Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Весела Фламбурари

23 февруари, 2015 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Разговор на Цветелина Марева с детската писателка Весела Фламбурари

1

Весе, ти си позната на нашите читатели… публикуваш приказки в списанието и водиш новата ни рубрика „Детски книжен лексикон“. Би ли се описала като приказен герой?

Всъщност аз имам тотемно животно и не ми е никак трудно да си се представя като него. Тотемното животно е приказен и митичен герой, защото хората го натоварват със смисли, които са важни за човечеството. Та, моето тотемно животно е костенурката… Тя живее дълго (нещо, което ми се иска и на мен!) и е най-мъдрото животно в приказките. Освен това, животното свързано с древнобългарските ни традиции е предимно костенурката. Тя е изписана като Българската космическа костенурка на Древнобългарския космически календар, който е признат от ЮНЕСКО. Нашата българска, древна костенурка има много специфични очертания. А аз пък си имам дори приказка за моето тотемно животно (тоест за моето алтер-его):

КОСТЕНУРЧИЦАТА
Имаше една костенурчица, която търсеше правия път. Погледна напред, обърна се назад, тръгна наляво, свърна надясно. Накрая се замисли дълбоко… Изминаха сто години, Костенурчицата извади глава от корубата и ахна: Правите пътища бяха пред нея, как не ги беше забелязала досега?

9

Кога започна да пишеш за деца? С какво те привлече детската литература?

Измислих първата си приказка, когато бях на пет години. Разказах я на по-големия си брат. Стори ми се правилно – в приказката се разказваше за него и той трябваше да я чуе… Може да беше правилно, но не беше много умно, защото по-големият ми брат ми се ядоса и ме шляпна по най-братски зад врата. Болеше си, но така разбрах, че да си Приказник си има и цена!
Започнах да разказвам приказките си на моите кукли. Мечтаех да мога да си разказвам приказки на куклите и когато порасна. Затова, щом завърших гимназия, отидох да се науча как да разказвам приказки с кукли. Освен Приказник, станах и куклена актриса. За това съм благодарна на моята страхотна професорка – Николина Георгиева.

Когато седнах да напиша първата си приказка, бях на цели двайсет и няколко години. И работех в Българското национално радио. Влизали ли сте в радио? Супер е! Тихичко и стените на студиото са подплатени с дюшечета, че да не се чува отвън какво става вътре. От там разказвах моите първи приказки.

Всичко, което напиша, излиза винаги и само детско. Това е някаква мистерия… Не вярвам, че съм си го решила аз. По-скоро, по своите тайни пътища, писането за деца ме е избрало. Затова съм убедена, че детските писатели се раждат „Детски писатели”. Не че съм си знаела от бебе, че ще стана детска писателка… Но нещо малко смешно, малко любовно и малко страшничко в мен се е готвело точно за тази съдба. Затова винаги съм обичала смешно-любовно-страшничките истории. Да ги чета и да ги разказвам… Писането идва с четенето. И Музите трябва да се хранят с нещо, нали?

А в моето днес, пиша благодарение на съпруга ми – Василис Фламбурарис. Той е запазил всичко чисто и детско в себе си. Освен това е най-миличкият на света доктор-анестезиолог. Много обича моите книги и много ми помага.

10

Чувстваш ли се близка до детския начин на мислене, изразяване, комуникация?

Аз съм изградена от много на брой малки човечета. Понякога ми е страшно трудно да държа цялата тумба в ред и хармония. Защото понякога те са страшно сприхави и нетърпеливи. Някои от тях са страхливи, а други безпаметно смели. Мдааа… има една цяла групичка от тези малки човечета в мен, които са определено на всякакви детски възрасти. И когато трябва да вляза в кожата на някое дете, за което пиша… тази групичка от човечета се впряга да ми помага с пълна пара. Тогава тази група взима превес над мислите ми и дори ми се случва да се чувствам неудобно от моето детско държание. Затова предупреждавам винаги порасналите: Аз съм детска писателка, не очаквайте от мен да се държа като нормален възрастен… Скъпи големи хора, бъдете мили и ще видите, че скоро ще дойда на себе си и ще стана сериозна, делова и точно каквато си ме представяте… Малко търпение и всичко е възможно!:)

Казват, че „дете, което чете, става възрастен, който мисли“… Как можем да провокираме у децата любов към четенето?

Ритъмът, при който израстват днешните деца, е много бърз. Това прави вътрешния ритъм на живот при децата ни просто устремен. Съзерцанието е вече истинска рядкост. В този смисъл грижата за доброто и интересно протичане на среща между автор и детска публика е много важна за мен. Авторът трябва да намери начин, с който да задържи подскачащото детско съзнание в една мисъл. Дори Андерсен е разказвал приказките си пред детска публика, като е изрязвал героите си от хартия. А това е било през деветнадесети век!

А за родителите и възпитателите, които се питат как децата да започнат да четат повече… За тях формулирах моите три закона на детското четене. Законите не са абсолютни аксиоми, но дават пълна гаранция за успешно влюбване на децата в четенето.
Абсолютно сигурно!

ТРИТЕ ЗАКОНА НА ДЕТСКОТО ЧЕТЕНЕ
от Весела Фламбурари

1. Във всеки дом да има библиотека! Може да е мъничка, но да я има. Тази библиотека да съдържа реални, телесни, а не виртуални книги.
2. Децата правят това, което виждат, а не това, което им се казва! От това следва, детето непрекъснато да изживява родителите си като четящи хора… да ги вижда с книга в ръка. Колкото повече детето вижда големите в поддържаща книгите ситуация, толкова повече ще им подражава… тоест, толкова повече ще чете.
3. Да се чете на детето на глас. Не само за „Лека нощ!“, а винаги, когато е възможно. Дори когато детето вече може да си чете само, родителят да продължи да чете на детето си на глас. Да се достига дори до крайност и да се продължи четенето на глас, докато възрастният може, независимо колко е пораснало детето.

5

Какви съвети би дала на книгоиздателите в България?

Ще взема да посъветвам книгоиздателите в България и Българската държава в комплект… Така и така, те трябва да работят заедно. Но жизненият за българските писатели въпрос е: Докога двете горни инстанции ще си прехвърлят една на друга отговорността за книгите от български автори? (При това наблягам на детските книги от български автори, защото към романите за възрастни, написани от българи, вече има създаден известен крехък интерес от издателствата. Това е така защото: Романите за възрастни хора са евтини като издания и се купуват най-много, а детските книги излизат скъпо, заради това че имат картинки.)

Едно от основните неща, които трябва да станат в България, е това убийствено ДДС върху българските автори да се намали! Иначе българските издателства ще продължават да не се интересуват истински от българските детски автори. Защото истинският интерес се изявява с това издателите да търсят, да гонят добрите детски автори, да влагат пари за разпространение на книгите им и в работа с медиите. Освен добър текст, ние българските писатели, нямаме какво друго да им предложим. И това ни прави не особено желани. Правилото важи с петорна сила за авторите на българска детска литература. Щандовете с книги се огъват под преводната детска литература, в повечето случаи тя е с добри корици, ярка и примамлива.

Ако трябва да го направи за български автор, всичко това би струвало на издател в България много пари. Но издателите в България са му намерили начина: Взимат преводната детска литература на добра цена, която задължително включва и картинките, от литературните панаири в Европа. Преводната детска литература идва с гръмка рекламна кампания, придружена от филми и игри. Издателите очакват да спечелят от нея, без да си дават много, много труд. Българската детска литература просто излиза скъпо и е много трудоемка. А на всичко отгоре идва и страшното ДДС върху българския детски автор… И всичко отива по дяволите!

4

Трябва непрекъснато да се отпускат пари от държавата и кметствата за закупуване на нови книги и попълване на библиотечните фондове. Трябва да се уточни статутът на училищния и читалищния библиотекар.
Училищата, книжарниците и библиотеките трябва да са свързани в общи програми за четене и най-много да се набляга на това какво искат да четат децата, а не на това какво трябва да четат. Смятам, че децата трябва първо да се научат да четат за удоволствие, а чак после, че трябва да четат, за да се образоват.

Трябва сайтовете за детски книги в Интернет да са пряко свързани със сайтовете на младите родители, издателствата и библиотеките. Хората трябва да имат нуждата, средствата и волята да работят заедно… И по този начин да си обменят информация, препоръки и ревюта на детски книги. Заедно да организират и различните празници на детската книга.

В Швеция попаднах поне на шест предавания по телевизията, които представят и се занимават с книги. Има и предавания, които са само за детски книги и отнесени към детската аудитория. Невероятно, но факт!
Трябва да има жизнена и способна критика. И децата да се възпитават да се интересуват от тази критика, а и самите деца да я пишат. Трябва да се пишат не само рекламни и представящи текстове, а и професионални студии. И критиката на детската литература да не отстъпва с нищо от критиката на литературата за възрастни.

Трябва и много да се наблегне и на литературните блогове. Блогери с литературни блогове (те по своята същност се изграждат като критици) трябва да стават съветници на издателствата и водят предавания за детска (и не само) литература в медиите.

11

Живееш в Гърция. Какви са наблюденията ти относно културата на четене там в сравнение с България и други държави?

Мога да разкажа за някои мои желания и да направя известен паралел с Гърция (където живея) и с Швеция (където живях цялата 2012 година).
В Гърция положението с културата на четене доста напомня България… Но има две основни разлики: Първата разлика е, че гърците обичат да четат книги от гръцки автори. И не само, че обичат собственото си производство, но и го търсят и го купуват. Втората основна разлика е, че въпреки огромната криза, ДДС–то върху гръцките автори е само 7%. Тоест, гръцката държава е направила доста за гръцките автори… Гърция е протегнала ръка на авторите, които пишат на гръцки език!

В Швеция, където се чете повече, а и хората са платежоспособни и да си купят книга не е проблем, ДДС-то върху шведските (и въобще скандинавските) автори е нулево. Което означава, че издателствата там имат неразбиваем стимул за да издават автори от собствената си националност. Остава им само да изберат най-добрите. В Швеция дори в кметствата и библиотеките има програми, които спонсорират изцяло издаването на детски книги от шведски автори.
Имам огромното желание, всичко това да стане и в България!

Кои са любимите ти детски автори, които често препрочиташ?

Обичам да чета книги и пиеси написани от Аристофан, Братя Грим, Х. К. Андерсен, Вилхелм Хауф, Светослав Минков, Луис Карол, Морис Метерлинг, Уилям Шекспир, Валери Петров, Туве Янсон, Джон Толкин, Ръдиард Киплинг, Джани Родари, Тери Пратчет, Памела Травърз, Николай Райнов, Михаел Енде, Антоан дьо Сент-Екзюпери, Богомил Райнов, Беатрикс Потър, Агата Кристи, Доналд Бисет, Дора Габе, Карл Сандбърг, Айзък Азимов, Борис Априлов, Астрид Линдгрен, Корнелия Функе, Никола Русев, Филип Пулман, Джоан Роулинг, Нийл Гейман, Джоан Харис…

7

А любимите ти книги, извън детската литература?

Хубавата литература за деца е и хубава литература за възрастни. Всъщност аз не деля особено книгите на текстове за деца и текстове за възрастни… Онзи, който е казал, че „за деца се пише като за възрастни, но само че по-трудно“ е бил абсолютно прав.

За какво мечтаеш?

Мечтая да променя света… Мечтая си за книга, която да промени света. Искам светът да стане забавен, смешен, умен, влюбен и дори мъничко сантиментален. Мечтая го точно такъв. И героите, за които пиша, се появяват от тази моя мечта. Приказките и фантазийните истории се четат не само от децата, но и от големите. И мисля, че големите вярват в чудеса, дори повече от децата. Просто наричат чудесата с други имена. Най-големите магьосници на нашето време са астрофизиците. Квантовата физика ни показва чудеса, за които не сме и мечтали. Разказва ни за пътувания във Времето, за паралелни на нашия свят светове. За 21-те грамчета на душата и нейните пътувания. Чудесата са навсякъде около нас. Та нима животът не е чудо! И какви прекрасни приказни истории трябва да бъдат измислени и написани от всичките тези чудесии. Ние, хората, вярваме в чудеса. Така и трябва да бъде…
И за тази вяра трябва да се пише!

Защо вярваш в силата на думите?

Вярвам не толкова в думите, сами по себе си, колкото в силата на идеите, които думите изразяват. А също и в силата на принципа за въображение и фантазия… Този принцип (за въображение и фантазия) е толкова важен, че дълго време е бил обект на философски изследвания. Основният принос е на Хегел. За Хегел и въображението и фантазията са определения за интелигентност! Но интелигентността като въображение е репродуктивна (това означава, да можеш да учиш от готови примери и да ги прилагаш), а като фантазия е творческа! Принципът на фантазиране се оказва решителен за интелигентността въобще!
Детето няма друго оръжие, освен интелигентността, превърната в творческа фантазия. За да се „прероди” в голям и силен човек, то има нужда от натрупване на фантазийни светове. И някой трябва да пише канавата за тези фантазийни светове с думите на езика. Детските писатели трябва да тъкат тази канава от думички и идеи.

От нас – големите хора – винаги е зависело страшно много за бъдещето на човечеството. Ако има повече от нас, които не се съобразяват с табута. Ако успяваме да наложим принципа на фантазията все повече. Тогава, може би, само – може би, нещата мъничко ще се променят… Защото (въпреки, че става много бавно) само и единствено идеите могат да движат света. А идеите са плод на интелигентност и креативност. Интелигентността, наречена творческа фантазия.

3

Кои български автори харесваш?

Ето още български автори, които са или много интересни, или много красиви, или и двете дори: Мая Дългъчева, Николай Милчев, Екатерина Минкова, Юлия Спиридонова – Юлка, Петя Кокудева, Валентина Маринова, Богдан Русев, Екатерина Минкова, Илко Германов, Радостин Нанов, Кристин Димитрова, Милен Русков, Величка Настрадинова, Любомир Николов, Никола Райков, Диляна Крусева.
Обичам и да разглеждам картинките в книгите за деца. Смятам картинките и кориците за много, много важни! Харесвам детските илюстрации на Карл Ларсон, Беатрикс Потър, Туве Янсон, Елза Бешков, Джени Нистрьом, Ролф Лидберг, Тони Улф, Радостина Нейкова, Пенко Гелев, Александър Янсон, Ромина Беневенти.

8

Кой е любимият ти приказен герой и защо?

Моят любим приказен герой е „Героят от фантазийните текстове“. Малко странно прозвуча, наистина… Амиии… фантазията с централен герой (или герои) е най-споделеното нещо на света. Дори без да се говори за влияние на една култура върху друга, навсякъде на планетата, но в различни епохи, се появяват митове и приказки за деца, които се справят с всякакви препятствия, за свръхчовеци, полубогове и хитроумни същества. Сходството между тях е очевидно. Всичките те живеят съдбата на Героя.

Всъщност „Героят“ води душата ни към това да се почувстваме цялостни личности. Личности, ценни както за собствената си мисия в живота, така и за обществото. Психологическият анализ на приказките твърди, че всяка приказка е система с начало и край. Че тя в своята цялост се опитва да изрази най-значимото събитие за психиката ни: Събитието, в което нашата личност става цялостна. Това психично преживяване е богато, но и изключително сложно. Ето защо, то се появява в хиляди приказки. Приказки, които го разглеждат от всички страни и се мъчат да го направят разбираемо дори за детското съзнание. Търсенето на архетипа на цялостната личност е всъщност задачата на всеки приказен герой.

Снимки: личен архив

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай