трагедия от него. Давам си сметка, че реализацията на нашата върховна мечта обслужва единствено повторното включване на Нейно величество в играта. Колкото шансовете й за това са по-големи, толкова тя е по-склонна на самопожертвувателни ходове. В интерес на крайната победа. Без разхищение на пешки.
- Дори и така да е. Нямам твоята богата колекция от незабравими мигове на царственост. В играта на успехи и поражения личните качества са наистина най-важни. Защото липсата на външни такива ни най-малко не са ти попречили да се издигнеш до нивото на Негово отявлено Доверено лице. И Фаворитка на царицата, която знае, че може да разчита само на теб; че само ти можеш да я вкараш отново в играта.
- Завистта изглежда ти пречи да видиш важни подробности от обсъжданите отношения.

Царицата е също толкова зависима от нашия Създател и Творец, колкото и всяка друга фигура. Тя също има своите малки терзания и драми, предизвикани от Неговата разсеяност и непостоянство. Които спрямо теб се проявяват в много по-малка степен, отколкото спрямо нас. И по никакъв начин не накърняват ролята ти на Неповторима.
За крехко и деликатно създание, каквото е нашата владетелка, короната представлява неописуемо тежко държавническо бреме, превръщащо ежедневието й в същински ад. Чувала съм двте величества да споделят (в мигове на огочение и безпомощност), че правилата на играта са тотално объркани. Оперативно – тактическите им възможности са много по-големи от тези на техните съпрузи. Всички очакват от тях спасение и победа, забравяйки, че всъщност са предопределени само за едно – да осигуряват непрекъснатост на монархическата династичност. Полето би следвало да бъде място за изява на владетелите, а не – на техните жени. Царете би следвало да бъдат обременени с всички пълководчески проблеми.
Според личното мнение на Нейно величество, тя не би трябвало да напуска соето първоначално място. Или поне би могла да прави това в ограничения периметър, предоставен по настоящем на Негово величество. Докато той самият би трябвало да показва чудеса от героизъм и себеотрицание по цялата дъска. А в случай на преждевременно излизане от играта, добралата се до края пешка би трябвало да се превръща в цар. В името на институционалната приемственост.

Пък сега – какво? – Нейно величество се бъхти на другия край на света да спасява царството, докато Негово величество се върти около някаква красавица от редовия състав, с подозрителни намерения. В изпълнение на неговите обществено неприемливи желания, нашият Създател и Творец може всеки момент да свали короната от главата на царицата и да я изпрати на първия ред като обикновена пешка. Ние сме направени от дърво. Тази операция е напълно по силите му.
Как?! Нима за в бъдеще ще играе без царица?!
Глупости. Просто на нейно място ще постави теб. Завинаги.

Прекрасно!

Отвратително!

Казах ти вече: Твоето съществуване разстройва играта до неузнаваемост. Ако бъдеш провъзгласена за царица, всички ние ще се обезценим невъзвратимо. И в законна самоотбрана ще мислим само за едно: Как да те изтикаме колкото може по-скоро от играта. На практика ще се превърнем в съюзници на черните.
- А нашият Създател и Творец?!Нима ще допусне това?!
- Ние ще вършим всичко тъкмо в изпълнеие на неговата воля. Защото той ще мисли само за едно – как да те съхрани на всяка цена! – напълно безразличен към съдбата на останалите.
- Ти наистина ни превъзхождаш със своята наблюдателст и проницателност. Познаваш Го така добре, както никой друг. Затова получаваш от Него всичко, което пожелаеш. Аз, която съм обсебила съзнанието му изцяло, не съм в състояние да получа каквото и да било. Ох, каква безрадостна съдба…
- Така е. Радвам се, че най-сетне бях разбрана правилно. И понеже ми стана симпатична, ще ти доверя една своя малка тайна. Ако забелязваш, през цялото ми тяло минава пукнатина, а в долния край липсва парченце от основата. Счупих се и сега съм, така да се каже, дефектна. Той го знае. Дали защото се срамува от грозотата ми, или защото чувствува известни угризения, че по Негова вина съм станала такава, но винаги ме поставя в края на левия фланг. А теб поставя в центъра.
Всичките ти беди започват от стартовото положение, в което се намираш… Иначе самата игра Той я играе по един и същи начин, с едни и същи ходове. Винаги се стреми да изнесе напред левия фланг. Объкванията в действията Му се дължат на чисто външни обстоятелства – стилът на игра, който имат Неговите противници. Колкото са по-силни, толкова по-страстно се моля да стана невидима. Обикновено желанието ми се съвпада с Неговото. И се сбъдва. Така че, ако искаш да осъществиш своите, трябва да поработиш малко върху външността си. Гледай следващия път, когато те вземе в ръце, да се отскубнеш и да паднеш на пода. Уверявам те, въобще не боли. И няма нищо страшно.

Варна, 26 ноември 2012 г.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай