Public Republic Art Studio

Приключенията на Руби, Друби и други герои, глава четвърта

15 април, 2015 от · Няма коментари

Милена Милева


Снимка: Karen Roe

Глава трета: Как родителите на близнаците откриха, че Друби е изчезнал и как Руби стана известен.

Глава четвърта: Как Авгрил посети полицията, Друина родителите си и как една мирна конференция бе на път да се обърка, преди да е започнала

Когато Руби се прибра вкъщи, нямаше никого. Обикновено майка му си идваше по-късно от работа, а баща му чак привечер. Затова не се учуди, че е сам. Е, преди винаги беше с Друби, но сега пък можеше да прави каквото си поиска, без някой да го види и да го издаде на техните. Като начало реши, след като похапне, да построи обиталище на гъсениците, които бе събрал на връщане от училище.
Смяташе да го сглоби от малки дървени дъски, нещо като миниатюрна щайга, обърната с отвора към земята и с мното тесни процепи, през които да не могат да изпълзят. Всъщност го интересуваше по колко точно листа дневно изяждат 10 броя гъсеници.

Но да видим какво се случи с родителите на Руби и Друби, след като Ру замина сутринта за училище.

Тяхното търсене не продължи дълго, защото се убедиха, че няма и следа от Друби. Тогава бащата на близнаците се обади в службата си:
- Здравейте, звъни Ви Авгрил, искам да предупредя, че поради изключително значими семейни причини, днес ще ми се наложи да закъснея, а може и въобще да не дойда на работа.
- Г-н Авгрил, но да Ви кажа, че… г-н Бостин няма да бъде никак доволен, нали знаете, че днес пристига делегация от Зловландия. Той се надяваше Вие да посрещнете нейните членове и да се погрижите за настаняването, както и за подготовката на следобедната конференция.
- Госпожице Фръцмила, Вие знаете, че аз съм отговорен човек и никога, ама никога не бих си позволил да закъснявам или отсъствам от работа без наистина основателна причина. Ще Ви помоля да предадете на г-н Бостин, че единият ми син е изчезнал и трябва да съобщя на компетентните органи, за да бъдат предприети мерки. Предайте му също, че съм натоварил моя заместник, господин Тихостъп, да посрещне делегацията и в случай, че не успея за конференцията, съм се разпоредил какво да свърши – каза Авгрил и прокара притеснено ръка през гъстата си, къдрава червеникава коса.
- Изключитетелно съжалявам за сина Ви – отвърна госпожица Фръцмила като намести очилата си. – Ще предам за съобщението. – И затвори.

За тези, които не знаят, е редно да уточня, че бащата на близнаците работеше в най-престижния хотел в Джуджландия – „Отдих и вкусна храна”. Той беше управител по посрещането на гостите, настаняването и обслужването им. Отговаряше и за организирането на различни мероприятия, които се провеждаха в хотела като конференции, бизнес срещи и празненства.

След това каза на жена си, че възнамерява да отиде до полицията и ако тя иска може да го придружи.

- По-добре да навестя роднините ни – отговори, подсмърчайки, г-жа Друина все някой трябва да им съобщи и е по-добре да не е по телефона.
- Разбира се – въздъхна г-н Авгрил – особено родителите ни, все пак са на възраст и е добре да сме с тях, когато научат.

После облече официалното си ново палто, изработено от скъп плат от фино преработени сламени нишки, подплатено отвътре с миналогодишен пух от заешка козина.

В Джуджландия бе забранено да се убиват животни за направата на дрехи и подплати, това не можеше да се случи в нито един дравун. Пухът за направата на подплати беше грижа на джуджетата пухосъбирачи. Всяка пролет и есен те прекарваха по няколко месеца в гората, където събираха останалия пух и козина, от зайци и всякакви други животни, която се бе закачила върху храстите при придвижването им. Най-големи добиви постигаха в периодите, когато различните животински видове си сменяха козината. Тогава им се случваше да напълнят по два чувала на джудже на ден. Този труд беше доста изморителен, но чувалите се изкупуваха на добри цени от държавата и така пухосъбирачите получаваха достатъчно много средства, с които изкарваха зимните месеци (през които не можеше да се събира пух) спокойно вкъщи, пред камината.

След като се сбогува със съпругата си г-н Авгрил потегли към полицията. Като стигна, пред него стоеше една голяма тъмнокафява сграда с малки прозорци. Тя изглеждаше много по-различно от останалите къщи, които обратно на нея – бяха боядисани в пъстри цветова, не надвишаваха два етажа и имаха големи прозорци. Съпругът на Друина понечи да влезе и се сблъска на вратата с началника на полицията г-н Строгоред.

- О, г-н Авгрил, какво Ви води насам – попита началникът на полицията, като се опитваше да задържи полицейската си шапка, която при сблъсъка бе на път да излети.
- Една голяма беда ни сполетя – отвърна бащата на Руби – Друби изчезна.
- Друби беше едиинят от близнаците, нали – попита г-н Строгоред и продължи – Мислех да излизам, но явно другите дела ще почакат – моля заповядайте и ми разкажете всичко.

Те влязоха в голям кабинет, чийто стени бяха изолирани с дебел слой дървесни гъби с цел шумоизолация. Тe бяха поръчани и монтирани лично от полицейския началник, който държеше важни случаи като този да не се разчуват извън стените на стаята, за да не се пречи на разследването.

Г-н Авгрил разказа всичко с най-малки подробности от лягането на близниците до настоящия момент. Постара се да не изпусне абсолютно нищо. От своя страна г-н Сторогоред изрази учудването си от цялата ситуация, като обърна внимание, че колкото и необясним и заплетен да е този случай, той ще се заеме лично с него, докато не открие какво е станало с Друби. Помоли също, макар да не се съмняваше в изказването на такъв почтен съгражданин като г-н Авгрил, да чуе показанията и на съпругата му, защото нищо не се знаело, винаги можело да се пропусне нещо, макар и неволно. Така се разделиха, като се разбраха утре и г-жа Друина да посети полицейския участък.

През това време самата г-жа Друина се отправи към къщата на родителите си. След като позвъни на вратата като разклати няколко пъти въжето, окачено на езика на камбанката, вратата се отвори и на прага застана майка й – мила възрастна жена с побеляла коса, сплетена на плитка и вързана на кок. Тя прегърна радостно дъщеря си, след това я погледна през очилата си с големи диоптри и попита:

- Защо си толкова тъжна?
- Друби се загуби – отвърна майката на близнаците.
- Какво, какво? – попита г-жа Добриела, която малко не дочуваше – Руби се уби?
- Мамо, моля ти се сложи си слуховия апарат, важно е – каза дъщеря й.

Възрастната жена отиде до нощното си шкафче, отвори го, извади една празна черупка от охлюв, която имаше допълнително направена малка дупка на дъното и я закрепи върху ухото си, намушквайки я наполовина в него. Черупката служеше като вид фуния, тя събираше през широкия отвор звука и го изпускаше засилен през малката дупка направо в ухото.

- Друби изчезна – повтори г-жа Друина и й разказа всичко, което знаеше. Майка й така се притесни, че се наложи Друина да й свари три чаши с чай от мащерка, в които беше разтворила шест капки сироп от валериан и бъз, за да я успокои. Тогава се върна и баща й г-н Протокрут. Той беше най-добър по направата на малиново вино в целия дравун. Макар да беше пенсионер, понеже никак не обичаше да стои без работа, помагаше за приготвянето на виното. Вчера беше събрал всички бъчви от цялата област и от сутринта до сега, заедно с още четири джуджета, ги бяха натъркали с пепел от дървени въглища, за да ги почистят добре, която после измиха старателно. След като потегнаха металните обръчи на каците, за да прилепнат към стените и да не пропускат течности, напълниха съдовете с вода. Това беше необходимо, за да се намокри добре дървото да увеличи обема си и да прилепне наистина плътно до обръчите. Доволен от свършената работа, г-н Протокрут се прибираше за обяд, зарадва се на дъщеря си, но видимо помръкна като разбра за случилото се. Похапна съвсем малко от вкусната супа на съпругата си, приготвена от гъби Виолетки и мрачно се оттегли да прочете новините от днешния вестник със заглавие „Станалото станало”.

Г-жа Друина се сбогува с родителите си и се накани да потегли. Преди да тръгне, майка й я посъветва обезателно да се отбие при старата Знахария Имунзилайла (майката на г-н Прахан), защото при пълната липса на обяснение за случилото се, може би нейните гадателства да помогнат. Дъщеря й отвърна, че засега са се разбрали със съпруга си да се обадят първо в полицията и да потърсят помощ от нея.

Докато Друина обикаляше роднините си г-н Авгрил, след като приключи с посещението в полицията, си помисли, че друго към момента не може да бъде направено. Реши да отиде до работата си, погледна часовника си и видя, че е три часа.

Още с влизането в хотел „Отдих и вкусна храна” разбра, че нещо не е наред. Първо, от втория етаж, където беше настанена делегацията на Зловландия се чуваха силни крясъци и възмущения. Второ, видя, как шефът му г-н Бостин седеше и през зъби се караше на подчинения му Тихостъп, последният, навел виновно глава и, трето, още една делегация от другата съседна държава, която също присъстваше на събитието – Френдландия, се разправяше на рецепцията с г-жа Фръцмила, защото стаите им все още не бяха оправени и не можеха да се настанят навреме преди конференцията.

Г-н Бостин с облекчение видя, че през отворената врата влиза г-н Авгрил. Той веднага го привика в кабинета си. Изказа огромно съжаление за изчезването на сина му и го помоли да се захваща веднага за работа и да оправи нещата, защото при все, че отговарят за организацията на мирната конференция, всичко така се е объркало и има толкова недоволни, че войната ще започне направо от рецепцията на техния хотел. После сви вежди и запали лулата си.

Край на глава четвърта. Следва продължение.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай