Public Republic Art Studio

Приключенията на Руби, Друби и други герои, глава трета

11 март, 2015 от · Няма коментари

Милена Милева


Снимка: See-ming Lee

Глава втора: Защо Друби помисли, че е сомнамбул и как оцеля през първия ден в гората

Глава трета: Как родителите на близнаците откриха, че Друби е изчезнал и как Руби стана известен.

Ще ви разкажа как се развиха нещата с Руби и семейството му на другата сутрин, след като остави Друби сам в гората.

Обичайно сутрин се случваше следното: точно в седем часа будилникът с формата на петел започваше да звъни в стаята на близнаците. В действителност думата звъни не е правилно употребена, защото той кукуригаше – общо девет пъти, с доста силен звук, като след всеки три кукуригания правеше кратка почивка. Както казах, звукът беше доста силен и се чуваше не само извън стаята на близнаците, но и извън къщата. Това предизвикваше отговор от страна на съседския петел, който се разхождаше свободно в двора. Той с настървение отвръщаше, кукуригайки по време на паузите, като не отстъпваше по сила на звука. Кукуригането на будилника го караше да смята, че някой друг петел иска да завземе територията му и той я бранеше безпощадно, крещейки с всички сили. Представяте си, че при такава врява трудно можеш да продължиш да спиш, затова след шестото – седмото позвъняване и Руби, и Друби обикновено бяха на крака, въпреки нежеланието на Руби да става.

Тази сутрин по отношение на кукуриганията нищо не се беше променило, но само дотам. След деветото кукуригане на будилника от стаята на близнаците не се чуваше никакъв звук.

- Ставайте – провикна се майка им, учудена от тишината, още повече, че предишната вечер момчетата си бяха легнали твърде рано. След още пет минути вратата продължаваше да стои затворена и стаята мълчеше все така безшумна. Тогава майката на джудетата се втурна ядосано в нея, отвори вратата и извика:

- Руби, Друби, поспаланковци такива, докога ще се излежавате, ста… – тя не довърши изречението, защото видя празното легло на Друби. Беше на крак от час, приготвяше любимата закуска на синовете си – печени кифлички, пълнени с мармалад от моркови и поръсени със смлени кедрови ядки, а млековарката свиреше, пъчейки се, че си е свършила първа работата, като е стоплила млякото. През цялото време г-жа Друина (така се казваше майката на Ру и Дру) не беше мърдала от кухнята. Оттам имаше пряка видимост към вратата на детската стая и знаеше, че никой не е излизал от нея. А леглото на Друби беше празно. Първата й реакция бе да погледне към другия креват зад вратата, този на Руби. С облекчение видя как той спи дълбоко в него. Наведе се почти над ухото му и извика:

- Ставай Руби, ставай веднага, Друби го няма.

Руби, обаче, продължаваше да спи невъзмутимо. Това още повече разтревожи г-жа Друина. Тя не можеше да си обясни, защо не се събужда. Естествено нямаше как да знае, че си е легнал преди час и половина, изтощен от нощните си подвизи. Хвана го за раменете и го разтърси с всичка сила. Най-сетне той се сепна и отвори очи.

- Руби, как не се събуди при целия този шум, къде е Друби? – попита тя.

Ру се огледа хладнокръвно наоколо и с възможно най-искрения си глас отвърна с почуда: – Не знам.

Майка му започна да го разпитва. Питаше го „как не знае, нали снощи си бяха легнали заедно, чул ли е нещо през нощта или сутринта”. На всички тези въпроси, с изключение на въпроса „нали снощи си легнахте заедно”, близнакът отговаряше с „не” и „не знам”.

Следващото, което направи г-жа Друина бе да отиде и да провери дали външната врата е заключена. Видя, че резето е спуснато, както г-н Авгрил го беше оставил снощи преди да си легнат. Тогава изтича до стаята на съпруга си и му извика:

- Авгрил, ставай, единият от синовете ни е изчезнал!
- Руби ли? – попита бащата на близнаците, разтърквайки сънено очите си. Това беше първото, което му дойде на ум, защото обикновено Ру създаваше повод за тревоги.
- Не, Друби. – отвърна с насълзен глас жена му – А вратата е заключена, както я оставихме снощи.

Г-н Авгрил бързо стана от леглото, облече се светкавично, нещо, което не беше правил от времето когато служеше в армията на генерал Гърдипъч. Тогава отблъскваха нападението на съседната на тях държава – Зловландия, защото беше навлязла в територията им.

Г-н Авгрил отиде при Руби и зададе почти същите въпроси, като тези на г-жа Друина, но Ру стоически отричаше да знае каквото и да било. Настана голяма суматоха, майка му плачеше, баща му първо провери дали всички прозорци са затворени, после се качи на таванския етаж, където отново не намери Друби, но успя да изплаши една бездомна котка, която някакси се беше промъкнала там. Мяучейки, тя се втурна надолу по стълбите в лудешки бяг. Руби й открехна входната врата и я пусна навън. Докато баща му претърсваше таванския етаж, майка му отвори всички гардероби и шкафове, в които можеше да се скрие едно десетгодишно джудже и надникна под всяко едно от леглата, но безрезултатно.

Не че някой очакваше Друби да разиграва родителите си на криеница, но липсата на обяснение ги караше да проверяват и най-невероятната възможност. През това време Ру се чувстваше доста странно. Никой не му обръщаше внимание, дори не го забелязваха и не го подканяха да тръгва за училище, макар че отдавна трябваше да е излязъл. Това беше необичайно и противоречеше на главната цел на неговия план, а именно след като брат му не живеше с тях, родителите му да насочат цялото си внимание и цялата си обич към него, а не към послушния и добър Дру. Все пак Руби реши, че след като отмине първоначалният ефект от стреса и объркването, планът му няма как да не проработи. И каза:

- Аз, такова, да тръгвам ли за училище?
- Боже Руби още ли си тук, тръгвай веднага, закъснял си. – извика майка му.

Странна работа почуди се Ру, дори не го попита дали е закусил, а видя, че беше приготвила цяла тава с любимите печени кифликчки. Той натика няколко в джобовете на якето си, преметна на гърба раницата си и излезе. Реши да мине по краткия път през гората, но не за да пали огън и пече картофки, а за да спести от времето и да закъснее по-малко за училище. Сега е моментът да поясним, че част от плана му бе да се старае да прави нещата точно, както родителите му очакваха от него и при положение, че няма конкуренция, разбирайте Дру, да го заобичат неимоверно и да не му налагат наказания.

По средата на пътя за пръв път се сети за брат си. Това беше мястото, от което се отклони снощи. Чудеше се как ли се е почувствал Друби като се е събудил сутринта и какво ли прави сега. За момент дори му стана мъчно и се подвуоми дали да не кривне по пътя и да го потърси, но веднага отхвърли тази измамна мисъл от главата си. Трябваше стриктно да спазва плана си. Когато стигна в училище първият час беше започнал, Руби почука и влезе. След като поздрави г-жа Смисла, тя го попита „къде е Друби, да не е болен”.
- Друби изчезна – отвърна Ру.
- Как така изчезна – попита учителката.
- Ето това е въпросът, на който няма отговор. Вечерта легнахме заедно в стаята си, всеки на своето легло, а на сутринта неговото беше празно, при това вратата беше заключена и прозорците затворени, а Друби го нямаше никъде в къщата.
- Ах, каква беда, каква беда – завайка се учителката – толкова добро дете.

Всички ученици започнаха да се надпреварват да задават въпроси и да коментират. Настана такава врява, която явно бе стигнала до директорския кабинет, защото изведнъж вратата на стаята се отвори и на прага й застана г-н Праворек. Децата обаче бяха толкова развълнувани, че въобще не го забелязаха и се наложи г-жа Смисла пет пъти да почука по бюрото си със специалната си показалка, направена от размесени и пресовани стърготини от дрян и корк, която се славеше със здравината и еластичността си. Когато дисциплината беше възстановена г-жа Смисла набързо обясни каква е причината за случващото се. Г-н Праворек отвърна, че колкото и да е неприятна случката с близнака това е работа на полицията и не може да е причина да се нарушава училищния ред и да се губи ценно време от часа, през което учениците трябва да усвояват безценни знания. След това, със свъсени вежди, напусна стаята.

Излишно е да казвам, че през голямото междучасие Руби беше център на внимание от страна на цялото училище, наложи му се да повтаря толкова пъти историята с изчезването на Друби, че накрая почти сам повярва в нея. Освен това се сдоби с няколко подаръка. Единият от сладката му съученичка Зелина, в която Ру беше тайно влюбен. Тя обикновено не му обръщаше внимание, освен в случаите когато се преструваше на човек и разсмиваше целия клас, но днес му подари любимия си радиоапарат. По него излъчваха само концерти на трите най-известни животински рок групи – „Тийн Мечките”, „Дрезгавите Славеи” и „Плешивите Язовци”. Зелина дори му изпрати въздушна целувка преди да си тръгне. Крони, съученик от по-горния клас, му даде последния брой от най-известния комикс „Бързите охлюви”, като в замяна на това поиска Руби да го избере за най-добър приятел. Естествено Ру се съгласи, но при условие, че ще получи всички броеве от комикса. Фрели пък, от съседния клас, му подари трюфелотърсачката си, спазарявайки се да изпраща близнака след училище до вкъщи и да научава пръв новините около изчезването на брат му.

За тези, които не знаят трюфелотърсачката беше много ценен и доста скъп уред, който се използва за намиране и изравяне на специални ядливи гъби – трюфели, които растат между корените на определени дървета под повърхностния слой на почвата. Е, при положение че гъбите не се виждат, се досещате, колко ценен беше този уред. Руби се сети, че по време на урока за ядливите гъби, г-жа Смисла им беше казала за трюфелите, освен че са предпочитани по вкус от джуджетата, много се харесвали и на глиганите и как нашите прадядовци, следели къде глиганите са разравяли около корените на дърветата, за да намират този вид гъби. Тогава още не била изобретена трюфелотърсачката.

С една дума, прибирайки се към вкъщи Ру беше изключително доволен и усещаше добрите резултати от своя план.

Край на глава трета. Следва продължение.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай