Public Republic Art Studio

Из “Песничка за хванилъв”

17 април, 2015 от · Няма коментари

Весела Фламбурари

editorial_team_prj_on

pesnichka

Пътешественик славен е той, приключения пази безброй, с майсторски фокус ги вади от шапката, слушай, не дишай, стискай ми лапката…”
ЕДНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ХВАНИЛЪВ ИВАНОВ ФУТБОЛ … и след включването на радиостанцията, потокът от гласчета ме запрати с неспасяем шут към моето петнадесето приключение. От всички разтревожени гласчета, едно крещеше най-разтревожено. – Чичо Хванилъв, чичо Хванилъв… SOS! Бързо тръгвай към Ритания! Опасност за футбола. Опасност! Как ще играем? И момчетата и момичетата, които обичаме футбола… Всички сме направо изгубени! “Леле!” – сепнах се аз.

Разбира се, че трябваше вече да съм в Ритания. Имах ясна, устна уговорка. Все едно да бях подписал договор с кръв! Без мен, тинтириминтириците нямаха и най-малък шанс да се сдобият с футболни топки за големите състезания. Ужас! … Отворих пътническият шкаф в кухнята и след час бях в планините на Ритания. Може би не си пътувало с кухненски шкаф? Значи е време да опиташ.Има немски превозвач-гардероб, но той води само до южните страни. Има още един, стар английски долап, който води, без спирки на една съвсем друга Земя… Аз обаче ти препоръчвам – кухненският шкаф! Води навсякъде, където си измислиш.

А в него винаги може да се намери кутия с бисквити… Нали е кухненски! Ето, че стъпвах внимателно в горите на Ританските планини. Скоро открих, каквото търсех. Огромни дялани камъни, подредени вкръг. Зачаках. Късно през нощта се появиха Избелелите хора. Не просто с избелели дрехи, а целите избелели… Ако си забелязало, както и да се наричат иначе нормално… хората всъщност са си шоколадови, ванилови, лимонови и ягодови. Абсолютно съм сигурен в това… Та тези избелени с белина хора, носеха малки златни сърпове. Сърповете проблясваха в мрака. Избелелите хора режеха с тях нещо в средата на каменния кръг.

Надигнах се леко и се усмихнах. Ами да… избелелите хора режеха стъблата на кръгли топки за футбол. Топките бяха поникнали като зелки на кочан. “Сега или никога” – помислих си аз…” ФУТБОЛНА ПЕСНИЧКА Днес не е ясно, как британските друиди отглеждат топки на кочан… Но островът известен със мъглите на футбола е роден, знам. А топката е влязла във съдбата на всяко нашенско момче, то цели се, внимава във играта и само футбол го влече. Навярно някаква магия златна обсебва тъй хлапашките сърца, че влезли във омая непонятна до старини остават все деца!

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай