Public Republic Art Studio

Първо известие

27 февруари, 2015 от · Няма коментари

Родриго Вердуго

От испански: Виолета Бончева

Чили


Снимка: Tyler Yeo

Нощта ни съблича кожите и в нас се вкопчват всички полети,
ръцете остават разтворени,
за да покажат, че ветровете са сгрешили посоката.
Чуваш тази дрипава вибрация и по-добре е да я игнорираш.
Ние сме опасност за боговете, тъй както те са опасност за нас.
Отиваме облечени и с игли нажежени изваждаме първото око,
за да запази паметта, само ако има вятър и плискаща вода
в простора на скъпите ни незабравими.
Паметта повдигна светлината, като някакво примитивно ограничение,
защото после ще бъдат създадени огънят и мъглата над нас,
за да ни различават от това, което беше между небето
и чашата на пропастта.
Никой не разкри нашето братство,
защото говорихме с шифрован език между случайната мъгла
и дефектните чаршафи.
Носехме завързана през гърба, облечена с восък химера.

Тази сутрин се вдигна прахът – същинска загадка, събрана през деня,
едно време достойно, от което се излиза със свистящи нозе към вкъщи,
за да се влиза и излиза от тях, да се удрят вратите, докато се отварят
и няма никой,
докато се удрят отново и се отварят вратите
и пак няма никой.
Но друг прави сметки – изважда и събира тези удари и доказва,
че пощальонът е бил покрит от морски съзвездия и отровни пръстени
и викал на посоки, за да съобщи, че неръкотворните небесни ръце
правят с нас една самотна верига заедно с ангелите.
Тези, които растат под благодатта на дърветата,
с генезиса на душите, които маркират с цинков оксид своите територии
в зидовете с дупки.
Днес са различни първите стъпки, когато водата се разлива.
Един изменнически магнетизъм ни маскира,
а ние измиваме оръжията си в прокажено искрене,
пространството, което сме заели през нощта
и то се превръща в мъгла, стремяща се страстно към разделението на телата
на части.
По-добре е да не пазим памет, всички живееха под едно виновно сияние,
плуващо под водата на първичното море, сътворено на небето.
Гледаме назад и виждаме блясъка да разрушава реда на дните.
Това е друг поглед, като на човек, който се взира в жената
и открива, че е съжителствал със светкавица,
че се отправя към кръвта по един невидим път, с карамфил.
Наказва камъните, за да остане светлината на саме със смъртта.
Открива, че е развълнувал птици и огледала,
за да състари ада,
открива, че е оставил дървото, покрито с еротичен бриз,
който освобождава смъртта,
открива, че две трептения са останали завинаги
едно срещу друго.

Родриго Вердуго е роден през 1977г. в Сантияго де Чили. Втори директор на списание “Revista Rayentru”, както съиздател на още три литературни списания.

Негова поезия се публикува, както в Чили, така също и в чужбина.

Стиховете му са превеждани на италиански, португалски, полски, арабски, румънски и др.

До този момент има издадени четири книги.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай