Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Станимир Лучков

7 април, 2015 от · Няма коментари

exclusiv_for_pr

Разговор на Цветелина Марева с фотографа Станимир Лучков

luchkov1

Здравейте, бихте ли се представили на читателите на Public Republic с няколко думи?

Казвам се Станимир Лучков. Учил съм операторско майсторство във ВИТИЗ /сега НАТФИЗ/. Занимавам се с фотография, писане на текстове и интериорен дизайн. И основно – опитвам се да разбера защо съм на тази Земя.

1

Какво е фотографията за Вас – изкуство или по-скоро занаят?

Може да бъде и двете. При това независимо едно от друго. Аз обаче споделям разбирането, че за да бъде фотографията изкуство, тя трябва да е добре изпълнена – по т. нар. професионални стандарти, което предполага владеене на многобройни занаятчийски умения. Но в България е трудна самоиздръжката с фотография, без да навлезеш в блатото на чалгофешъна и консумативния елементаризъм.

2

Какво искате да изразите чрез фотографията?

Трудно е да се каже. Трудно е един изказ да се превърне в друг, най-малкото защото това се превръща в някаква форма на обяснителен режим. А артистизмът /когато го има, разбира се/ не е точна наука и се съпротивлява на формализиране. А формализираният артистизъм е само труп на отминал живот. В най-общ смисъл във фотографията си задавам същите въпроси, които би трябвало да си задава всеки: Кой съм аз? Откъде идвам? Къде отивам? Какъв е смисълът на движението, в което сме въвлечени всички – светът, вселената, животът?

3

Как избирате сюжетите за снимките си?

Това, което са снимките ми, са парчетата реалности /не в материен смисъл/, които съм успял да произведа след съпротивата на средата. В тях присъства и много случайност. Доколкото е случайност. Мисля, че няма значение какво снимаш. Всичко е едно. Както се казва – малкото се крие в голямото и голямото се осъществява чрез малкото. Има разлика в подхода и в почерка.

4

Може ли човек да се издържа с фотография в България?

По-горе отговорих – доста сложно е. Особено ако се стремиш към нещо повече от препитание. Трябва да живееш двойнствен живот.

6

Бихте ли дали някакъв съвет на начинаещите във фотографията – кои са основните предпоставки за един добър кадър и как се улавя той?

Това за предпоставките за добър кадър е малко или много клише. Фотографията предполага да се познава добре техниката. Това е неизбежно. Не можеш да изсвириш нещо добре, ако не си на “ти” с инструмента. Но фотографията започва оттук нататък. За краткост ще използвам и друго клише – да, фотографията е отражение на разбиранията на автора за живота, естетическите му представи, духовната му философия и прочие. Всичко това в един коктейл с много гранични или направо отвъд съзнателната когнитивност интуиции и необяснимости. Но при фотографията има още една добавка. Поради класическото си фотокопирно естество тя прибавя и доста маргинални, подценени или направо неважни за автора си реалии, ей така между редовете. Това обаче е неразличимо за зрителя и поражда необятни възможности за интерпретации. Затова фотографиите не са завършени произведения. Те са започнати изречения.

7

Трябва ли задължително да се учи за фотограф или талантът и добрата техника са определящи?

Обучението е много важно. Но още по-важно е нивото и личността на обучителя. Освен това крайно съществено е, че времето и пространството на обучението изгражда среда и формира светоглед. Затова дистанционните обучения не струват. А талантът, че закъде без него. Талантът е частицата божественост, тя е качеството на пружината, която е навита в теб и която ще развиваш през живота си. Не споменавам техниката не защото е маловажна, а защото всичко, което казах досега, се изразява чрез техника. Осъзнаването възможностите на техниката и работейки я, човек открива полутонове и пространства, които ментално може дори да не си си представял, че съществуват. Но може бе след овладяване на телепатията ще е различно.

8

Каква техника използвате и имате ли любим аксесоар за фотосесии?

Вие сериозно ли питате такива неща? Техниката е максимално достъпният обем апаратура, която авторът счита, че не го ограничава. А авторът винаги се счита за ограничен. Поне в началото ще е така. Но истината е, че понякога има любими инструменти, което е отвъд рационалното разбиране на възможностите им. Нещо като фетиши. Това е вид игра, която се променя с времето. Но ако сте искали да ме насочите към някакви нюанси от типа на сребърно-халогенидна фотография, колодиеви процеси, солен печат и прочие, не, не ги практикувам днес. Работя с цифрова техника и с програми за обработка, като се старая тя да е минимална. Основно се опитвам да постигам всичко със светлина – все пак тя е едно от първите създадени неща, дни преди човека.
За аксесоарите – нямам някакво желание за повтаряемост. Ако имам пристрастия, то те са по-скоро типови рефлексии към ситуации, в които считам, че хората се изразяват по най-добър за моята перцепция начин. А това са тихи, нединамични форми на концентрация и размисъл.

9

Кои са най-впечатляващите кадри, които сте заснели досега?

Всеки автор на този въпрос ще ви каже, че истинските му и съкровени кадри тепърва предстоят. Но .. имам няколко, които смятам, че са се получили в необходимата степен. Ще се опитам подборката да е от тях.

10

Как се индивидуализира много известен, често сниман обект?

А защо изобщо трябва да се обръща внимание на известен и често сниман обект? Известен и често сниман навяват на отрицателни конотации. Вероятно пирамидите от Гиза са сред най-често сниманите или Св. Петър в Рим и подобни. Самият обект обаче винаги е част от изречението и истински важното са взаимовръзките и контекста на потапяне. А често сниманите обекти обикновено не предоставят достатъчно усамотение за това. Нали фотографията е изкуство на самотата.

11

До каква степен е важна за Вас допълнителната Photoshop обработка на снимките и винаги ли се налага такава?

Разбира се, че е важна. Тя е част от процеса. Контролирана и без екзалтации. Не може за нея да се мисли отделно. Все едно да ви попитат в автомобила кой педал ви е най-важният, съединителят, спирачката или газта. Фотографията е комплексно действие с много лостове. При комерсиалната фотография, а и не само там е възможно отделянето на постпроцесинга от снимачното действие, но това най-често е когато целите са комерсиални. Представяте ли си да сте поет и да наемете подизпълнител да ви оправи римите? Но винаги има и контрапрецеденти. Рембранд го е правил и други. Говоря за лица, които са оставили нещо ценно.

12

Участвате ли във фотографски изложби и къде можем да видим Ваши фотографии?

Преди години много участвах. Но сега не съм на тази вълна. Дори отказвам изложби – все нещо не ми е точно. Предполагам, че съм разочарован от фотографския контекст в България. Но може да си променя мнението. А мои фотографии може да се видят в голям формат само при моите клиенти. В електронен – във Фейсбук, в 1х.сом и подобни платформи или в сайта ми.

13

http://photo-forum.net

Рубрики: Frontpage · Visual Art · Модерни времена

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай