Public Republic Art Studio

Масаж

31 януари, 2015 от · Няма коментари

Роман Димитров

massage
Photo: Nick Webb

Знаете, сега като се снимат, си накланят на една страна главата под прав ъгъл, като току-що обесени. И аз оня ден така се събудих, с настинало рамо и превит врат. А Вяра, след като се изпонапихме и всяка мразеше другата заради собствената си глупост, видяла в Мрежата обява за масаж по домовете. И ми подарила един, без да знам. Ние скарани и озлобени всяка от себе си пред другата – и на, да се сдобрим. Или примирим. Ние просто се напихме, не сме си казвали разни страшни подземни неща, но както и да е.

И ми пратила масаж за подарък, да ми се изправи вратът и после вече пак да си се напием. Видях на стената си препратка от нея на рекламата и веднага забелязах написано там „мускОли“. Мислех, че ми го е пратила да се посмея. А то било подготовка за сюрприз.

Не й се сърдя, ама патка! Може ли такова нещо! Нищо не знам, звъни се, на вратата чудовищен мъж с голям сак. И аз със скършен врат. Средно усмихнат, не събира пари за каузи, не иска да те приобщи към религиозна секта.

И си влиза свойски. Пуска сака, разтрива длани, гледа ме с лека, нетърпелива досада. Подарен ми бил да ме масажира.

- Казвай как искаш! – казва грубо той и си разкопчава ризата!

Аз не успявам решително да го изгоня, аз съм уплашена, че тоя има съвсем други намерения, до които иначе пъргавото съзнание на Вяра въобще не е достигнало. Прочела тя, запомнила – у дома, евтино, поръчваш и айде! Чакай аз да я зарадвам!

Каква ти радост! Че може да е сериен убиец, не й е хрумнало. Не, по-просто, той сега ще ме изнасили, ще поиска и да му платя нещо отгоре, ще свие едно-друго небрежно, не целенасочено. Може да си носи в този сак разни инструменти, да ме убие, нареже и отнесе. Там, зад гърба ми, една гривна, златна, с мънинки рубинчета, ще вземе веднага, ясно.

- Какво сега чакаш, хайде събличай се и лягай! Ти си традиционалистка, каквато си висока, не ти трябват разни изискани неща и вулканични камъни. – Той също е висок колкото мене и сигурно съди по себе си.

Нищо не правя, стоя вцепенена и закривам зад гърба си гривната.

- Лягай! Нямам време за губене! – Най ужасното е, че не се съпротивлявам, вея се из къщи по жарсен парцал, захвърлям го направо с радост, това ясно, срам ме е от него, просвам се по корем на леглото. Нали така се ляга за масаж, па няма веднага по гръб, с разперени ръце…

Може би му е включена в тарифата някаква небрежна любовна игра, бързо така, да не пренебрегваме условностите…

Тук вече се уплашвам. Наистина е страшно. Човекът си знае работата, викнала съм го да разнообрази скучаещата ми женственост и изведнъж почвам да рева с лице във възглавницата като някаква земекопна машина… Изпускаш момента винаги!

Да скокна ли сега и да викам изобщо, към тавана, като вълчица, да тичам към кухнята за оня нож… Знам, че няма да го намеря. Не можа ли Вяра просто еротичен танц да ми беше пратила? Или пица!

Ужасно е, че не знам с какво би трябвало да се боря, това ме обездвижва – с престъпник ли, като телефонните изнудвачи, обаче по тънката част или си е едно жиголо, което с труд, пот и други телесни течности си вади хляба? То как да избереш, като и двете са отвратителни? А към пропусналата момента жена се добавят тъпите ми реакции, които ще ме засрамват до края на живота ми. Ако остана жива.
Дори не го разгледах! Освен че грамаден. И после казвам неуверено на полицаите, с разбита джука – един голям, така, беше, висок…

Ето, пръстите му обхващат шията ми! И са топли и гладки! Ще ме души! Ето момента на истината, напрягам се поне с тяло да се съпротивлявам до последно – било на смъртта, било на… Не, ужасно е! Искам да кажа, приятно е, макар че боли! Пръстите му се забиват в мен и се здрависват с непознати мои мускули и жили, към гръбнака ми се сбира топлина, тръгва надолу по улея като поточе след преваляване. У мен се събужда поезия, ритъм, ромон, стихвам, болката ме освобождава, той не ме души, а казва:

- Ти направо си се вцепенила!

Добре де, защо е толкова хубаво, а е толкова евтино?

Тъкмо се питам и той ме обикрачва, издънва леглото, пръстите му са на път да извадят бъбреците ми, да, почва се, но това е само миг, дланите му отново се връщат на раменете ми, движат се по друг начин, разтягат ме и разпластяват по леглото като тесто за пица. Не може да не си добра, когато си пица, страх ме е как ще се съпротивлявам след малко, след секунда само, времето тече със страшна скорост – има ли 10 минути откак е дошъл тоя исполин и ме върти из ръцете си, седнал върху мен почти, къде ми е инатът на Овен, той сигурно е Лъв, те ме побеждават!

Аз нямам проблем с времето, то така си ми тече, през болка, но полезна, през удоволствия, но несигурни и мотивите ми така не се пресичат с мотивите на другите, че все подозирам някакво недружелюбие, измама – Верчето може би е искала да ми отмъсти?

Това ми дава сила, тялото му не е напреднало, както очаквах, но аз извиквам приглушено, с лице във възглавницата:

- Искам да пия вода! – и ако ме пусне, да избягам на стълбището. Може би има – знам, че има – ясен, реалистичен начин да се измъкна или, най-малкото, да разбера ясно и окончателно какво става. Изобщо, а и с мен. Вратът ме боли още повече, той казва в същия момент:
- Сега вратът ще те боли още повече. Но иди, пий вода…

Може би неговата престъпност съдържа на дъното си умения за масаж. Може би е кинезитерапевт, но е започнал да убива клиенти с игли за акупунктура?

Надигам се, като се старая задникът ми да не е в златното сечение на картината. Но е невъзможно. Изправям се, поглеждам го за пръв път. Хубав мъж, не ще и дума. За пръв път предпочитам да е жиголо. Вместо ризата, си е сложил нещо като жилетка за костюм с монограм на фирмата. Униформен масажист. На нощното ми шкафче е сложил кутийки с мазала и памучни тампони.

Кога сколаса? Моето и неговото време не вървят еднакво. Да не би наистина да е учил-недоучил евтин масажист, който обикаля кръчмите като ням просяк и връчва флаери за услугите си? Ако беше жиголо щеше да има по-къс нос и трапчинка на брадичката. И аз щях да съм сигурна, че краката му миришат.

Но той изглежда добродетелен. Далече има планина, в която с дядо си секат дървета в мъглива утрин.

Това всичкото го помислих! Наистина времето е нещо необикновено. Той ме гледа и чака да ида до кухнята, за да ми свие гривната. Аз не хуквам към входната врата. Относително гола съм.
Правя крачка към него; трябва да го заобиколя. Той отстъпва назад стъпва върху отвертката на пода, тя се хлъзва напред, той полита като ония статуи от картината Гибелта на Помпей.

Това е забравената отвертка, с която опитвах да си поправя една вратичка. Той залита, значи, изумено назад, изправя се някак, губи равновесие, пада напред върху леглото ми, челото му дрънва върху ръба на креватната ракла, отпуска се безмълвно, застива.

От филмите знам, че имаш ли труп в апартамента, щом отидеш да го докоснеш, веднага ти избиват вратата и тежковъоръжени полицаи с черни маски те грабват и отнасят. И не мърдам дълго време.

И той.

Моето и неговото време се изравняват. Ставаме общност. Единството на времето ни сближава и изличава въпросите около неговата истинска самоличност. Ако у него има частичка живот, аз трябва да го обърна, за да не се задуши във възглавницата.

Това е трудно, но успявам. На челото му има кръв и цицина. Но диша. Нарядко.

Наистина се радвам, че е жив… Докосвам го, бутам го. Няма реакция. Това също дълго продължава. Аз го бутам, той не мърда. Донесох кърпа, измих кръвта, залепих лейкопласт. Намокрих челото му. И той все така.

Отново изгубих времето. Изведнъж беше късно. Легнах до него и дори заспах. Станах по едно време, завих го, потиснала порива да го съблека. Кой знае какво имаше там.

На сутринта си лежеше пак така. Нито един мускОл не трепва.

И аз горестно разбрах, че това е съдбата ми, че никого никога няма да викам и ще се справя сама, че няма да пусна ни Верче, ни кой да е вече у дома… Че няма да ме видят повече. Ще си бъда в жарсения парцал и ще го чакам, моят наречен масажист, да стане и да си довърши масажа или каквото там. Не се съжалявам, не го съжалявам.

Може би ще бъдем щастливи.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай