Public Republic Art Studio

Силикон

8 февруари, 2015 от · 2 Коментара

Ралица Стоянова


Снимка: Erik Charlton

Имах рак. На гърдата. Лявата. Нея вече я няма. Отрязаха я. Медицинският термин е мастектомия. Не че има значение как ще я неречете процедурата. Рязане, срязване, изрязване, осакатяване, ампутация.

И преди нямах големи гърди. Бяха малки и крушовидни, ама бяха две. Сега имам една гърда. Трябва да си сменя личната карта и в полето “отличителни белези” да напиша: “Само една гърда. Дясна”.

Един ден, малко след като ми махнаха превръзките, бях сама вкъщи и реших да пробвам старите си сутиени. От онези за нормалните жени с две гърди. Едната чашка остана празна. Макар и да очаквах, че ще стане така (не съм забравила, че имам една гърда, де да можех), като се погледнах в огледалото, изпаднах в луд рев. Ревах чак до вечерта. Така ме завари мъжът ми – с две подпухнали червени очи и една гърда.

Tой е много мил. Прегръща ме постоянно. Дори не трепна, когато за първи път видя белега на мястото на лявата ми гърда. Сигурно ще си направя нова скоро. Мразя силикона, ама не мога без една гърда. Не мога да изляза от вкъщи без една гърда. Не мога да се върна на работа без една гърда. Не мога да отида на плаж без една гърда. Не мога да изчукам мъжа си без една гърда. Пробвахме веднъж след операцията. Всичко вървеше добре. Той се беше възбудил доста. Не го бяхме правили от цяла вечност. Химиотерапията ми стопи желанието, заедно с косата. В момента, в който плъзна ръка под тениската ми и достигна до мястото, където беше лявата ми гърда (май му беше по-любима), аз се разревах. Така се разревах, че му мина и ерекцията и всичко.

Една трета от браковете се разпадат в първата година след рака, четох в една книга. Нашият не се разпадна. Напротив. Събра се. Мъжът ми идваше с мен на химиотерапиите, бършеше ми сълзите и повръщаното, обръсна ми косата (на мен ми се разтрепериха ръцете и не можах сама).

- И като блондинка си най-хубавата – каза ми, когато си купих перуката ала “Мерилин Монро”.
- Мерси, ама ми липсва брюнетката – отговорих му аз. Изчаках го да излезе за работа и поревах няколко часа. Оплаках обилно всеки косъм от къдравата си кестенява коса. Сигурно Мерилин не е плакала толкова за Кенеди.

Тук е моментът да поясня, че макар и много да рева, няма да умра. Докторите изрязаха и изхвърлиха на боклука рака. Заедно с лявата ми гърда. Благодаря им, че ме спасиха, а на мъжа ми, че не ме заряза. Знам, че трябва да спра да рева, да си направя нова голяма силиконова гърда, да изчукам мъжа си, да се върна на работа и да отида на плаж. Ама не мога. Суетна съм. Безумно суетна. Безбожно суетна. Разрушаващо суетна. С изгнилата ми лява гърда изгни и духът ми. Плътта умря, ама победи.

Една година по-късно

Седя на пода в банята. Въртя кичури от кърдавата си кестненява коса между пръстите си. Като съм нервна, правя така. Опомням се и спирам. Страх ме е, че някой кичур може да ми остане в ръцете. От няколко дни пак повръщам. Тайно от мъжа ми. Страх ме е, че ако пак трябва да ми бърше повръщаното, ще ме зареже. Страх ме от рака. Страх ме е да не ми отрежат дясната гърда. Страх ме е, че точно когато спрях да рева, върнах се на работа, отидох на плаж и изчуках мъжа си, адът ще се върне.

Страхувам се още 5 минути. След това посягам към теста за бременност. Или е бебе, или е рак.

Две черти. Изпадам в луд рев. Рева чак до вечерта.
Така ме заварва мъжът ми- с две подпухнали червени очи и две гърди. Едната силиконова.

Разказът е публикуван в блога на Ралица Стоянова http://ralka-s.blogspot.com/

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Maria // 9 фев, 2015 //

    Случайно попаднах. Отегчих се. Казах си: “колко нелепо”, но не ревах. Затворих сайта.

  • Elena Georgieva // 9 фев, 2015 //

    Bezkraino povyrhnostno, useshta se che na avtora temata mu e dosta chujda, no е iskal da privleche vnimanie… mnogo jalko.

Коментирай