Public Republic Art Studio

Това е последната крачка

3 март, 2015 от · 4 Коментара

Виолета Бончева


Снимка: Roberto Pani

Това е последната крачка,
последната траектория на полет в две посоки –
нагоре, където се очертават крилете
на моето спущане тук,
разсичащи пределите и времето,
взривът на моята свръх форма,
която ще ме създаде отново,
като устрем надолу,
където прегазих с едри крачки
земята зелена,
размножавах се под онова черно небе
на надвиснали бури,
на вселенски отвесни вихри
и обичах,
когато стихват,

когато небесните струи от розов хелий
изпълват гърдите ми с аромат,
когато разцъфва светът ведро
и облича вишната в сладък цвят…

и още една – надолу,
където е голо,
озъбено, безцветно,
влажно, с дъх на мокро.
Дали ще е топло
за моя страх,
който да ме събуди неочаквано
в твърдта изоставена?
И онзи тропот прощален
дали ще препуска, като кон отвързан
и ще чупи с копита пустотата наоколо?
В чия памет?
Лази дъжд по листата на маргаритата,
по стръковете от шарен бръшлян
незасаден,
но поникнал като продължение на последната мисъл
за любов,
всепроникващата дълга любов,
многопосочна
и моя…
Цъфти ли бръшлянът напролет
Или само пуска нови филизи?
Вероятно и двете…
Вземи го в ръцете си,
прочети всички знаци по листата,
които ще украсят това място последно,
обградено от тишина само…

Тогава…

Сега е рано.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • Лиахим Вечнуг // 5 мар, 2015 //

    Еферна, много женствена и вълнуваща поезия! На недоловимите вибрации на сърцето, което се взривява от жаждата за несбъднатата “дълга и всеопроникваща” твоя любов! Това прочетох с болното си от красота сърце, Виолета!

  • Стоянка Рижова // 5 мар, 2015 //

    Браво, момиче! Ти пак си на върха! Чета ти стиховете бавно. Трябва ми време да вникна във философията им, да възприема образността. Затова ги харесвам, защото ги пия на малки глътки, за да се наситя!

  • Лияна Фероли // 5 мар, 2015 //

    Да, тази светло-тъжна мисъл е само твоя, скъпа Вили, водеща ни към най-голямата мистика в живота ни, към раздялата-среща, носеща дъх и на вишнев цвят, и на черно небе…

  • Стоянка Рижова // 5 мар, 2015 //

    Браво, момиче! Ти пак си на върха! Чета ти стиховете бавно. Трябва ми време да вникна във философията им, да възприема образността. Затова ги харесвам, защото ги пия на малки глътки, за да се наситя! Ама не трябва ли и да спиш повече? Прегръдка за лека нощ!

Коментирай