Public Republic Art Studio

Думи за “Леванте” на Керана Ангелова

21 януари, 2015 от · 1 Коментар

Ина Иванова

керана

Убедена съм, че литературата има нужда от такива книги. Особено сега.

Имаме нужда от поезия, която улавя вечното. Протяга ръка и то – вечното – остава в ръката като светулка. Без излишно усилие, но и без да може да скрие източника на светлина.

„Левант”, „леванте” най-общо значи изток, но в смисъл на Близък изток. Това са земите от Източното средиземноморие, заедно със Светите земи. Етимологията на думата идва вероятно от древ.-фр. Soleil levant – „изгревът на слънцето”. Това са древните земи, люлка на човечеството.

Не съм изненадана, че Керана Ангелова е кръстила новата си стихосбирка „Леванте”.
И ми се иска да споделя посвещението:

„благодаря ти Господи за онова
което не си ми дал
то е всичко което
не бих могла да понеса
благодаря ти Господи за онова
което си ми дал
то е всичко което мислех
че не мога да понеса”

Зададена е посоката – нагоре. Където духът е с крила от „малка синя мерилин”, където отправянето на „молитвичка” е интимно, където гледането нагоре е болка и усилие, и устояване, където пустините, делфините, женските шалове и фаюмските портрети ни учат да се вглеждаме в себе си, но не безстрастно, а милостиво, където думите са „невинни”, а вълчетата казват на луната „мамо”.

Където времето и времената се проникват като ветрове.

В „Леванте” Керана Ангелова е изцяло себе си, сюблимно себе си. Силна, символна, мъдра. Стихотворенията й са притчи, които могат да бъдат почувствани, всмукани, както умее да прониква до мозъка на костите Словото.

И аз съм уверена, че такава книга не може лесно да бъде написана. Че първо трябва да бъде изживяна и изболяна. И че солта й е кристална решетка.

„[…]
хайде сега да се смирим да се завърнем да
забравим
да понесем продължението живота
безсмислието
да спим да се събуждаме да се измъчваме
[…]”

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Добрина Топалова // 28 яну, 2015 //

    “Леванте” е най-силната лирическа книга на Керана Ангелова и една от най-значимите й книги изобщо. Намирам я също толкова емблематична за творчеството на авторката като романите “Елада Пиньо и времето” и “Вътрешната стая”. Ярък и автентичен свят, толкова неистово сетивен, че концептуалността му не се мисли, а се преживява от читателя. “Леванте” е дар за всички, които обичат поезията и умеят чрез нея да си възвърнат усещането за собствената си цялостност.

Коментирай