Public Republic Art Studio

Инспекторът и зимният вятър

20 април, 2015 от · Няма коментари

Стефан Бонев


Снимка: Andy Wright

“Погледнете на небесните птици,
че не сеят, нито жънат,
нито в житници събират…”

Матей 6:26

Превъртя ключа и кафеникавата врата пред него се отвори с протяжно скърцане, за да го пропусне в тясна сумрачна стая. Мебелировката му се стори почти оскъдна – застлано с избеляла покривка легло, старо бюро, изтърбушен фотьойл и двукрил гардероб с олющен лак и липсващи дръжки. Изтърканият дъсчен под беше покрит почти символично от малък килим с неопределен цвят, а на провиснала стойка върху отсрещната стена сивееше неизменният хотелски телевизор.

Впрочем на него това му беше напълно достатъчно. Не смяташе да прекара в това градче повече от седмица. Поне за толкова време беше командировъчното, пъхнато в малкото джобче на овехтялото му служебно сако. А ако си свършеше работата бързо, можеше да се прибере и доста по-рано при семейството си. Двете му дъщери отдавна живееха при мъжете си, а жена му и майка му вече бяха свикнали с неговите многобройни командировки из провинцията. Или поне той така си мислеше.

Инспекторът остави на масата изподрано от много пътувания куфарче и приседна на леглото, при което старият матрак измрънка ръждясало с пружините си. Погледна през прозореца, приглади с ръка прошарените си коси и остави металносивите ириси на очите му да се реят в гаснещия зимен ден под мрачните облаци отвън. Пред стъклото голите клони на дървото се поклащаха от вятъра и това го накара да потръпне от студ. Пресегна с ръка и постави дланта си върху радиатора. Парното работеше, колкото да се каже, че го има. Трябваше да поиска от мълчаливата служителка на рецепцията да му даде някаква електрическа печка.

Отвори куфарчето си и извади от него папката с документация. Прелисти страниците, хвърли бегъл поглед на таблиците, наблъскани със ситни тъмни цифри, на графиките и диаграмите, изработени в няколко нюанса на сивото, както и на сухите доклади и отчети, написани в строг таймс ню роман шрифт. Хвърли и едно око на изходящите номера, на резолюциите, на подписите и печатите…

Като се увери за пореден път, че цялата преписка е изрядна, затвори папката и взе дистанционното. Повъртя каналите и се загледа в новините, точно когато водещият обясняваше за внесените в парламента предстоящи промени в законите за счетоводството и за финансовото управление и контрол. На екрана се появиха до болка познатите му таблици и диаграми, които му напомниха, че утре сутрин трябваше да отиде в кметството и да се срещне със секретаря на общината. Но сега не му се мислеше повече за служебни неща. Беше привечер и той се чувстваше много уморен от пътя.

Изгаси телевизора и измъкна от багажа си криминалето, с което убиваше времето през последните няколко командировки. Беше го започнал преди месеци и кой знае кога щеше да стигне до момента с разкриването на убиеца.

Инспекторът се изпъна в цял ръст на леглото и се зави с одеялото, както си беше с дрехите. Докато търсеше из пожълтелите страници последната, която беше прочел миналия път, очите му се притвориха и неусетно заспа. Книгата се изплъзна от ръката му и тупна леко върху мърлявото подобие на килим.

В това време нещо изпърха тихо пред прозореца. На клона, който почти опираше в стъклото, кацна едно малко и пъстро птиче. Коремчето му беше оцветено в яркожълто, гръбчето му беше зеленикаво, белите бузки контрастираха на черната му главица, а крилете и опашката му синееха в сгъстяващия се мрак.

Чичопейчето клъвна нещо по клона, на който беше стъпило, изчурулика игриво и погледна любопитно с едното си оченце през прозореца. Но понеже в стаята нямаше нищо, което да привлече вниманието му, отлетя нанякъде. А клонът, внезапно освободен от тежестта, се разлюля рязко и заудря шумно по стъклото.

Инспекторът се сепна, отвори рязко очи и забеляза сухия клон, който все още нанасяше затихващите си удари върху прозореца. “Проклет зимен вятър!“ – мина през главата му. После се обърна на една страна и заспа притеснен, заедно с тягостните си мисли за утрешната среща с общинския секретар.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай