Public Republic Art Studio

“Детски книжен лексикон” – брой 2

2 февруари, 2015 от · Няма коментари

Весела Фламбурари

Exclusivno_za_Public_Republic

editorial_team_prj_on

reading
Снимка: Kala Bernier

І. За моите идеи…
Дидактика в детските книги

Забелязала съм, че хората, които се интересуват от книги за деца, са изключително тревожни същества. Тревожи ги фактът, че децата четат малко. Това, което плаши мен, най-вече е: Какво даваме на децата за четене? Какви книги им предлагаме ние, детските писатели, издатели, библиотекари, родители, настойници, възпитатели и т.н? А фактът, който за мен определено е свързан с кошмари наяве и насън, е че в детската литература на 21 век се завръща дидактиката. (Нали знаете… „дидактика“ всъщност е онова конско, дето ти го дърпат като започнат открито да те поучават как трябва да живееш! Сякаш човек не може и сам да си направи извод и сам да стигне до решение кое е добро и кое лошо!) Та, макар и с „пухени копитца“, същото това конско все повече се промъква в литературата за деца. Този факт ме плаши, но не ме учудва много…

Все пак почти всички родители обичат дидактиката в детските книги. Защото дидактиката е проста за усвояване. Къде по-удобничко е авторът на четената за „Лека нощ“ детска книжка да си е написал черно на бяло какво иска да каже. Ей така, едно морално изводче накрая, защо не? Да си прочетем ясно и точно, кое е добро и кое лошо… Така умореният родител няма нужда да обсъжда с детето си книжката. Няма какво да се говори много-много по нея, нали? Всичко си е обяснено от писателя, нищо не е оставено за обсъждане или досещане, след прочитането… Писателят дори често слага самите морални категории да разиграват притчата, че всичко да ни е съвсем смелено и лесно, лесно, лесно… С четенето на такава притча умореният родител е отбил номера и детето вече спи… Чудесно! Но аз продължавам да твърдя, че точно това е начинът, по който учим децата да не мислят. Защото щом на нас ни е мързеливо да мислим и да разговаряме с децата си, как можем да очакваме от тях да се научат да мислят и да разговарят с нас? Оксиморон, омагьосан кръг! И ето че в желанието да се купуват книгите им, услужливи детски писатели и издатели се включват в омагьосания кръг. И се завърта еднааа…

01

Децата трудно вярват в нещо, ако то им е поднесено като нравоучителна притча. Нравоучителната притча от книжката за „Лека нощ!“ е сигурният начин да ги накараме отрано да не обичат книгите и мисленето въобще.

Защото децата усещат желанието на родителя и на самия автор на такива притчи да наложи лесно своя си възглед за живота, своя “универсален способ” за разрешаване на трудните житейски задачи и своите ценности. Но ценности не се налагат с размахан пред лицето на някого пръст! Децата (поне до пубертета, а да не говорим за самата тийн-възраст) са все още с много ясно, живо и ярко запазен усет (шесто чувство, интуиция, отвореност към света) и затова трудно възприемат диктат. Тоест не ти позволяват да ги командваш емоционално и ако ти все пак им се наложиш – страдат. Всъщност ценностите (каквито и да са те) се възприемат само от личен пример – факт!

“Аз взимам една идея за възрастни и я разказвам на децата. Но винаги съм убеден, че бащата и майката ще чуят приказката и може би ще се поразмислят над нея!” – пише Андерсен в един от дневниците си. Ханс Кристиан Андерсен и Карло Колоди са велики именно с това, че са освободили писането за деца от „чудовището на дидактиката“. Двамата винаги ще си останат големи разказвачи на истории, защото разбират, че над книжките трябва да се поразмислим и когато ги пишем, и когато ги четем, и когато ги предлагаме на децата си.

ІІ. За детската книга в миналото…

Преди само 6000 хиляди години писмеността не е съществувала. Историите се разказвали и се предавали устно. Около 3000 години пр. Хр. шумерите в Месопотамия изработват система от рисунки, гравирани върху глинени плочки. Направили са го, за да могат да броят богатството си. Например: нарисувана глава на вол за един вол, нарисуван житен клас за реколтата от едно лято… Когато измислили обаче съвсем нови знаци за звуците от речта си, шумерите започнали да записват и своите идеи. Така се е родила писмеността. Разказваните до тогава устно приказки, били сред първите записани човешки идеи. А идеите, записани в книга, бавно, но сигурно движат и днешния свят.

02

ІІІ. За детските книги сега…

Детските книги в нашето „сега“ са едни от най-издаваните и разпространявани книги в света. Всъщност, детските книги са повече от хората, които живеят на нашата планета. Многообразието е правило за детските книги, защото те изразяват различните традиции на различните народи, различните начини на мислене на хората и различията в паметта на различните общества.

ІV. За събития, които се случват с детските книги и писатели

През 2015 година се навършват 210 години от раждането на Х. К. Андерсен. Навършват се също 180 години от раждането на Марк Твен и 95 години от нулевия рожден ден на Джани Родари. Също така ще празнуваме 105 години от раждането на Доналд Бисет. 95 години ще минат от раждането на Леда Милева и Валери Петров. Супер рожден ден ще празнува и Джоан Роулинг, която ще стане на 50 години.

03

Има по-закръгленки годишнини от рождението и на Хектор Мало (185г.), Ридиард Киплинг (150г.), Карл Май (170 г.), Даниел Дефо (355 г.). 120 години ще минат и от рождението на изследователя на народната вълшебна приказка Владимир Проп. Годишнина от раждането ще има автора на комиксите за „Батман“ Боб Кейн (100 г.). Също можем да потърсим детските книги на Пиер Грипари и Джералд Даръл по случай техния рожден ден (90 г.) Рожден ден ще празнуват и Йошихико Фуназаки и Турмуд Хауген (70 г.)
Вижда се, че навсякъде по света децата ще празнуват заради рождените дни на любимите си автори на детски книги. Супер!

04

V. За детската книга, която препоръчвам днес: “Приказки за страната Алабашия”

„Бъди си Вай-Вай, щом тъй искаш, дете!
Бъди си Гу-Гу, щом така ти се ще!
Ала всяко Гу-Гу, а и всяко Вай-Вай,
да, да трябва да знай, да, да трябва да знай,
че додето в леглото сутринта се протяга,
една сянка на гъска по лицето му слага:
очички, ушички, устенца, зъбленца,
и прави в брадлето му една малка тръпчинка
със сладко от ядена вечерта палачинка.”

06

Едно детско стихче и ето че плуваш без пояс в течението нонсенса. В онзи съвсем смислен в емоцията си свят на нарочните „безсмислици“. И на тази сигурна територия искам да те запозная с един мой любимец. Този мой любимец е американец. Казва се Карл Сандбърг и е създал световно известната страна Алабашия. То така си се казва и книжката му с нонсенсови текстове: „Приказки за страната Алабашия“. Книгата е излязла през 1928 година. Тоест, тя всъщност е Vintage… Но текстовете са просто ужасно сладки, смешни, новаторски дори за нашия прехвален 21 век. Езикът им е красив, топъл и истински, въпреки годините. Да, нонсенс е способен да живее вечно, и при това абсолютно пълнокръвно!

05

Карл Сандбърк е роден на 06.01.1878 година. Автор е на стихове, биографии и исторически романи. И нищо от това му творчество не се чете вече… С голямото изключение: Алабашия! Я да видим защо? Основните герои в „Приказки за страната Алабашия“ са таткото и двете деца от една ферма. И когато децата започват да задават големите философски въпроси: „Кой какъв е? Откъде идва и накъде отива? Какво да се прави? (точно така – това са големите философски въпроси! Може и да си ги запишеш! Но дори и да не ги пишеш… всяко дете ги задава всекидневно. За разлика от „сериозните“ големи хора!) Та… след като децата започват да си задават тези въпроси, таткото просто продава всичко, което имат и тримата тръгват на голямо пътешествие. С еднопосочен билет. Защото, в тяхната ферма „коминът си стои върху къщата и пуска навън дима, дръжките отварят вратите, прозорците са винаги отворени или затворени, ние сме винаги или на горния или на долния етаж – всичко е винаги такова, каквото винаги е било.“

А в другите светове, онези, които са за пътуване, се срещат влакове, които вървят отгоре и отдолу на една и съща линия, защото са в страната Отгоре и отдолу; там висят цели реколти от балони – червени и сини; балони като праскови и пшеничен хляб; балони като салами и свински пържоли; берачите на балони ходят на кокили в Страната на берачите на балони. А най в края те чака Алабашия. Алабашия, където прасенцата са с лигавничета, железопътната линия върви на зигзаг и най-големият град е село Дробчета с лук.

Струва си да отидеш в Алабашия… да се запознаеш със Слепеца с картофеното лице, с Бликси Бимбър и Трите момчета с кани и тайни намерения. Да срещнеш Мами вехтошарката, Девойката с белите коне, Момъкът на сините ветрове, Джо Презкупзагрош и Джони Презгрошзакуп. Струва си да отидеш до там! Независимо дали си малък (като например от четири до дванайсет години) или голям (като от двайсет до сто години). А може дори да си на петнайсет и изневиделица да ти се прииска да търсиш царевични феи. Казвам ти, в Алабашия всичко е възможно! Пък дори и за върлите тийн-състояния на душата.
Отиди в Алабашия и играй на смешки или на поезия.… важното е да бъдеш Homo Ludens (играещият човек).

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай