Public Republic Art Studio

“Детски книжен лексикон” – брой 3

2 март, 2015 от · Няма коментари

Весела Фламбурари

Exclusivno_za_Public_Republic

editorial_team_prj_on

magic
Снимка: Hector Fuentes

І. За моите идеи…
За или против народните вълшебни приказки?

Аз съм абсолютно и категорична „ЗА“ народните вълшебни приказки. Може би не е никак случайно, че колкото повече изчезва дивата природа от нашата планета, толкова повече се увеличават хората, които искат да ни накъдрят по свой образ и подобие. Защото някои мечтаят заедно с дивата природа да изчезне и дивото (волното, непримиримото, издръжливото, самобитното, опърничавото) в нас.

Не че това се случва за първи път в историята – не… Но за разлика от Средновековието, когато правилата са били налагани с огън и жупел, сега Влиятелните прокарват своите мисли с реклами за модни джаджи и префинени стерилни теории, отричащи естественото развитие на човешката психика. При всички случаи сега положението е много, много по-опасно.

Какво се случва днес? Днес, чиновниците от Брюксел, съвсем премислено, но и за да оправдаят с нови проекти високите си заплати, разискват… дали народните вълшебни приказки и особено страшните случки и герои в тях са нужни на нашите деца? Тоест, опитват се да сложат остен на човешката фантазия!

Всъщност, те са прави да се страхуват от фантазното. Защото наученият да използва фантазията си човек, всъщност е научен да мисли. А не съществува Овластен, който да не се страхува от хора, които мислят.

Няма да спра да повтарям мисълта на Г. К. Честъртън, който казва: „Не се лъжете, децата, още от раждането си, знаят много добре, че „дракони“ съществуват! Важното, което народната вълшебна приказка ни учи е, че „драконите“ могат да бъдат победени!“

1

Още от раждането в детето се пораждат трайно бушуващи опустошителни чувства. И по време на израстването си, то се мъчи някак да се справи с тях. Детето се чувства разгневено, самотно, безсилно и понякога дори нещастно. То изпитва чувство на вина заради това, че иска майка си само за себе си.

Разкъсва го усещането към всички, които отнемат вниманието на майка му или на баща му от самото него. То иска тези, които му пречат да бъде само и единствено на родителите си, да ги няма, да се махнат, да умрат. Детето дори може да се срамува от тези свои опустошителни чувства.

И ако възрастните хора около него му говорят и му четат постоянно как светът всъщност е розов, как светът е само цветя и рози… детето започва да се чувства как самото то е някакво чудовище, щом таи в себе си такива разрушителни чувства. А тези разрушителни чувства са си най-нормални… те са гняв и ревност и желание за власт над околните. Как детето да разбере, че тези страховити, бушуващи чувства са нещо нормално и че те могат да бъдат победени?

Мъдростта на човешкото общество е намерила как… Чрез вълшебните народни приказки. Детето разбира на подсъзнателно ниво символите от тези приказки. Те го успокояват, че това което е в душата му, е естествено и че ще премине.

Че то ще се справи с чувствата си, колкото и ужасни да му се виждат те, когато премине изпитанията. Архетипните образи от народните вълшебни приказки му показват, че всичко, което преживява, вече се е случвало и че героят винаги побеждава. Показват му, че всичко ще бъде наред. И то не само ще победи дракона, но и ще стане цар в психологическо царство на собствената си душичка.

2

ІІ. За детската книга в миналото…

След Месопотамия, Египет е мястото, където историите започват да се записват. Египетските йероглифи се появяват между 3000 и 2500 година пр. Хр. С тези красиви рисунки египтяните общуват с боговете. Йероглифите са тяхното свещено писмо. Текстовете с йероглифи са гравирани и рисувани в храмовете на боговете.

Могат да се открият също в пирамидите и саркофазите на мъртъвците. Египетските книги представляват рула от папирус. Папирусът е специална хартия, която египтяните са получавали от едно обичащо водата растение, което вирее около река Нил. Египтяните написали много сборници с мъдрости. Един от най-известните сборници е „Поучението на Птахотеп“. Но древните египтяни са писали и приключенски романи… За един такъв приключенски роман ще ви разкажа в следващия брой на Лексикона.

5

ІІІ. За детските книги сега…

Понякога сегашната детска книга излиза от своите страници и става увеселителен парк… Наистина!
В град Стокхолм (Швеция) има цяло островче, което е препълнено само с музеи. Със сушата го свързва мост. По моста минава автобус, а до него спират тролеи и трамвай. Можеш да преминеш и пеш, докато гледаш дивите патета и черните лебеди в морето. Красиво е!

Щом си вече на островчето, трябва да свиеш веднага на дясно и да преминеш внушителната сграда на Нордическия музей. Точно зад него, съвсем близо до изложението на крал Густав Васа (изложение, дето крие цял кораб в търбуха си) е музеят на Астрид Линдгрен. До него стои малък паметник на детската писателка.

Музеят на Астрид всъщност е игра. Влезеш ли вътре, се качваш на влакче, досущ като влакчетата на ужасите, което обаче не ти шепти „ууу“ в ухото, а те разхожда из книгите на авторката. Книжният парк по „Пипи Дългото чорапче“ и другите детски книги на Астрид Линдгрен е страхотен и най-важното всеки може да го посети и да се повесели в него.

6

ІV. За събития, които се случват с детските книги и писатели…

Всяка събота в Детски отдел Столична библиотека (България, София, площад „Славейков“) се четат приказки на всяко дете и възрастен, които отидат, с желание да послушат. Хората, които четат приказки са доброволци и всяка събота се сменят.

Идейката е на детската писателка Юлия Спиридонова – Юлка и Детския отдел на Столична библиотека. Например на 14 февруари 2015 година Зорница Христова е чела за слончето Елмър, на 21 февруари Албина Опасенко е превеждала приказки от лисичи език, а на 28 февруари Ина Герджикова е чела за мечето Падингтън. Кой ли ще е следващият който ще чете приказки? Отиди за да научиш. Всяка събота, в 11 часа сутринта, Детски отдел на Столична библиотека, вход свободен.

3

V. За детската книга, която препоръчвам днес. “Голямото приключение на малкото таласъмче” и “Още по-голямото приключение на малкото таласъмче” от Никола Райков

«Τα παιδια παιζει» (децата играят!) казвали древните гърци. А това за тях е означавало, че децата са неприкосновени в този момент… че хората са неприкосновени, когато играят. Играта е свещена, защото „животът е игра“…Изречението, че животът и играта са едно и също, Ники Райков ми го написа като посвещение в новата си книжка. „Супер!“, помислих си. И наистина е така. Книгите на Ники са игри. Да, точно така: Хем книжки с приказки, хем игри. Страхотно!

4

В началото на 20 век, в света се появяват няколко такива книжки. Една от тях, книжката „Снежанка“ на немеца Теодор Щорм, дори е преразказана на български език от господин Драго Попов.(„Снежанка“, приказка-игра, Теодор Щорм, ИК „Хемус“ София, 1928 год.).

Но общо погледнато, книга-игра за най-малките деца е доста рядко срещано чудо. В края на същия този 20 век, при огромното разклоняване на фантастиката и фентъзито, книгите игри се наместват предимно в света на младежите и възрастните. Но ето че едно младичко момче, завършило висше образование по западния свят, но завърнало се в България, пише книги-игри за малки деца.

Прекрасно! А точно една книга-игра за най-малките, ми се струва страшно полезна. Защото при мъничките деца, както винаги, правилата за живот са различни от тези на големите хора. Малките деца имат нужда от „deus ex machina“ („бог от машината“)… Тоест те имат нужда от сигурността на готовото решение.

Защото те сега опознават света и трябва да трупат готов опит, взет назаем от възрастните. Те копират възрастния. А това тяхно естествено поведение странно естествено импонира на една детска книга-игра, в която има не едно, а цели няколко решения. Да, книгата-игра ще ги научи, че решението на проблема никога не е само едно… Не е ли страхотно това? Страхотно е!

Направо ми се струва, че книгите-игри, но забележете, тези и само тези, които са за малки деца, са принос в естественото развитие на детското съзнание…А и са толкова театрални… а знаем, че „целият свят е сцена“, нали?

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай