Public Republic Art Studio

Бяло сладко

27 март, 2015 от · Няма коментари

Лъчезар Лозанов


Снимка: Kevin Dooley

Всички ние,
които струваме толкова малко
в бременността на света,
с ярост
придаваме големина на собствения си свят.
Незначителна хроника за възрастна жена:
ослепителна някога -
80 годишен живот в каторга семейство,
къде с любов, къде с подсмърчане
останала насаме с къща, прахосмукачка от средата на 20 век
и още стотина вехтории, с които се бори.
Внезапно ги раздава,
предчувствайки раздялата си,
с ръкомаханията на най-добрите си приятелки,
отдадени на синовете, на внуците
на страха и самотата.
Ние, които си придаваме големина,
я слушаме понякога сутрин
да препича хляб на черното горещо животно – печката,
слушаме я – разговаря с тъмния телевизор вечер -
не че разбираме от тоя българо-невнятен език,
просто сме спасени
с нейното питане: желаеш ли нещо -
сладко, лимон или орех…
Дрехите, книгите, килимите, мебелите
изтекоха като кръв, стига да поискаш.
Спряхме да искаме, докато помислим,
че ни предстои цял следобед преди да се счупи полилея.
Спряхме – пауза в голямата незначителност
преди да забравим
колко сме хроника, хронифициран бронхит
в необятните бели дробове на черномуцунестата ни Вселена
надвесена: защо са ти толкова големи очите
и зъбите толкова добре измити с четка
с тая проскубана вече четина от възпитание.

Стихотворението е от книгата “Болничен лист (В пет части и епикриза)“.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай