Public Republic Art Studio

Из “Необявена война” от Брад Тор

12 февруари, 2015 от · Няма коментари

games
Снимка: Maxime

Нека спи. Защото пробуди ли се, драконът ще разтърси света.
Наполеон Бонапарт

Пролог

Хонконг
Преди седмица

Въздухът гъстееше от влага. Потискаща влага.Типично за сезона на мусоните. Излезеш ли навън, все едно влизаш в сауна. Преди да измине половин пресечка, мъжът плувна в пот. На кръстовището дрехите му вече лепнеха по тялото. Глокът, затъкнат зад десния му хълбок, се хлъзгаше от пот. Оръжие, пари ив исокотехнологично оборудване. Като във филм. Само че не беше филм, а действителност. Мъжът свърна надясно и тръгна към открития пазар, който изглеждаше сякаш е гръмнала кола бомба, натъпкана с кутии неонова боя. Всичко, дори пъстроцветните птици в невъзможно тесните клетки, грееше с агресивна яркост. Миризмите се движеха в диапазона от джинджифил и чесън до зловонното олио, което уличните готвачи изгребваха от филтрите за мазнина на ресторантите.
Имаше ръждясали ведра с живи раци, кофи със змиорки, плитки корита с вода, пълни с риба. Мъже и жени се пазаряха за портокали и чушки, сурово свинско и пилета.

Като пролетен ручей от стопен сняг, лъкатушещ по пресъхнало каменисто речно корито, Кен Хармън си проправяше път край сергиите. Не спираше поглед върху нищо, ала виждаше всичко – всяка запалена цигара, всеки вдигнат вестник, всеки клетъчен телефон. Врявата нахлуваше като какофония в ушите му, които разпознаваха отделните звуци, анализираха ги, сортираха ги и ги складираха. Движенията на тялото му и работата на сетивата му се извършваха със спокойна, професионална пестеливост. ЦРУ не беше го изпратило в Хонконг да се паникьосва. Всъщност го бе изпратило в Хонконг именно защото не се паникьосваше. Във Вашингтон вече имаше достатъчно паника плюс репатрираното тяло на Дейвид Кейхил. Кейхил бе агент под прикритие на Управлението в Шанхай. Синьокръвен тип от Бръшляновата лига, познавал правилните хора и посещавал правилните партита. Виждаше нещата в черно и бяло. Сивите нюанси бяха за професионалните лъжци – дипломати и мъже, на които им липсват топки да нарекат злото по име, когато го видят. Според Кейхил по света имаше много зло – особено в Китай. Затова бе
научил езика и настоя да го изпратят там.

Като агент, опериращ под „неофициално прикритие“, Кейхил нямаше дипломатически имунитет както другите шпиони на ЦРУ в посолствата и консулствата. Беше „къртица“, истински „таен“ агент. И го биваше много. В Китай бе изградил силна мрежа с информатори в Китайската комунистическа партия, Народноосвободителната армия и дори китайските разузнавателни служби. Чрез контактите си Кейхил бе надушил нещо, представляващо сериозна заплаха за сигурността на Съединените щати. После, по време на среднощна среща с една от топ информаторките си, паднал мъртъв, поразен от сърдечен удар. Информаторката била диджей от Шанхай на име Минся. Партитата є били прочути в цял Китай. Знаменитости, наркотици, красиви жени – имало от всичко. И именно благодарение на партитата се добирала до кръговете на богатите и могъщите. Но си имала неприятности и те я довели при Кейхил. След смъртта му обаче Минся потънала вдън земя. ЦРУ не я открило никъде. Искало отговори и я търсело под дърво и камък.

След две седмици тя се появила отново на белия свят – посредством канала за извънредна комуникация, създаден от Кейхил за нея: платформа за съобщения в затънтен форум, наблюдаван от Лангли. След изчезването є обаче в ЦРУ се развихрили догадки. Разкрили ли са я китайците? Изгорял ли е Кейхил? Замесена ли е в смъртта му? Клопка ли са му поставили? Тя твърдеше, че има информация за унищожителна атака, подготвяна срещу САЩ, но никой не знаеше дали да є вярват. Управлението се нуждаеше отчаяно от сведения. Ето защо извикаха Кен Хармън. Хармън не бе лустросан възпитаник на Бръшляновата лига като Кейхил. Беше висок, с фигура като тухлен нужник и не посещаваше лъскави партита. Обикновено пиеше сам в долнопробни барове в тъмни улички из най-пъклените места по света. С две
думи – жилав мъж с малко обвързаности и само една цел. Натиснеше ли някой някъде паник бутона, се появяваше Хармън. Реши да се срещне с информаторката в Хонконг – по-благоразумно от Шанхай и по-безопасно от Пекин, особено за бял мъж.

Избра кафене – претъпкан „Старбъкс“ с подходяща смесица от клиенти – китайци и англоезични. Хората говореха по мобилните си телефони и натискаха клавиатури. Имаха слушалки в ушите и слушаха музика или гледаха видео на устройствата си. „Какво се е случило с кафето и вестника, по дяволите?“,
помисли си Хармън. Имаше преден и заден вход – тоест два изхода; три, ако се брои прозорецът в женската тоалетна, водещ към тясна вентилационна шахта. Мъжката тоалетна беше ковчег. Нямаше път за бягство, ако те приклещят там. Хармън не възнамеряваше да го приклещват. Из квартала обикаляха агенти – той самият забеляза двамина: твърде изваяни и твърде изтупани. Мускули на Управлението, бивши кадри на отдела за специални операции. Отлични стрелци, изключително подходящи да са в екипа ти, ако нещата се объркат, но се набиваха прекалено много на очи. Хармън настоя да не му тропосват бавачки. Очевид-
но не бяха взели предвид молбата му.

Предложи също да купят на жената самолетен билет и да проведе срещата в приятното анонимно фоайе на хонконгското международно летище. Контролирана обстановка, където по-трудно се вкарват оръжия. По-лесно се забелязват проблемите, преди да те сполетят. Съвети от наръчника „101 шпионски
правила“. И тук удари на камък. В Лангли решиха, че летището е прекалено контролирана среда и следователно китайците лесно ще наклонят везните в своя полза. ЦРУ настоя за обществено място с множество маршрути за евакуация. Бяха подготвили коли, обезопасени къщи, дрехи за преобличане, фалшиви паспорти и дори катер.

NeobiavenaVoyna2

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай